Новини

Двама сенегалски баскетболисти изявиха желание да играят за габровския „Чардафон“. Братята Серин Мбаке Файе и Папе Абдолай Файе установиха контакт с изпълнителния директор Иван Господинов, след като останали впечатлени от видяното на сайта на клуба. WWW.cha-o.info представя историята на развитието на играта в региона, структурата на „Чардафон“, всички негови отбори, пълна статистика от 2009 година насам. Макар видеотеката да не се поддържа със същата прилежност, там могат да се видят изявите на състезатели като Никола Ангелов, Евгени Хаджирусев, Максим Алексиев, Герасим Николов, Кристиян Ставрев, Манол и Радослав Тончеви, Антонио Станков, Иван Бонев, Денис Титов, Боримир Алексиев, Мартин Миланов, Андреан Деков, Димитър Радев, които със сигурност правят впечатление. 

    Според собствената им информация Серин и Папе са близнаци, родени на 30 декември 2006 г. Тийнейджърите са с впечатляващ ръст - 200  и 190 см. „Искаме да се присъединим към вас и да получим възможността да се развиваме извън нашата страна, да откриваме нови неща и да играем повече баскетбол.

Можете ли да ни помогнете?“ - питат сенегалците. 
    „Виждам, че сте момчета с качества, но ние не сме професионален клуб - е отговорът на Иван Господинов. - Ще напишем за вас, ще качим на сайта си вашите видеоматериали, ще ги препратим на други клубове, може някой да прояви интерес.“
    „Бог да Ви благослови!“ - е реакцията на сенегалските момчета. „Продължаваме да работим!“ - уверяват те, илюстрирайки написаното с аватари на мускулест бицепс и баскетболна топка.

Снимката пред Айфеловата кула с фланелки на отбора е поздрав за треньора Антонио Станков и момчетата от тима. Идеята да се снимаме със зелените екипи е да презентираме „Чардафон“ във Франция, каза вчера по телефона Никола Пенев (вляво на снимката).
Никола Пенев и Венцислав Митев, заедно с още трима ученици от ПТГ „Д-р Никола Василиади, в момента са в професионалното училище "Роза Паркс" в Ла Рош-сюр-Йон.
Практиката е във връзка с дейностите на габровския техникум по програма „Еразъм +“ и се води на английски език. Две от момчетата са от специалност „Автотранспортна техника“, три – от специалност „Мехатроника“. Ръководител на групата е инж. Косьо Христов.
Контактите между двете професионални гимназии имат около 12-годишна история. Ученици от Ла Рош-сюр-Йон бяха в България в края на 2010 година. Стажът на французите тогава беше дейност по европейската програма за мобилност „Леонардо да Винчи“. Втори път ученици от "Роза Паркс" дойдоха за 4 седмици точно преди 10 години и практикуваха в „Проектстрой – Петър Петров“, АМК, „Цератицит“ и „Импулс“.

