Пини Гершон: Недопустимо е майки и бащи да крещят по деца и треньори от трибуните

 „Недопустимо е майки и бащи да крещят по дзеца и треньори от трибуните“ - това заявява Пини Гершон в  интервю пред журналиста Найден Тодоров от вестник „24 часа“, публикувано и на сайта на БФ „Баскетбол“. В него, израелецът прави анализ на първите месеци след завръщането си в българския баскетбол. Гершон – трикратен европейски клубен шампион с Макаби Тел Авив и двукратен пореден европейски шампион с националния отбор на Израел до 20-годишна възраст, критикува остро родителите. В същото време, директор „Развитие“ – Национални отбори при подрастващите у нас, говори открито и за работата с нашите таланти и с ядрото треньори, оформило се в екипа му. Публикуваме само част от интервюто, касаещо проблеми, с който се сблъскаме и в спротните зали на Габровска област.

    - Обичат ли българите баскетбола? Не само децата, възрастните?
    - Виждам много родители с болни амбиции. Това е проблем не само на българското общество. Това е световна пандемия. Родители, които някога, поради някаква причина, не са успели да сбъднат собствените си мечти и вече като възрастни, товарят с тях своите деца. Това е отвратително. Децата трябва да растат в мир със себе си и с околния свят. Да бъдат оставени да се наслаждават на живота и това, което правят, да им носи наслада, удовлетворение, щастие. Щастливите деца днес са лидерите, които променят света утре. Нагледах се на родители, които унищожават своите деца от очаквания, от натиск, от съвети. Недопустимо е майка, или баща да дойдат в залата и да започнат да крещят от трибуните: „Стреляй“, „Защо не стреляш“, „Подай“, „Защо подаваш“, „Пробий“, „Тичай“, „Вкарай я тази топка най-после“. Подобно поведение смазва първо собственото им дете, но те не го разбират, защото обикновено, детето мълчи. Мълчи, защото се страхува да сподели, че не му е приятно, че това го травмира и злепоставя пред съотборници и треньори. 
    Накрая знаете ли какво става? Децата на такива родители никога не стават успешни спортисти, те се отказват от баскетбола, защото го намразват. Такива деца не стават и успешни личности, в която и да е област от живота, защото никога не са имали думата, а са растнали в коловоза на нечии чужди очаквания и представи как трябва да се развие живота им. 
    Нашата мисия е да изграждаме успешни личности, които ще могат да се справят с живота във всяка една ситуация. Изключително отровни за децата са и друг тип родители: Тези, за които собствените им деца са прототип на Господ. Да величаеш едно човече, което тепърва ще се развива психически, което е толкова крехко, че едва прохожда в живота, което тепърва се учи кое е добро, кое е зло, което се учи на уважение, на честност, това го обрича на бавна, а понякога не чак толкова бавна гибел. Мислите, че сте създали Майкъл Джордън? Моля ви, Джордън е един. И се е превърнал в недостижима величина, не защото майка му и баща му са го величаели от сутрин до вечер. Мислите ли, че родителите на Саша Везенков са му сваляли звезди, докато е бил малък? Напротив, научили са го на труд, на доблест, на смирение, на скромност. Нека се учим от тях, от родителите на най-добрия баскетболист в Европа и един от най-добрите реализатори в историята на европейския баскетбол. Везенков е еталон, но преди да се превърне в такъв, той е бил просто едно дете, което е обичало да играе баскетбол.
    - Как постъпвате с подобни родители?
    - Аз не съм възпитател. Особено на възрастни. Подобни родители ги пращам у дома, заедно с децата им. Това е обречена кауза, а и аз съм длъжен да се погрижа за спокойствието на останалите деца. Откъде-накъде дете, което е добре възпитано, трудолюбиво е, слуша треньорите си, има родители, които стоят зад гърба му, но не се месят в работата на треньорите, ще страда от поведението на възрастни хора, които смятат, че света се върти около тях и около тяхното дете? Аз не съм дошъл в България нито да се карам с родители, нито да превъзпитавам родители, нито да превъзпитавам разглезени деца. Тук съм, за да работя с тези, които искат да работят с мен, имат желание да ме чуят и искат да вървим напред заедно. 
    Родителите, без значение от техния статут в обществото и от техния финансов статут, имат отговорността да закарат детето си на тренировка и да го приберат, ако имат тази възможност, защото не всички родители имат време, средства и личен автомобил. Тяхна отговорност е детето да има храна на масата, да има спокойна среда у дома, да има какво да облече и да обуе на краката си. А когато детето изгуби мач, никога не го питайте защо, никога не го питайте колко точки е вкарало, нито колко точки е вкарал приятеля му. Прегърнете го и му кажете, че утре е нов ден и трябва да опита отново.