Александър Христов: Имам куража да градя моята собствена мечта, не да работя за друга

- Александър, дистанционното обучение вече е практика, но досега Математическата гимназия не е имала ученик на 12 хиляди километра оттук. Как ще се справиш от Йоханесбург?

- Не само Математическата. Мисля, че съм първият ученик от България, който отива в Южна Африка. Поне по линия на програмата Youth For Understanding съм сигурен.

Ще премина в самостоятелна форма, ще се подготвям и ще държа изпити, за да мога да вляза обратно в училище, когато се върна.

- Тази организация Youth For Understanding какви цели има?

- Тя е неправителствена и включва партньори от над 55 държави и над 70 000 доброволци. Изпраща ученици по цял свят и обогатява живота на децата, техните семейства, създава приятелства... за междукултурен обмен и образование. Програмата не плаща на приемните семейства, тоест те трябва да отговарят на определени изисквания за социален статус, да осигуряват храна, подслон и транспорт. В ЮАР ходят най-вече германци, доколкото знам, има и един ученик от Швейцария. Те тръгнаха. Всъщност и аз трябваше да тръгна на 21 август, но смених програмата заради епидемията.

- Защо избра Южна Африка и как кандидатства?

- Да си призная, „утъпканата пътека“ към Западна Европа не ме привлича, исках нещо непознато. Кандидатствах с мотивационно писмо, трябваше да опиша причината, заради която искам да отида в ЮАР. Написах, че искам да се запозная с нова култура; когато се върна, да запозная българите с Южна Африка, а когато отида там – тях с българската култура; да преживея нещо ново за мен, да израсна като личност и най-вече да изляза от зоната си на комфорт. Мисля, че ще го отчета като лично постижение.

- Семейството ти как посрещна това предизвикателство?

- Родителите ми винаги ме подкрепят. Много се зарадваха, макар че ще чувстват липсата. Аз съм единствено дете. Приятелите ми и гаджето ми също ме подкрепят много.

- Уроците – ще се самоподготвяш, а с баскетбола какво ще стане? Ще тренираш ли в Йоханесбург?

- Проблем е. Седем години вече играя в БК „Чардафон“, не съм прекъсвал. За съжаление, в Южна Африка баскетболът не е популярен, националният спорт е ръгби. Малко странно е за нашите разбирания, но защо пък – в Габрово отборът по ръгби е много добър. Един приятел – Христо, играе в отбора и покрай него започна да ми харесва. От време на време ходя да играя с него.

- Познаваш ли приемното си семейство в Йоханесбург?

- Да, виждахме се, те имат две деца. Момичето учи бизнес в Испания, а приемният ми брат е с една година по-голям от мен (аз съм роден 2004 г., той - 2003 г.) и е доста активен и успешен за годините си. Той е и модел. Мисля, че стана Мистър Южна Африка за тийнейджъри 2021.

- Допаднахте ли си?

- Да, намерихме доста общи теми. И той е спортист като мен. Ръгби е играл, но се е контузил и сега не спортува. Един път сме говорили. Искахме да се опознаем, каква личност съм аз, каква - той. Какво е необходимо да взема. За културните различия говорихме. Да уточним разликите, за да не се получат конфузни ситуации.

- Да поговорим за баскетбола, израсна в отбора.

- Да, седем години съм в „Чардафон“. В пети клас започнах при Галя Илиева, после при Виктор Крушев. После дойде Антонио Станков, вече бях по-голям и нещата започнаха много сериозно. Много уважавам Станков. Той прави много за клуба, за емблемата „Чардафон“, за града. Говорил съм с него по различни теми – той разговаря със състезателите приятелски.

- Строгичък е Антонио...

- Строг е, но така трябва. Постигнахме успехи. Години бяха необходими, много тренировки, наистина стана с пот и със сълзи.

- Защо избра баскетбола?

- Когато си малък, си леко заблуден (смее се). Аз исках по-груб спорт, но родителите не ми позволиха. Признавам, че нямах много голямо желание и реално съм искал да се отказвам. Но Антонио Станков просто вкара един живец в нас, успя да ни накара да се почувстваме обвързани с отбора – емоционално, психологически, да сме част от всичко това. Много е отдаден!

- Какво промени в теб спортът, на какво те учи?

- Учиш се на дисциплина, на навици. Колективният спорт, баскетболът учи най-вече на дисциплина. Изгражда навици, които са необходими, за да успееш. Дори Станков закача в залата, където тренираме, такива вдъхновяващи надписи, снимки на отбора... мотивиращо е. Момент, ще цитирам по памет един любим: „Дисциплина означава да правиш това, което не искаш, за да постигнеш това, което искаш“. Аз го използвам за много неща. Учиш се на работа в екип. На сдържаност, може би и смиреност, защото аз съм доста емоционален, давам израз на това, което чувствам.

- Ти си гард?

- Гард и главно крило. По съм тежък, по-полезен съм на страничната линия, пробивът ми е най-силната част.

- В отбора има сериозно присъствие на Математическата гимназия.

- Няколко момчета сме. Боримир Алексиев е в моя клас. Той е в Десятката на най-добре изявилите се през годината състезатели от отборните спортове за 2021. В съседния клас има още един състезател – Николай, в горните класове още трима – сериозно присъствие наистина.

- Какви са ти плановете за в бъдеще, какво искаш да учиш след гимназията, сега си в паралелка „Математика с интензивно изучаване на английски език“?