- Първо да Ви кажа: Добре дошъл, г-н Тодоров! Вие сте част от новото попълнение на „Чардафон“ – вече трети месец в отбора. Бихте ли се представили?
- Здравейте! Казвам се Цветан Тодоров, на 23 години, от град Плевен. Играя на позиция гард.
- В миналия сезон с „Бавни и яростни“ направихте невероятно постижение – куадрупъл-дабъл, при победата над "Дунав". Нека да припомним този двуцифрен актив.
- В този мач имахме много липсващи основни играчи и бяхме с ротация от само шест човека. За някои момчета това беше първи мач за сезона.
Преди мача си казахме, че не трябва да ни интересува крайният резултат и така няма да има напрежение. Абсолютно всичко в играта ни се получаваше, аз също се чувствах много добре физически и въпреки проблемите в състава ни, успяхме да спечелим срещата. Този мач дълго време ще го помня.
- Защо Габрово? Как избрахте „Чардафон“, какво Ви привлече?
- Лятото, когато все още нямах отбор, Антонио Станков се свърза с мен на няколко пъти и ми предложи да играя за „Чардафон“. Той показа най-голямо желание, че ме иска в отбора си, за което тук е хубав момент да му кажа, че му благодаря. Това е и причината да съм в отбора.
- Как се чувствате в отбора. Харесва ли Ви атмосферата, нагласите на момчетата?
- Атмосферата в отбора е много добра. Убедил съм се вече, че един отбор, колкото е по-сплотен на и извън терена, той е и толкова успешен, затова ще се радвам и тук, в „Чардафон“, да продължаваме да се развиваме и в тази посока.
- Ръководството на клуба и треньорът Антонио Станков вече казаха, че целта е финал в „А“ група, Център. Как виждате Вашия принос? Определят Ви като един от най-поливалентните играчи.
- Аз лично не обичам да се опитвам да предвиждам нещата в далечно бъдеще. Мисля стъпка по стъпка. Преди това имаме да изиграем доста мачове. Най-важното е всеки мач да излизаме с желанието всеки да се раздаде за отбора, ако това се случва, резултатите ще си дойдат.
- По-голямата цел на „Чардафон“ от финала е самият баскетбол, самата игра, привличането на деца и млади хора към спорта. Поне така се виждат отстрани усилията на ръководството, треньорите и състезателите.
- Школата на „Чардафон“ със сигурност има най-голям прогрес в последните години от всичките градове от региона, което показва, че няма невъзнаграден труд. Страхотно е, че има треньори, които имат амбиции и очевидно се вижда, че знаят какво правят.
- На Вас лично какво Ви даде баскетболът? Успешен Ви направи в спорта или успешен чрез спорта, чрез качествата, които той възпитава във Вас?
- Спортът като цяло ме е научил на отговорност. Още ми е рано да се нарека успешен. Имам възможност да познавам хора, които наистина са показали, че са успели с техните кариери в баскетбола и се опитвам да извличам от тях само нещата, които биха ми помогнали да се справям в спорта и живота.
- Желая Ви успех и ще се радвам да направим и следващи срещи на страниците на вестника и да съобщим, че Цветан Тодоров записа куадрупъл-дабъл и за историята на „Чардафон“.
- Аз също ще бъда много щастлив. Благодаря Ви!

- Александър, дистанционното обучение вече е практика, но досега Математическата гимназия не е имала ученик на 12 хиляди километра оттук. Как ще се справиш от Йоханесбург?

- Не само Математическата. Мисля, че съм първият ученик от България, който отива в Южна Африка. Поне по линия на програмата Youth For Understanding съм сигурен.

Ще премина в самостоятелна форма, ще се подготвям и ще държа изпити, за да мога да вляза обратно в училище, когато се върна.

- Тази организация Youth For Understanding какви цели има?

- Тя е неправителствена и включва партньори от над 55 държави и над 70 000 доброволци. Изпраща ученици по цял свят и обогатява живота на децата, техните семейства, създава приятелства... за междукултурен обмен и образование. Програмата не плаща на приемните семейства, тоест те трябва да отговарят на определени изисквания за социален статус, да осигуряват храна, подслон и транспорт. В ЮАР ходят най-вече германци, доколкото знам, има и един ученик от Швейцария. Те тръгнаха. Всъщност и аз трябваше да тръгна на 21 август, но смених програмата заради епидемията.

- Защо избра Южна Африка и как кандидатства?

- Да си призная, „утъпканата пътека“ към Западна Европа не ме привлича, исках нещо непознато. Кандидатствах с мотивационно писмо, трябваше да опиша причината, заради която искам да отида в ЮАР. Написах, че искам да се запозная с нова култура; когато се върна, да запозная българите с Южна Африка, а когато отида там – тях с българската култура; да преживея нещо ново за мен, да израсна като личност и най-вече да изляза от зоната си на комфорт. Мисля, че ще го отчета като лично постижение.

- Семейството ти как посрещна това предизвикателство?

- Родителите ми винаги ме подкрепят. Много се зарадваха, макар че ще чувстват липсата. Аз съм единствено дете. Приятелите ми и гаджето ми също ме подкрепят много.

- Уроците – ще се самоподготвяш, а с баскетбола какво ще стане? Ще тренираш ли в Йоханесбург?

