Новини

Момчетата на "Чардафон-Орловец" - трети, родителите - агитка №1 Многообещаващият отбор момчета 14 до години на БК "Чардафон-Орловец" не успя да надмине себе си в квалификационния турнир, група "София 2", но затова пък в зала "Румен Пейчев" на домакина ЦСКА агитка № 1 беше габровската. Родителите на водените от Антонио Станков подрастващи баскетболисти, които през сезона играха в група "А", се раздадоха на 100 процента, бяха по-гласовити от привържениците на съперниците, най- добре екипирани и разполагаха с най-атрактивната "нагледна агитация". Чрез тях е на път да се изпълни една от основните цели на ръководството на "Чардафон-Орловец" - децата да имат пълната подкрепа на най-близките си хора. Във възрастта момчета до 14 години се състезават 58 отбора, габровци изтеглиха късата клечка и се падната в наглед непреодолимата група - заедно с ЦСКА, "Рилски спортист", "Локомотив 99" (Дряново), "Баскетболно детство" (София) - под това име играе вторият отбор на "Левски". За съжаление, тя наистина се оказа такава. Или по-скоро габровчетата влязоха малко плахо в турнира - играха твърде уплашено в първия мач срещу Самоков - 40:74, а безобразно съдийство през второто полувреме на мача им ЦСКА не даде възможност да надминат себе си. Крайният резултат - 42:64, наглед опровергава тази теза. Правотата й обаче бе потвърдена и от наставниците на "червените" - Теди Буков и Ахилес Зикас - и двамата бивши състезатели на "Чардафон- Орловец" и редовни участници като треньори в габровския Международен баскетболен камп. Срещата започна равностойно - и двата отбора играха пълна преса и резултатът беше кош за кош. Първата част завърши 13:11 за домакините. През втората габровци натиснаха и на таблото цифрите изведнъж се обърнаха в тяхна полза. До този момент нямаше претенции към арбитрите. Възможността обаче "Чардафон-Орловец" да бие ЦСКА в София очевидно се видя неприемлива за учещите се да боряват правилно със свирките местни момчета. Задържанията, блъсканията, тиканията, използвани от подрастващите армейци, вече се игнорираха. Действията им буквално разплакаха габровчетата, които трудно минаваха центъра през третата част, завършила 5:20. Въпроса им: "Тренер, какво да правим, държат ни" Антони Станков отправи към дежурния секретар, чийто отговор заслужава да бъде обсъден в Съдийската комисия: "Не може да се свирят всички нарушения". Четвъртата част завърши 18:18, но вече всичко беше решено. "Чардафон-Орловец" очаквано спечели другите две срещи - 63:22 срещу "Баскетболно детство" и 56:51 срещу много силната селекция на "Локомотив 99", в състава на който блестеше Христо Сариизов - 29 точки. Тимът на Антонио Станков пък впечатли специалистите с отборната си игра - не се залагаше на един играч- акселерат, както често се случва в тази възрастова група, факт е, че в срещите се разписаха всички състезатели. За финалите се класираха ЦСКА и "Рилски спортист", "Чардафон-Орловец" има право да играе във финал "Б", ако има достатъчно желаещи от класиралите се трети отбори да се организира такъв.

И 14-годишните момичета на "Чардафон-Орловец" на финали След като за първи път в историята на клуба кадетките на "Чардафон-Орловец" стигнаха до финали, където станаха шести, по техния път тръгнаха и 14-годишните момичета на габровския баскетболен клуб. В квалификациите, осигуряващи място сред най-добрите, проведени през уикенда в севлиевската зала "Дан Колов", те успяха да вземат нужната им победа - срещу местния "Раковски", и в края на юни ще спорят за медалите в София. Класа и над двата отбора бяха съперничките им от Национална спортна академия, които с лекота си осигуриха първото място с две категорични победи - 66:42 срещу "Раковски" и 66:29 срещу габровки. Впрочем треньорът на "Чардафон-Орловец" Анита Крушева бе отписала резултата от този мач и даде възможност за изява на момичетата с по-малко минути на терена. От шестте квалификационни групи само тази в Севлиево беше с 3 отбора, затова и сблъсъкът "Раковски"-Чардафон-Орловец" бе истински финал. Севлиевки, водени от доскорошния треньор на "Чардафон-Орловец" Павел Калчев, имаха преимуществото на домакини, бяха и психологически крачка напред - след две победи през сезона - 46:40 и 41:40. Както и предишните две срещи, квалификацията за финалите бе изключително оспорвана. Габровки успяха да вземат първата част с 20:13, отстъпиха минимално в следващите две - 8:10 и 14:18, но в края пак бяха едни гърди напред - 17:14 за крайното 59:55. Лекият превес може би бе резултат на по-отборната игра, тимът на Анита Крушева имаше своите лидерки - Магдалина Дамянова - 19 точки, Никол Николова - 14, но някакси бе по-малко зависим от тяхната игра. В състава на "Раковски" за пореден път блестеше Мартина Георгиева, отбелязала повече от половината точки за отбора - 29, но нейните усилия, за разлика от шампионатните мачове, този път не стигнаха за крайния успех. Не е изключено за Мартина, която направи първи стъпки в баскетбола в "Чардафон-Орловец", игра и на финали за 12-годишни момичета с обединения габровско-севлиевски тим, това да бе последния мач за отбор от региона. Според неокончателна информация, ако Федерацията не предприеме мерки срещу изскмукването на таланти от по-слабите във финансово отношение клубове, от следващия сезон тя да играе в "Берое" (Стара Загора). За отбелязване бе и далеч по-нормалната обстановка в залата и толератно отношение на зрителите. Очевидно възрастните по трибуните вярно са отчели, че играят деца, и изключиха вулгарните словосъчетания от призивите си за победа и психологическите атаки срещу противниковите състезателки. В събота, след загубата от "Чардафон-Орловец", някои от тях, които бяха в основата за разделянето на клуба, може би са съжалили за решението си. Защото обединеният регионален клуб със сигурност щеше да има по-осезателно присъствие на финалите. "Чардафон-0рловец" игра в състав: Магдалина Дамянова (19 т.), Виктория Богданова, Дарена Митова, Елица Георгиева, Християна Пенковска, Преслава Андреева, Стефани Григорова, Никол Николова (14), Марина Стоянова, Велизара Върбанова, Цветозара Димитрова, Стела Симеонова, Вероника Анчева, Бояна Проданова.