- Истината е, че най-силните ми предмети са история, география и английски език. Бях силен по математика до седми клас, после нещата се промениха... Лесно е да дойда тук и да Ви говоря, че съм от Математическата, че съм отличник (макар че миналата година завърших с отличен). Не може да си първи във всичко, трябва да прецениш и да се насочиш правилно. Много обичам география и то международна.

За следване като университет ли ме питате? Ами, аз съм избрал по-нестандартен път. Областта, в която искам да работя и да се развивам, е свързана с финанси, бизнес, инвестиции, недвижими имоти и не мисля да става през висшето образование.

- Недвижими имоти?! Може ли да поговорим за това?

- Да, това ми е интересно. Мисля, че намерих път към професионалисти в тази област, споделих намерението си да се насоча към бизнеса с недвижими имоти. Мога да кажа конкретно хора, които ме подкрепят, но ще е добре да се обадим в агенцията дали е удачно да цитирам имена.

- Добре! Звъня на Румен Георгиев от „Регент“, казва, че няма против.

Всъщност аз поканих г-н Георгиев на кафе (не знам как ми хрумна). Разговаряхме, споделих му, че имам интерес към бизнеса с недвижими имоти, че искам да видя как работи агенцията и той се съгласи. Покани ме в „Регент“ – уникален екип. Позволиха ми да видя как се случват нещата. Мисля, че са важни уменията и знанията, които ще придобия, не толкова висшето образование. Много ми хареса екипът на „Регент“, шефът г-н Георгиев, надявам се, когато завърша, да стана част от тях. Много съм му благодарен, както и на всички агенти.

Все пак висшето образование не е безплатно, затова ще поема риска да се подготвя на базата на самообучение, старание, следване на добър опит. И сега го правя – вече взех един сертификат по английски език - FCE (B2), още в 9 клас.

- Поздравления! А родителите ти какво казват за идеята да започнеш работа веднага?

- Подкрепят ме за всичко. Никога не са ми казвали: „Това, което правиш, не е правилно“, казват ми: „Направи го и сам ще разбереш дали е правилно“. От малък е така. Много ги уважавам за този начин на отношение, на възпитание. Особено майка ми – тя много се интересува, чете за взаимоотношенията между поколенията, но никога вкъщи не е било слободия, а свобода да нося отговорност. И сам да се справям в живота, не може майка и татко да са все до мен, нали!? И сега правя малки бизнес проекти и стъпки, но е много рано, да не говорим за това. Бих казал така – имам кураж да изградя моята собствена мечта, не да работя за някоя друга.

- Имаш ли приятели, които мислят като теб?

- Да, имам приятели. Познавам амбициозни момчета. Аз се старая да се обграждам с такива. Разсъждавам така, че човек е средно аритметично на петимата, с които прекарва най-много време, и на петте книги, които е чел най-много, най-много харесва. Едното е средата, която попиваш, която те изгражда, а чрез книгите сам се изграждаш.

- Какво четеш?

- Книги за финанси, психология – на английски. Признавам, не обичам художествена литература. Като малък не можеха да ме накарат да чета приказки, романи. Ако прочета „Хари Потър“, кажете какво ще науча?!

- Филми гледаш ли?

- Не са ми слабост...

- Нещо ми убягва – уж казваш, че си емоционален, а излезе, че си доста суров, отрече всичко, което поражда чувства.

- Емоционален, защото давам израз на това, което чувствам – в спорта например. Едно нещо, на което не успях да се науча, е да си контролирам емоциите на терена, говорил съм с тренера за това. Знам, че ми пречи да стана много добър.

- Не изпадаш в конфликти, нали?

- Изпадам... случва се да се скарам със съдии, със състезатели... просто става малко по-емоционално.

- Антонио Станков какво казва?

- Че трябва да го слушам повече и да мълча. На последния мач с Видин излязох за 5 фала, имах техническо за разправяне. Поотдадох се на емоциите. Напълно съм осъзнал, че трябва да овладея тези емоции, но не съм разбрал още как да стане. Старая се! В ежедневието не ми се случва. Разбира се, когато защитавам мнението си, не давам назад. Да не помислите, че съм груб, недиалогичен – не, не, просто съм категоричен, когато казвам: „Аз мисля така, защото...“.

- Коя зодия си?

- Скорпион, но и в тези неща не вярвам много.

- Добре, вярваш в себе си, в уменията, в усилията, в реални неща...

- Да, да речем, че успях сам (без да го искам и планирам) да изпреваря и да изградя мнение как трябва да се развие моят живот. Много неща научих през YouTube. Гледах доста видеа за финанси, за финансова независимост и много ми хареса идеята да опитам.

Другият модел – да кандидатствам на всяка цена, да уча 5 години, да си намеря работа и после да започна да си купувам материални неща, къща, кола... и накрая да се озова на 60 години с 500 лева пенсия – не можа да стане мой проект. Просто избрах своя път. Всеки сам избира. Като всички и аз искам да успея в живота, но никой не може да ми го гарантира. Избрал съм да вярвам в себе си...

Ще проверим на практика дали това, което мислиш, силно искаш, концентрираш се върху него, се сбъдва.

- Желая ти успех, ще ни изпратиш снимки от Йоханесбург!

- Непременно! Успех и на вестника през новата година!