- Проблем е. Седем години вече играя в БК „Чардафон“, не съм прекъсвал. За съжаление, в Южна Африка баскетболът не е популярен, националният спорт е ръгби. Малко странно е за нашите разбирания, но защо пък – в Габрово отборът по ръгби е много добър. Един приятел – Христо, играе в отбора и покрай него започна да ми харесва. От време на време ходя да играя с него.

- Познаваш ли приемното си семейство в Йоханесбург?

- Да, виждахме се, те имат две деца. Момичето учи бизнес в Испания, а приемният ми брат е с една година по-голям от мен (аз съм роден 2004 г., той - 2003 г.) и е доста активен и успешен за годините си. Той е и модел. Мисля, че стана Мистър Южна Африка за тийнейджъри 2021.

- Допаднахте ли си?

- Да, намерихме доста общи теми. И той е спортист като мен. Ръгби е играл, но се е контузил и сега не спортува. Един път сме говорили. Искахме да се опознаем, каква личност съм аз, каква - той. Какво е необходимо да взема. За културните различия говорихме. Да уточним разликите, за да не се получат конфузни ситуации.

- Да поговорим за баскетбола, израсна в отбора.

- Да, седем години съм в „Чардафон“. В пети клас започнах при Галя Илиева, после при Виктор Крушев. После дойде Антонио Станков, вече бях по-голям и нещата започнаха много сериозно. Много уважавам Станков. Той прави много за клуба, за емблемата „Чардафон“, за града. Говорил съм с него по различни теми – той разговаря със състезателите приятелски.

- Строгичък е Антонио...

- Строг е, но така трябва. Постигнахме успехи. Години бяха необходими, много тренировки, наистина стана с пот и със сълзи.

- Защо избра баскетбола?

- Когато си малък, си леко заблуден (смее се). Аз исках по-груб спорт, но родителите не ми позволиха. Признавам, че нямах много голямо желание и реално съм искал да се отказвам. Но Антонио Станков просто вкара един живец в нас, успя да ни накара да се почувстваме обвързани с отбора – емоционално, психологически, да сме част от всичко това. Много е отдаден!

- Какво промени в теб спортът, на какво те учи?

- Учиш се на дисциплина, на навици. Колективният спорт, баскетболът учи най-вече на дисциплина. Изгражда навици, които са необходими, за да успееш. Дори Станков закача в залата, където тренираме, такива вдъхновяващи надписи, снимки на отбора... мотивиращо е. Момент, ще цитирам по памет един любим: „Дисциплина означава да правиш това, което не искаш, за да постигнеш това, което искаш“. Аз го използвам за много неща. Учиш се на работа в екип. На сдържаност, може би и смиреност, защото аз съм доста емоционален, давам израз на това, което чувствам.

- Ти си гард?

- Гард и главно крило. По съм тежък, по-полезен съм на страничната линия, пробивът ми е най-силната част.

- В отбора има сериозно присъствие на Математическата гимназия.

- Няколко момчета сме. Боримир Алексиев е в моя клас. Той е в Десятката на най-добре изявилите се през годината състезатели от отборните спортове за 2021. В съседния клас има още един състезател – Николай, в горните класове още трима – сериозно присъствие наистина.

- Какви са ти плановете за в бъдеще, какво искаш да учиш след гимназията, сега си в паралелка „Математика с интензивно изучаване на английски език“?

- Истината е, че най-силните ми предмети са история, география и английски език. Бях силен по математика до седми клас, после нещата се промениха... Лесно е да дойда тук и да Ви говоря, че съм от Математическата, че съм отличник (макар че миналата година завърших с отличен). Не може да си първи във всичко, трябва да прецениш и да се насочиш правилно. Много обичам география и то международна.

За следване като университет ли ме питате? Ами, аз съм избрал по-нестандартен път. Областта, в която искам да работя и да се развивам, е свързана с финанси, бизнес, инвестиции, недвижими имоти и не мисля да става през висшето образование.

- Недвижими имоти?! Може ли да поговорим за това?

- Да, това ми е интересно. Мисля, че намерих път към професионалисти в тази област, споделих намерението си да се насоча към бизнеса с недвижими имоти. Мога да кажа конкретно хора, които ме подкрепят, но ще е добре да се обадим в агенцията дали е удачно да цитирам имена.

- Добре! Звъня на Румен Георгиев от „Регент“, казва, че няма против.