Кадетките на "Чардафон-Орловец" на финали Иван Господинов За първи път в историята на габровския баскетбол кадетките на БК "Чардафон-Орловец" ще играят на финали на държавното първенство. Талантливите момичета, водени от Анита и Виктор Крушеви, стигнаха до успеха след тройна въртележка в може би най-тежката квалификационна група - в Асеновград, в която освен с домакините, се надииграваха с отборите на "Славия" - миналогодишен шампион в тази възрастова група, и "Рилски спортист". Всъщност, те сами си утежниха живота, след като в първата среща подходиха прекалено респектирано - очевидно впечатлени от резултатите на момичетата от "Асеновец 2005" в редовния сезон - 8 победи от осем мача и безапелационно първо място в зона "Родопи". Затова някак естествено домакините стигнаха до победата - 64:54. Истинските си възможности габровски показаха срещу "Славия". В началото те бяха на път да откажат шампионките, дръпвайки с 15 точки разлика, после софиянки изравниха играта, а и резултата - равен в редовното време. В продълженията момичетата от "Славия" показаха по-здрава психика и надделяха със 75:69. Така златното поколение на БК "Чардафон-Орловец", което преди месец се вписа в историята на габровския баскетбол и с първа победа срещу русенския "Дунав", бе на път да заеме ролята на красиво губещ, но съдбата се намеси чрез момичетата на "Рилски спортист", загубили първата си среща от "Славия" с 32:62. Самоковлийки, може би и подценени от домакините, надминаха себе си и изтръгнаха победата с 1 точка - 58:57. Това отвори теоретически шанс на габровки и те бяха безпощадни в последния мач - "Чардафон- Орловец" - "Рилски спортист" 82:45. "Жалко, че сами докарахме нещата до там - да зависим от други" - сподели преди "Славия" - "Асеновец 2005" Анита Крушева. Стискането на палци помогна - "белите" играха фейър плей, победа срещу домакините с 80:45, която осигури участие на финал на действително двата най-стойностни отбора. "Чардофон-Орловец" е на финали благодарение труда и опита на треньорите Анита и Виктор Крушеви и на таланта и себераздаването на: Гергана Минчева, Лора Янчева, Екатерина Христова, Дороти Ботева, Магдалина Дамянова, Невена Младенова, Марина Стоянова, Мария Богданова, Силвия Кушева, Йоана Янчева, Ренета Тодорова, Микаела Николова.

Водените от Анита и Виктор Крушеви кадетки на БК "Чардафон-Орловец" постигнаха историческа първа победа в историята на габровския баскетбол срещу тим от водещата школа в женския баскетбол - "Дунав" (Русе). Талантливите момичета, повечето от които през миналата година впечатляваха специалистите в зони "Мизия" и "Добруджа" при 14-годишните, в неделя постигнаха инфорктна, но повече от заслужена победа, срещу русенки с кош в последната секунда - 68:67. При това габровски върнаха разлика от 15 точки, по-малко от минута преди края водеха с две точки, за да се стигне до истински НБА-екшън. 7 секунди преди последния съдийски сигнал техните съпернички вкараха невъзможна тройка - с табло и вече се виждаха победителки... Бърза контраатака на "Чардафон-Орловец" обаче обърна емоциите в двата лагера на 180 градуса. "Пасът на живота" - определението е на Йоана Янчева, дело на Мартина Стоянова, намери в изгодна позиция Магдалина Дамянова, която прояви психика, нетипична за възрастта й, за крайното 68:67.
Силен мач изнесоха лидерките при кадетките - Лора и Йоана Янчеви, реализирали съответно 18 и 13 точки.
На тяхното ниво бяха и Гергана Минчева - 11, Ренета Тодорова -11, центърът Мария Богданова - 9. Магдалина вкара две, но те й бяха достатъчни, за да се превърне в играч на мача.
Треньорският тандем обаче отличи отборната игра на състава, пълното себераздаване на момичетата, демонстрираните от тях технически и тактически качества. Това бе оценено и от публиката в Търговище, която ги изпрати на крака с бурни ръкопляскания след края на мача.
По същество габровки, които загубиха първата част с 12:21, отстъпваха и в началото на втората, водеха играта през по-голям период от срещата. Те успяха да занулят втората част - 18:18, и да спечелят последните две - 19:11, 19:17. Видимо доволният от своите подопечни Виктор Крушев, все пак намери резерви в протокола - за много по- убедителна победа. Съдейки по анализа му, момичетата ще има да тренират наказателни удари през следащите дни - срещу "Дунав" те вкараха само 12 от 34 опита, или 35%.
"Дунав" е от най-силните и успешни женски баскетболни школи в България. Представителният им тим е
многократен шампион на страната, а доскоро при подрастващите габровки губеха срещите с 50-60 точки разлика.
В Търговище началото на нова тендеция поставиха: Гергана Минчева, Лора Янчева, Яница Дончева, Екатерина
Христова, Дороти Ботева, Магдалина Дамянова, Невена Младенова, Марина Стоянова, Мария Богданова, Силвия
Кушева, Йоана Янчева, Ренета Тодорова, Микаела Николова.