Всъщност аз поканих г-н Георгиев на кафе (не знам как ми хрумна). Разговаряхме, споделих му, че имам интерес към бизнеса с недвижими имоти, че искам да видя как работи агенцията и той се съгласи. Покани ме в „Регент“ – уникален екип. Позволиха ми да видя как се случват нещата. Мисля, че са важни уменията и знанията, които ще придобия, не толкова висшето образование. Много ми хареса екипът на „Регент“, шефът г-н Георгиев, надявам се, когато завърша, да стана част от тях. Много съм му благодарен, както и на всички агенти.

Все пак висшето образование не е безплатно, затова ще поема риска да се подготвя на базата на самообучение, старание, следване на добър опит. И сега го правя – вече взех един сертификат по английски език - FCE (B2), още в 9 клас.

- Поздравления! А родителите ти какво казват за идеята да започнеш работа веднага?

- Подкрепят ме за всичко. Никога не са ми казвали: „Това, което правиш, не е правилно“, казват ми: „Направи го и сам ще разбереш дали е правилно“. От малък е така. Много ги уважавам за този начин на отношение, на възпитание. Особено майка ми – тя много се интересува, чете за взаимоотношенията между поколенията, но никога вкъщи не е било слободия, а свобода да нося отговорност. И сам да се справям в живота, не може майка и татко да са все до мен, нали!? И сега правя малки бизнес проекти и стъпки, но е много рано, да не говорим за това. Бих казал така – имам кураж да изградя моята собствена мечта, не да работя за някоя друга.

- Имаш ли приятели, които мислят като теб?

- Да, имам приятели. Познавам амбициозни момчета. Аз се старая да се обграждам с такива. Разсъждавам така, че човек е средно аритметично на петимата, с които прекарва най-много време, и на петте книги, които е чел най-много, най-много харесва. Едното е средата, която попиваш, която те изгражда, а чрез книгите сам се изграждаш.

- Какво четеш?

- Книги за финанси, психология – на английски. Признавам, не обичам художествена литература. Като малък не можеха да ме накарат да чета приказки, романи. Ако прочета „Хари Потър“, кажете какво ще науча?!

- Филми гледаш ли?

- Не са ми слабост...

- Нещо ми убягва – уж казваш, че си емоционален, а излезе, че си доста суров, отрече всичко, което поражда чувства.

- Емоционален, защото давам израз на това, което чувствам – в спорта например. Едно нещо, на което не успях да се науча, е да си контролирам емоциите на терена, говорил съм с тренера за това. Знам, че ми пречи да стана много добър.

- Не изпадаш в конфликти, нали?

- Изпадам... случва се да се скарам със съдии, със състезатели... просто става малко по-емоционално.

- Антонио Станков какво казва?

- Че трябва да го слушам повече и да мълча. На последния мач с Видин излязох за 5 фала, имах техническо за разправяне. Поотдадох се на емоциите. Напълно съм осъзнал, че трябва да овладея тези емоции, но не съм разбрал още как да стане. Старая се! В ежедневието не ми се случва. Разбира се, когато защитавам мнението си, не давам назад. Да не помислите, че съм груб, недиалогичен – не, не, просто съм категоричен, когато казвам: „Аз мисля така, защото...“.

- Коя зодия си?

- Скорпион, но и в тези неща не вярвам много.

- Добре, вярваш в себе си, в уменията, в усилията, в реални неща...

- Да, да речем, че успях сам (без да го искам и планирам) да изпреваря и да изградя мнение как трябва да се развие моят живот. Много неща научих през YouTube. Гледах доста видеа за финанси, за финансова независимост и много ми хареса идеята да опитам.

Другият модел – да кандидатствам на всяка цена, да уча 5 години, да си намеря работа и после да започна да си купувам материални неща, къща, кола... и накрая да се озова на 60 години с 500 лева пенсия – не можа да стане мой проект. Просто избрах своя път. Всеки сам избира. Като всички и аз искам да успея в живота, но никой не може да ми го гарантира. Избрал съм да вярвам в себе си...

Ще проверим на практика дали това, което мислиш, силно искаш, концентрираш се върху него, се сбъдва.

- Желая ти успех, ще ни изпратиш снимки от Йоханесбург!

- Непременно! Успех и на вестника през новата година!

 Общото отчетно-изборно събрание трябваше да се състои през септември, но заради ковид пандемията бе отложено за 16 ноември. Вчера в софийската зала "Триадица" единственият българин, играл в Националната баскетболна асоциация, надви конкурента си за поста Владимир Боянов с 96:40 гласа. Регистрирани бяха 139 делегати, от тях гласуваха 137. Двама от присъстващите избраха опцията "въздържал се", докато един от гласовете бе недействителен. Габровският "Чардафон", който бе един от клубовете, издигнали кандидатурата на Георги Глушков, бе представен от местния най-успешен баскетболист за всички времена Васил Гъдев и от Петър Проданов - един от сподвижниците за възстановаване на клуба през 2009-та.

Васил Гъдев безспорно е най-успешният габровски баскетболист. Трикратен студентски шампион с пловдивския „Академик“, многогодишен участник в първенството на някогашната „А“ група. Дългогодишен съдия, носител на Златен медал „100 години баскетбол в България“

Делегатите не обърнаха особено внимание на първите няколко точки в дневния ред. Отчетите на президента и Управителния съвет, на Контролния съвет, както и финансовият отчет на Федерацията за 2020 година бяха приети на бърза ръка, без много умуване и дебати. Вниманието бе съсредоточено върху избора на президент, след като през август се появи неочакван опонент на досегашния - Владимир Боянов. Бившият център "Академик"-София е смятан за един от хората, възродили легендарния някога клуб - заедно с Валентин Златев и Янко Янчев, но вече като "Лукойл Академик". През 2008-ма година се кандидатира за президент, губи от Михаил Михов, а след това в интервюта често се опрадвава, че бил подведен от изпълнителния директор на федерацията Иван Ценов и от треньора на националния мъжки отбор Тити Папазов. Според Боянов през 2008-ма цялата държава е била изправена срещу неговия опит да застане начело на федерацията. "Сега тези, които ме заплашваха, са се покрили много дълбоко, защото те се страхуват - сподели той в интервю за национален спортен сайт през август, осенявайки, че "Баскетболът ни е замръзнал в една долна мъртва точка". - Те и тогава не са ме уплашили, но тогава успяха да вдигнат цялата държава срещу мен. Президентът на един клуб ми бе заявил, че е получил заплахи от петима народни представители да не гласува за мен. Разбирате ли каква люта битка беше. И накрая ме победиха с пет гласа. Бяха впрегнали мутрите, полицията и всичко възможно."

По време на Общото събрание вчера Владимир Боянов също бе доста краен, а след избора мнозина от делегатите не припознаха в него достойния губещ. Бившият шеф на "Лукойл Академик" обобщи, че "клубовете не са готови за промяна". „Очаквано е, винаги има един победител - каза още Боянов. - Нормално е да бъде така, тъй като аз започнах с около 40:0 в полза на Глушков. Това е целият Управителен съвет, който има право на глас - това е неговият УС, плюс ББЛ лигата, която той присламчи към Българската федерация по баскетбол и даде на всеки клуб там по два гласа."