Кадетките на "Чардафон-Орловец" - първи в зона "Добруджа" Кадетките на "Чардафон-Орловец" излязоха на първо място в зона "Добруджа" след изиграването на мачовете от четвъртия турнир - 7-ми и 8-ми кръг. Момичетата на Виктори Анита Крушеви ке могат да се радват на престижното класиране поне до 24-ти, когато лидерките от "Черно море Одесос ЖБК"-Варна, а и "Дунав-Русе", ще имат възможност да наваксат изоставането. Мачовете на истината ще са на 18 март, когато габровки ще се срещнат директно с тези два тима. Иначе пътят към първото място 16-годишните момичета на "Чардафон-Орловец" си постлаха в петък в своята зала "Орловец" след две категорични победи - 83:20 срещу "Светкавица" (Търговище) и 68:12 срещу "Преслав" (Велики Преслав) - школи, които преди появяването на сем. Крушеви в Габрово пред 4 години, бяха непреодолими за местните подрастващи баскетболистки. В двете срещи над всички в тима на домакините бе Лора Янчева, завършила съответно с 23 и 19 точки. Лора проявяваше усърдие и агресивност в защита, както и точен мерник от разстояние - по 3 тройки във всеки мач. 8 и 15 точки пък е приносът на центъра Мария Богданова, чийто прогрес е все по-видим с всеки мач. Националката Гергана Минчева пък записа в личната си сметка 14 и 6 точки. Треньорското дуо даде възможност за изява на всички свои подопечни, почти всички от тях записаха актив в протоколите от срещите. "Чардофон-Орловец" игра в състав: Гергана Минчева, Лора Янчева, Яница Дончева, Екатерина Христова, Дороти Ботева, Магдалина Дамянова, Невена Младенова, Марина Стоянова, Мария Богданова, Силвия Кушева, Йоана Янчева, Ренета Тодорова, Микаела Николова