Впрочем в сайта на Националната аматьорска лига по баскетбол, чиято издънка е Българската баскетболна лига, все още е налично интервю "Владо Боянов: НАЛБ е най-жизненото нещо в българския баскетбол".
Пред делегатите на Общото събрание вчера той сподели още: "Аз промяната вече я търся години по най-различен начин - като собственик на клуб, като президент, като спонсор. Аз ще бъда пак в баскетбола, но явно болшинството от представителите на клубовете не искат да излезем от лошото състояние, в което се намираме. На тях им е удобно така - нищоправенето е най-удобният вариант, който може да задържи в това блато, в което сме всички. Съжалявам, не са готови за промяна в баскетбола. В момента състоянието на баскетбола е такова. Глушков сам призна, че комисиите нищо не работят. Не съм опозиция на баскетбола. Не мога да бъда. Ако ме потърси Глушков за съвет, винаги. Ние сме в много добри отношения с него, няма спор. В тия години обаче не се е случвало, явно знаят всичко. Моята ръка е била протегната винаги. Ако бях станал президент на федерацията, можех да помогна на женския баскетбол. От позицията на президент е едно, друго е от един любител. Колкото вие можете, толкова и аз. Влиянието сред обществеността, спонсори, кметове, държавни служби и т. н. е съвсем различно, когато отидеш да говориш от позицията на президент и когато си от позицията на Владо Боянов.
Има избран легитимен президент. Поздравявам го с избора и му пожелавам дано този път да успее да промени нещо. Има една полза, че се кандидатирах - имаше двама кандидати. Г-н Глушков се запозна с много от клубовете, те не го бяха виждали досега, а сега отиде и се срещна с много от тях. Значи има полза от моето появяване. Мисля, че би трябвало, след като ги познава вече всички, да продължи и да им помага с каквото може."
Далеч по-умерен и диалогичен бе новоизбраният президент Георги Глушков:
„Както казах и преди, искам да направим една стъпка да наградим организацията на федерацията в шестте региона на България, където трябва да се развива по-целенасочено и устремено баскетболът на всички нива. Особен акцент имаме върху женския баскетбол и подрастващите. Съставът на Управителния съвет е такъв, че всеки да отговаря за нещо, което е от неговите компетенции. Трябва да има съгласие, за да работим и да си поставяме целите. Финансовият въпрос не е толкова важен, защото в момента федерацията е в стабилно финансово състояние.

С почти 50 години закъснение - по време на първия турнир в памет на Христо Донков през 2010 г., Георги Глушков, вляво, и Иван Господинов си спомниха, че са играли един срещу друг като деца - „Янтра“ срещу „Трявна“ в двора на Априловска гимназия. 11 години по-късно кандидатурата на Георги Глушков за трети мандат бе издигната от "Чардафон", "Черно море Одесос" и "Зограф" - Трявна.

Аз съм много доволен, че имаме десет отбора в НБЛ, което ни беше цел, защото сме били и осем, и девет. Важно е да запазим този формат, да има мачове, които да са атрактивни. Наистина има голямо повишение на гледаемостта на баскетбола, не само на база на това, че има много гледания и на мачовете, които не се предават телевизионни. Дават се и подрастващите. Изпращаме и дигитални материали на нашите партньори за всеки мач. Това е много важно. Там има много голямо поле за развитие и в нашата маркетингова програма с 11 точки НБЛ, ББЛ, А група - жени, национални отбори и подрастващи трябва да намерят своето място в отразяването и в това, което искаме да покажем на хората.
Днес бях с нагласата, че съм бил два мандата, първият от които трябваше да излизаме от водата. Във втория успяхме да съберем финансови средства и смятам, че третият мандат трябва да бъде по-успешен от всички. Това са избори и нагласите на хората са такива. Благодаря на клубовете и делегатите, които гласуваха това доверие на мен и на федерацията, защото това е оценка за работата ни през последните години.
Няма сантименти за Управителния съвет. Дори един от членовете, няма да казвам кой, е много близък приятел на Владо. Иван Ценов е ценен и от Владо Боянов, така че аз търся екип, който да иска да работи, може и който да се отдаде на баскетбола, защото това е важно. Мисля, че всички споделят това, че трябва много труд за постигане на резултати, както като състезател, така и като вид ръководител.
Всички добри идеи са добре приети. Пак искам да повторя - финансовото състояние е такова, че може да си позволим някои неща в повече.
Последните две години бяха пандемични. Бюджетът е съставен от много неизвестни, така че винаги за мен е било голямо напрежение да го изпълня, да имаме пари, да сме спокойни и да нямаме задължения към никого, да мога със спокойно лице, като говоря с партньори, всичко да бъде както трябва, както и нашите отношения с Министерството на спорта, които съм искал винаги да бъдат коректни и свършени по най-добрия начин.