"Хебър" спечели Коледния BGO-турнир в Габрово "Хебър" (Пазарджик) стана първият победител в първия Коледен турнир, който се проведе в събота в зала "Орловец" в Габрово. Организатор бе BGО Software ББЛ, разширено-спонсорското наименование на Българската аматьорска баскетболна лига. "Форматът ще бъде изцяло коледен, идеята е през целия ден в залата атмосферата да е на истински баскетболен празник" - заяви за "100 вести" в аванс главния идеолог и организатор - не само на това състезание, но и на Аматьорската лига, габровецът Орлин Атанасов. Той и неговите основни съратници наистина направиха всичко възможно обещанието да се превърне в реалност - активна реклама, празнична украса, live-коментари на всички срещи, атрактивни награди, медали за финалистите и впечатляваща купа. Купата, общо-взето очаквано, спечели безспорно най-добрият. Преди финала, с оглед на показаното в турнира, имаше очаквания, че домакините то "Чардафон-Орловец" могат да се преборят за отличието, на на терена реалностите се оказаха други. Иначе в "Basketball Christmas 2017 Gabrovo", участваха 8 отбора. "Наложи се да отбиваме желаещите. Над 20 отбора искаха да участват" - сподели след официалното награждаване Орлин. Да се сборят предколедно в "Орловец" право получиха: "Майна Таун" (Пловдив), "Хебър" "Приятели" (Димитровград), "Хелга" (София), "Предаторс" (Плевен), "Локомотив" (Горна Оряховица), "Чардафон-Орловец" и "Младост" от сръбския Босилеград. Всички мачове се изиграха в събота след обяд, затова срещите бяха с времетраене 2 х 10 мръсно време, а финалът - 2 х 15. "Чардафон-Орловец", който бе най-младият отбор в турнира - половината от състезателите са на юношеска възраст бяха поне с десетинна години по-млади от останалите участници, стигна до финала след победи над "Хелга" - 35:26, "Локомотив" - 34:29, и "Майна Таун" - 30:17. Младоците, подсилени от Орлин Атанасов и водени от играещия доскоро заедно с тях Антонио Станков, бяха особено нахъсани срещу пловдивчани. Хубави бързи комбинации, точна стрелба под коша и от разстояние - неща, които предвещаваха оспорван финал. Още повече, че непосредствено преди него, макар и ходом, "Хебър" имаше протоколен мач срещу "Приятели" - 36:17. Преди това пазарджиклии се справиха с "Младост" - 31:17, и "Предаторс" - 50:27. Останалите резултати: "Майна Таун" - "Локомотив" 42:41,, "Приятели" - "Предаторс" 49:38, "Майна Таун" - Хелга" 29:31, "Приятели" - "Младост" 24:30, "Хелга" - "Локомотив" - 41:33, "Младост" - "Предаторс" 38:30. "Хебър" са водачи в група "ЮГ" на BGO ББЛ, където играят и "Приятели" и "Майна Таун", с 5 победи от 5 мача и кошова разлика 391:312. В равностойният им състав трима от състезателите бяха около двата метра, центърът им участва успешно в състезанието по забивки. Впечатляваща бе играта на братята-близнаци Илиеви, които рядко пропускаха и стрелби от трите точки. Видяното очевидно бе стреснало младите момчета на "Чардафон-Орловец", които през цялото първо полувреме играха като обречени. Опитите на поуморения Орлин Атанасов да внесе ред в тима не промениха ситуацията. След сравнително равностойно двеминутно начало, в което резултатът бе 2:0 за "Хебър", пазарджиклии успяха да пречупят уплашения си съперник с няколко бързи контраатаки. Разликата набързо набъбна на 8, 10, 15 точки. Габровци успяха да се разпишат след тройка на Христо Маринов в края на първата част, когато резултатът вече беше 18:0. Началото на втората бе продължение на първата, резултатът набъбна на 27:5. Като видя, че няма какво да гони, Антонио Станков направи няколко промени в състава и даде повече игрово на най-младите в отбора. Поуспокоени, че нямат вече шанс да вземат Купата, габровци показаха, че са имали своите шансове в този мач. Въпреки безнадежното им положение те бяха аплодирани до края от емоционална агитка. Импулсиращата подкрепа от публиката, съпроводени от поотпускането на играчите на "Хебър" не успя да измени нещо коренно в мача, но направи резултатът почетен - 33:21. БК "Чардафон-Орловец" бе в състав: Дисислав Дончев, Христо Маринов, Орлин Атанасов, Димитър Тодоров, Кирил Кирилов, Димитър Андреев, Цветослав Митев, Цветомир Минев, Найден Найденов, Иван Монев, Денис Димов и Георги Ненов.

„В този формат на квалификациите няма програма минимум или максимум. Във всеки мач се играе за победа. За съжаление, в първия мач, въпреки че играхме 40 минути силно, не успяхме. Но съм много доволен от момчетата. За всички – и за нас, и за тях, всичко е ново. Не им се е случвало да се съберат за няколко дни и да се явят на мач. Ако имахме повече време за подготовка, можехме да спечелим и първия мач. Но това е минало. Вече мислим напред. Доволен съм, че показаха характер. В Исландия, въпреки че не играха по най-добрия начин, на който са способни, успяха да наложат волята си  и да победят. Доказаха, че трябва да се играе 40 минути, без секунда отпускане, дори - ако се налага и 45 минути. Само това е начинът“, коментира Глушков.

 Президентът на родния баскетбол не пропусна да похвали добрата организация на мача срещу Финландия в Ботевград, която бе похвалена и от специалните гости в лицето на президента на ФИБА Патрик Бауман и колегите му в световната централа Иванка Тотева и Коста Илиев. „Мачът в Ботевград показа, че сме отлични организатори. Прекрасно беше, че успяхме да понапълним залата. Жалко, че не успяхме да зарадваме вярната си публика с победа.  Искам специално да благодаря на нашите домакини от „Арена Ботевград“ и на кмета на Ботевград Иван Гавалюгов за страхотните условия за квалификацията. Всички се представиха отлично и показахме, че сме добри домакини. В града има страхотни условия за баскетбол. Единственото, което липсва, е хотел, който да отговаря на високите изисквания на ФИБА. Ако има такъв, градът може да стане домакин на много големи форуми. В Ботевград наистина има отлични условия, би трябвало да има и голям хотел, за да можем да домакинстваме на важни състезания в града“, каза още президентът на БФ "Баскетбол".

- Кое Ви привлече към баскетболната игра, г-н Станков?
- Започнах още от четвърти клас. В деня преди да се запиша да тренирам баскетбол, бях на тренировка по футбол, но не ми хареса. По-късно мой приятел реши да ме заведе в спортната зала на тренировка по баскетбол. Още първия ден, в който влязох в залата, усетих привличане към този спорт, а и треньорът се отнесе много добре с мен, което беше доста мотивиращо. Оттогава не съм излизал от залата. На следващия ден той ми каза, че ако желая, мога да стана баскетболист. А ако реша още на следващия ден бих могъл да отида на тренировка. Бях много радостен и щом се прибрах вкъщи, казах на родителите си, че искам да тренирам баскетбол. „Добре! – отговориха те. – Щом така си решил, ти трябва да знаеш какво искаш“. Две години тренирах във Видин, след което сам реших, че трябва да отида другаде за да израстна в този спорт.
И до ден днешен ми е странно, че на 12-годишна възраст заявих това на родителите си - че искам да се справям сам със съдбата си, да имам голяма дисциплина, за да мога да успея след време. Майка ми реши, че това е полезно нещо. Баща ми беше против, но с течение на времето, след като преминах с отличие изпитите за спортното училище, и той даде своето съгласие. Така и двамата решиха да ме пуснат да уча в Плевен, това са 240 км между двата града, а аз бях само на 12 години – седми клас. Беше много трудно, почти всяка седмица трябваше да се прибирам. Абсолютно всичко ново - нова среда, нови приятели, нов треньор, нов отбор. Отделно сам трябва да се справям финансово – да разпределям отпуснатите ми парици за цялата седмица или за месеца. Този период беше голяма школа за мен. През втората година вече бях на общежитие – познавах само един приятел там, който беше със специалност футбол. Имаше моменти, в които исках да се прибирам, да се откажа. Но майка ми и баща ми заявиха, че сам съм направил своя избор и трябва да се опитам да преодолея този свой страх от това, че съм далеч от семейството си.
Замислих се и си казах, че съм длъжен да успея. А и треньорът ми от това време – Мариян Костадинов, за когото и до днес мога да кажа, че е час от моето семейство, ме „хвана“ от 7-ми клас и до ден днешен общуваме пълноценно. Но и досега никога не му говоря на „ти“, винаги на „Вие“, а в седмицата се чуваме поне по два пъти.

- Гергана Иванова от Севлиево, която без състезател и на „Чардафон-Орловец“, от който премина в „Шампион“, ми беше казала, че в първите години в София най-много й е липсвала гозбичката на мама, на Вас какво Ви липсваше, докато учихте в Плевен?
- Честно казано и на мен тя ми липсваше, но най-вече тъгувах за семейството си. Защото за първи път се отделях от него и то едва на 12 години. За първи път излизах от Видин, и то сам. Това беше ново начало, което ме научи да се справям сам. Радвам се, че това свое решение взех сам, а и родителите ми го подкрепиха и бяха зад мен. Затова и в днешния ден ми е много по-лесно. Сменил съм доста градове, но считам, че моето решение тогава е било правилно. Защото, ако си бях останал във Видин, със сигурност нямаше да бъда толкова организиран, за да успявам да се справям сам с живота.

 - Тази самостоятелност какви други качества Ви помогна да развиете?
- Да развия тази самостоятелност ми помогна и моят треньор. От него съм научил, че най-важни са дисциплината и уважението към възрастните хора. Има ли ги, човек може да се справи сам при всякакви обстоятелства. Винаги може да прецени кога какво да направи, какъв подход да избере. Така че за мен дисциплината е сред най-важните качества. След нея вече са добрите оценки в училището, на трето място е самият спорт – баскетбол или нещо друго. Затова повтарям и на децата, които тренирам, че за да успяват, трябва да изпълнят тези три неща.

 - Къде поставяте подкрепата на семейството?
- Независимо къде си, много е важно да знаеш, че семейството ти те подкрепя.

 - Имахте ли моменти, в които се нуждаехте от окуражаване в поетия от Вас път?
- О, да, още от самото начало, когато наистина ми беше много трудно.

 - Ако не бяхте получили подкрепата на родителите си, щяхте ли да успеете да извървите пътя си дотук?
- Изключително е важна подкрепата на родителите. В първите ми месеци в Плевен им казвах, че не познавам никого, че има много големи ученици, които не се отнасят добре с нас и т. н., а аз бях един от най-малките и от най-далече. Семейството ми и треньорът ми много ме подкрепиха. Треньорът още от самото начало показа, че иска да бъде до нас, да изгради един хубав отбор. И това се случи.

 - Освен доброто отношение, какво още оказа силно мотивиращо въздействие върху Вас?
- Цялостното отношение на треньора към децата – начина, по който той обясняваше и показваше методиката на играта баскетбол събуждаше и насочваше сетивата ни именно към този спорт. Освен това доста мои приятели участваха в тренировките, което заедно със създаваната позитивна атмосфера в залата, с прекрасната среда, в която се потапяхме ежедневно, също беше от значение. Всичко това се случи благодарение на неговата загриженост за нас.

 - Как попаднахте в Габрово?
- Още докато бях състезател в „Спартак“ (Плевен) през 2014 г. ми се обади треньорът Влади Искров, който тъкмо беше започнал да прави младежки отбор на Габрово. Реших да дойда и опитам новото предизвикателство – с нов отбор и нов треньор. Така се отзовах в Габрово.

 - Какво Ви хареса в Габрово?
- Начинът на мислене. В габровския клуб няма лъжи и тук искат да изградят така наречената пирамида и Габрово да има наистина баскетбол на високо ниво, с много деца. Когато идвах да играя, нямаше много запалени по баскетбола деца. А и след като се запознах с ръководството на клуба, с Иавн Господинов, доста се промени мнението ми и реших да не оставям Габрово на заден план. След като приключи участието ми в отбора на младежката лига, създадоха нов отбор „Черноморец 2014“, който се водеше към Бургас, чийто треньор беше Влади Искров, и реших да приема участие в него. За съжаление, този отбор не се задържа по финансови причини. На следващата година получих предложение от Иван Господинов и семейство Крушеви, които са тук - това са хората, заради които дойдох. Споделих с родителите си за това предложение, както и че виждам бъдеще тук, че треньорите са ми помагали и те подкрепиха моето решение. Така от миналата година съм треньор в Габрово, а от тази и от лятото на тази година и в Дряново, където искам да запалим любовта на децата към баскетболната игра.

 - Разбрах, че в Дряново тренирате и деца от детските градини?
- Първоначално ходехме почти всеки ден в училището, но решихме да опитаме и с деца от детската градина. Нещо, което никой не беше правил досега в Дряново – да занимава със спорт от ранна възраст децата. Иначе в Габрово тренираме над 100 деца в детските градини.

 - Как посрещат децата от детската градина, а и техните родители възможността да играят баскетбол?
- Първоначално учителите в детските градини ме гледаха с недоверие поради младостта ми. А и защото не познаваха самия мен, начина ми на работа, подходите ми. Отначало се записаха 5-6 деца. Тогава предложих на директорката на детска градина „Детелина“ да организирам занимания с всички деца от 5-та и 6-та група, на които и госпожите да присъстват, за да видят как провеждам игрите, дали децата се забавляват и остават ли доволни. След тези занимания още на следващия ден ми се обади директорката, за да ме информира, че са се записали 33 деца. В момента тренирам 34 деца на 5 и 6-годишна възраст в Дряново, които разделяме на две групи и са доста запалени. Но най-много оценявам факта, че и родителите се свързаха с мен, за да изкажат своето задоволство от тренировките на децата им. Достатъчно ми е, когато ми се обаждат, да ми кажат: „Детето ми е много запалено по тренировките, благодаря Ви“.

 - Това ли е най-голямата награда за един треньор?
- Лично за мен това е най-голямата награда. Както и когато получавам подаръци във вид на рисунки или само един надпис: „Тренер, обичам Ви!“

 - С какво грабвате сърцата на децата?
- Навярно с това, че се опитвам да бъда техен приятел. Да, поддържам и респекта, който трябва да съществува между треньора и децата, но има моменти, в които те имат нужда да се отпуснат - дали като ги заведа на пица или като хапнат по един сладолед. Важно е да разберат, че ние сме като едно семейство, че сме едно цяло, че сме Отбор.

 - Да разбирам ли, че Вие ги учите освен на играта баскетбол и на дисциплина и как се изгражда стабилно приятелство, на уважение, взаимопомощ?
- Те трябва да знаят, че на терена да си помагат - да са отбор, че извън терена също могат да разчитат един на друг - каквото и да се случи. За мен това е много важно, защото не всички ще станат спортисти, но държа всички да се изградят като хора.

 - Кои са основните качества, които се опитвате да възпитате у децата?
- В днешно време е много трудно. Технологиите се развиват с невероятни темпове, а децата не са виновни, че са родени и живеят в такъв свят. Затова, когато говорим за дисциплина и уважение, не бива да забравяме, че един човек се възпитава не само вкъщи, а там, където е най-често и най-продължително като време. И това са детската градина, училището, тренировките. Много зависи и от треньора - дали той работи с любов и държи на основните морално-етични норми, характерни за българина. Защото родителят няма това време, в което да обърне по-голямо внимание на децата си. Разбира се, всеки сам знае как възпитава детето си, но когато то дойде при мен, трябва да разбере, че има правила. И когато те не се спазват, ще бъде наказан не само нарушителят им, но и целият отбор, който е едно цяло. Така се изграждат характерите. Самите деца се променят и гледат на света по различен начин. А и родителите забелязват това, разбират, че спортът дава много.

 - Не е ли уморително по цял ден да се занимавате с деца, всяко от които има свое мнение, свои желания, как успявате да ги обедините, така че нито едно от тях да не бъде засегнато?
- Винаги ще има някое от тях, което да се счита за пренапрегнато или че не му е обърнато достатъчно внимание. Но за мен е много важно работата, която вършиш, след като си я поискал, да я работиш с желание, да влагаш всичко от себе си. Независимо с кои деца, независимо откъде са те, от кой отбор са, щом са дошли при мен, те трябва да знаят, че правя всичко с голямо желание и голяма любов. Във всяка тренировка, във всяко едно излизане на състезателния терен влагам всичко от себе си.

 - Но не се ли уморявате, все пак?
- Уморявам се, разбира се. И то много. Единствените дни, в които мога да се прибера да видя моето семейство, са по Великден и по Коледа. В събота и неделя бих могъл да кажа: „Не, няма да има тренировка“ или „Няма да участвам в контрола или в даден мач“. Но не мога да го направя. Защото тези деца са се доверили точно на мен. Ръководството се е доверило на мен. Самият аз искам да постигаме успехи, а те идват с много тренировки. Затова съм длъжен да преодолявам умората. Работя всеки ден поне по 10 часа. В съботните и неделните дни са мачовете.

 - Самият Вие играете ли?
- Играя. В събота бях с моите деца в Силистра – отидохме, играхме, върнахме се. На другия ден станах и отидох в Бургас, защото самият аз имах мач – играя в „Делфин“ – и се върнах отново за тренировки с децата. Това е моето ежедневие.

 - Как си почивате?
- Почивам си вкъщи с любимия ми човек, споделяме си как е преминал моят ден и нейният. Разтоварва ме семейният уют. Или излизаме с нея да се срещнем с приятели. Живеем на квартира и се чувстваме прекрасно. Така бързо се върти времето, че не усетих как измина година и няколко месеца време в Габрово. И се чувствам удовлетворен – за това време успях да привлека доста деца за баскетбола, а при нас има и деца, които не са от Габрово.

 - Баскетболът без подкрепата на обществеността в града би ли могъл да съществува?
- Би могъл само да съществува, без да се развива. Мога да кажа, че габровският баскетбол доста добре върви напред – като брой деца и като отбори. В момента в клуба има 300 деца.

 - Тоест, родители, училище и общественост вървят ръка за ръка за развитие на габровския баскетбол?
- Наистина е така. Без да се подкрепят взаимно родители, училище, общественост, без пълното взаимодействие между треньорите и децата, не само баскетболният спорт няма да може да се развива, а и другите видове спорт, културата на града ще тъпчат на едно място и ще линеят.
Самият аз много обичам да поддържам контакти с родителите на децата, защото съвместно с тях можем да решим всички проблеми. Прекрасно е, когато родителите на децата идват да гледат техните изяви. Скоро пътувахме до Силистра – 11 деца и 8 от родителите. Това е голям успех – все пак, до Силистра са 260 км, но те дойдоха, за да гледат играта на децата си. Правят плакати в училищата, защото просто харесват поведението на нашите деца. За последното ни участие деца, които не тренират баскетбол, а футбол, хандбал и др., направиха 3-4 плаката за нас. Всичко това ме радва, защото и директорите ни подкрепят. Наистина сме като едно семейство и с действията си всички като че ни казват, че „ние ще бъдем тук, с вас, работете, развивайте се“.

 - Някога укорявал ли сте се за поетия път, че сега сте в Габрово, в Дряново?
- Не, никога. Удовлетворен съм от своя избор. Имал съм супер предложения, но тук се чувствам добре, заедно с клубното ръководство и неговия президент, с останалите треньори, със състезателите. Всички ние говорим на един език и преследваме една цел – в Габрово да има баскетбол и той да се развива. Защото има много деца, които се интересуват от спорта и вместо да стоят непрекъснато пред компютрите си, те могат да дойдат при нас, в залата. Да разберат, че не само компютърът е важен, но и играта, спорта са важни и необходими за всеки човек и за неговото пълноценно развитие.

 - Наблюдаваме нарастваща агресия сред децата, как според Вас обществото ни би могло да се пребори с нея?
- Всички наблюдаваме нарастващата агресия навсякъде, но ние сме длъжни да я преодолеем. Децата трябва да разберат, че самите те са едно цяло, че някой мисли за тях. А не всеки ден да ги натоварваме, да ги заливаме с все повече нова и нова информация.

 - Според Вас, голямото натоварване на децата ли отключва агресията сред тях?
- Да, убеден съм, че прекаленото затрупване с нова и различна информация води до различните изкривявания в личностното поведение. Те са прекалено натоварени с учене, с ходенето на тренировки и участието в различните форми на извънкласна работа. Не искам да коментирам прекалено тежките чанти. Понякога се питам как тези невинни и устремени към знание малки същества успяват да се справят с огромното натоварване. Понякога техният работен ден далеч надхвърля 8 часа – по цял ден са на училище, идват при нас на тренировка с желание. 8-9 часа са били над учебниците и тетрадките. След това идват при нас и ние искаме от тях да са концентрирани. А децата имат нужда за известно време да излезят навън, да отидат някъде, да се повеселят и отклонят мисълта си от уроците и домашните, да дадат възможност мозъка да си отпочине. Затова често казвам на родителите, че днешните деца са по-заети отколкото ние, възрастните. Те работят повече от нас. Затова е важно да ги разбираме. Казват за някое дете че не слуша, но никой не си задава въпроса „Защо?“. Трябва да им обръщаме повече внимание, да бъдем с тях, да говорим, да общуваме с тях. Може от първия път то да не се промени, но на втория, третия път детето ще бъде различно. И покажи на всички останали, че това дете може и че не иска да живее изолирано.

 - Децата страхуват ли се от това, че някой ще ги укори или че ще бъдат отхвърлени?
- Мога да кажа със сигурност, че се притесняват и болезнено изживяват, ако не успеят да отговорят правилно на даден въпрос, че ще получат лоша оценка или няма да се представят добре на тренировка и че като се приберат в къщи и направят някоя беля родителите ще им се карат. Техните притеснения са многократно повече, отколкото на големите хора.

 - Имайки предвид всичко това, не Ви ли се струва, че днешните деца са твърде самотни – често онова, което ги вълнува остава несподелено, преглътнато от тях?
- Те го затварят в себе си, както и ние, големите задържаме нещо, което не бива в определен момент да кажем, а после не сме искали. И идва момент, в който всичко избухва. Всеки човек може да избухне. И едва тогава родителят вероятно може и да разбере, че нещо се случва с детето му. Не трябва да търсим грешките на децата, а път към тях, към техните сърца.

 - Всъщност грешките на децата са наши, нали?
- Така считам, но уви, не всички са на това мнение.

- За какво мечтае треньорът и човекът Антонио Станков?
- Да се чувствам щастлив с човека до себе си и моето семейство да е здраво. Всичко останало бих могъл да постигна, без да мечтая и да бленувам за него. Живея в днешния ден и затова се стремя той да бъде пълен не само за мен, но и за хората около мен, за децата, които тренирам и на които искам да покажа колко шарен е животът. И че има толкова интересни, красиви и непознати неща, до които си струва всеки да се докосне, За да бъде щастлив и удовлетворен от себе си.

"Чардафон-Орловец" разби "Раковски" с 80:5, севлиевски майки отвръщат с обиди Габровският "Чардафон-Орловец" разби "Раковски" с 80:5 в собствената му зала "Дан Колов" в събота, в отговор получиха ругатни и обиди от родители и състезателки на севлиевския тим. "Не разбирам как можеш да викаш "у-у-у", "овце" и "мърди" - сподели след турнира от втория кръг на зона "Мизия" за момичета до 14 години спортният директор на габровския клуб Виктор Крушев. - Това са деца. Не знам и откъде го вадят това самочувствие самите състезателки на "Раковски", за да обиждат съперничките си, след като не могат да изнесат топката. Възмутен съм! Родителите трябва да са за пример на децата си. В случая те очевидно са, но не положителен..." Според Крушев възстаромодното противопоставяне Севлиево-Габрово, лансирано сред децата от местни комплексари, в последно време се превръща в рецидив, тихомълком приет от наставниците на севлиевския клуб. "Всички ние носим отговорност за възпитанието на децата" - напомни очевидното той. Спортният специалист призна, че му е трудно да обясни на 14-годишни момичета как могат възрастни хора да се държат толкова просташки и да обиждат деца. В тази възрастова група Севлиево участва в шампионата с два отбора. Т. нар. "Раковски 2" се води от дългогодишния треньор на БК "Чардафон-Орловец" Павел Калчев, а неговите възпитанички с емблемата на ЧАО станаха шести в България при "Момичета 12" преди две години. Доскорошните съотборнички играха едни срещу други в първия кръг, в много оспорван мач севлиевки надделяха над габровските си приятелки с 6 точки. В събота в "Дан Колов" "Чардафон-Орловец" нямаше проблеми срещу първия тим на Севлиево, воден от многообещаващия млад специалист Гергана Стоянова. Габровки доминираха през целия мач. Домакините имаха сериозни затруднения с изнасянето на топката в предни позиции, рядко получаваха възможности за стрелба. Най-резултатни от победителките бяха Стела Симеонова - 18 т., и Яница Дончева - 16. Общо състезателки от "Чардафон-Орловец" записаха успешни стрелби. Макар и в по-лежерно темпо габровки бяха убедителни и срещу "Росица" (Поликраище) - тим срещу когото в миналото са търпели не една загуба. Този път момичетата на Анита Крушева надделяха с 49:9, а най- успешна под коша бе Никол Николова - 10 точки, следвана от Виктория Богданова с 9. "Чардафон-Орловец" бе в състав: Виктория Богданова, Дарена Митова, Елица Георгиева, Яница Дончева, Преслава Андреева, Стефани Григорова, Магдалина Дамянова, Никол Николова, Марина Стоянова, Велизара Върбанова, Цветозара Димитрова, Стела Симеонова, Бояна Проданова. .

"Чардафон-Орловец" посреща вицешампиона "Черно море-Тича" в третия кръг на "А" групата до 14 години Третия си мач в „А“ група при момчетата до 14 години ще изиграят утре (събота) талантите на „Чардафон- Орловец“. Възпитаниците на треньора Антонио Станков ще приемат в зала „Орловец“ вицешампиона за 2017-а „Черно море - Тича“ (Варна). Двубоят ще започне в 12.00 часа и ще бъде ръководен от реферите Иван Николов (Велико Търново) и Мартин Столаров (Троян). Габровските момчета започнаха сезона с поражение у дома от шампиона „Тунджа“ Ямбол (37:83), а във втория кръг отстъпиха при визитата си на „Делфин“ в Бургас с 50:61. „Черно море- Тича“ пък записа две победи на старта - 82:81 при гостуването на „Сливен баскет“ и 113:46 в домакинския мач срещу „Дунав“ (Русе). Във временното класиране на Източната конференция варненци са на втора позиция след състава на „Несебър“, който обаче е с мач повече. Другите три срещи от кръга на Изток са: Несебър - Сливен баскет Тунджа (Ямбол) - Делфин (Бургас) Дунав (Русе) - Доростол ( Силистра)