Като треньор на „Чардафон-Орловец“ през сезон 2013-2014 г. Владо Искров, сега член на управителния съвет на клуба, спечели две купи - за вицешампионската титла при юношите и третото място при младежите. Той е треньор на националния отбор по баскетбол в инвалидни колички - спорт, открит за България от габровците проф. Росица и Кръстьо Църови. От 16.11.2021 г. Владимир Искров е и член на Контролния съвет към БФ "Баскетбол"

Аз очаквам много повече. Смятам за успех, че успяхме НБЛ и ББЛ да са на много високо ниво и да продължават да се развиват. Това, което смятам за неуспех е, че не успяхме да се справим добре с негативните тенденции в женския баскетбол. Тук обаче искам да спомена нещо, което никой не си спомня. През 95-96 г. имахме четири състезателки в женската НБА. Тогава също нямахме класиране на националния отбор, но това никой не го казва. Трябва колектив и още работа, за да постигнем успех. На два пъти бяхме много близо до класиране на европейско първенство, което става изключително трудно с оглед на тези конкуренти които имаме от съседните държави. Там трябва да се работи много сериозно.
Ще има специална комисия с много широк състав от специалисти и треньори за женския баскетбол. За подрастващите аз поемам персонална отговорност в мъжка част, в женската нямам компетенции, защото е по-специфично. Има доста по-добри специалисти в това отношение."
Сред приоритетите за следващия мандат на управлението Глушков очерта обособяването на шест региона в България като силни поделения на федерацията със строго опредени административни и регионални финансови функции; съставяне на регионални съвети от администратори на първенствата, назначаване на регионален треньор и администрация на съдии, като всеки от тези хора ще има ясни и конкретни отговорности за развитието на спорта в своя сектор на компетенция. Президентът на централата обяви, че ще се търси още по-активно засилването на интереса на общините, на медиите и на младите, които подкрепят и обичат баскетбола в регионите.
Глушков обяви, че ще бъде създадена специална комисия за 3х3 баскетбола, като акцентира върху организирането на Държавно първенство при подрастващите в тази дисциплина с календар, различен от този при подрастващите 5х5.
Ще бъде създадена и специална комисия за Минибаскет, която да събере изтъкнати баскетболни специалисти и педагози.
Планира се организиране на месечни събирания на най-талантливите баскетболисти на възраст 14-16 години отново на регионален принцип. Ще се наблегне и на търсенето и обучението на млади съдии по регионите.

Добринка Манева, която оглавява тревненския „Зограф“, бе преизбрана за председател на Контролния съвет на БФ „Баскетбол“. Тя бе главен съорганизатор на първия баскетболен камп в региона - през 2012-та в Трявна, дело на легендарния Сащо Топчов. Преди да се заеме с треньорска дейност 206-сантиметровия сърбин игра за нашите "Черно море" и "Спартак" - Плевен, босненския ХЕО, сръбския "Пролетер" и румънските "Орадеа" и "Крайова"

Общото събрание вчера освободи стария и избран нов Управителен съвет на федерацията. Той е от 12 члена, а габровското присъствие в него се олицетворява от "таткото" на ББЛ Орлин Атанасов. Останалите са Петър Георгиев, Красимира Банова, Сашко Везенков, Симеон Ценов, Асен Николов, Събин Маринов, Стихомир Стоянов, Данаил Кирилов, Иван Ценов и Милен Велчев. Освободени бяха Александър Александров, Константин Папазов, Иван Чолаков, Тодор Стойков, Ради Минчев и Тодор Иванов.
Затова пък избраният с пълно единодушие Контролен съвет е 100-процента от региона. Председател е Добринка Манева, президент на тревненския "Зограф", членове са изпълнителния директор на "Чардафон" Иван Господинов и члена на управителния съвет, бивш наставник на мъжете, сега треньор на националния отбор за баскетбол в инвалидни колички Владимир Искров.
Единодушно бе гласуван и съставът на Арбитражната комисия: Янко Стоянов - председател, и членове: Иван Вълканов, Борислав Чилингиров, Камен Каменов, Мартин Станчев.
Общото събрание избра с единодушие на присъстващите на събранието членове Стихомир Стоянов за Председател на Комисията за приложение на “Система за оценка и финансово подпомагане на Баскетболните клубове от Министерството на младежта и спорта.

Благородното намерение на официалната церемония по встъпване на клубното ръководство (2021 - 2022 година) бе подпомагане лечението на габровската треньорка по баскетбол Галя Илиева.

В рамките на мероприятието бяха организирани няколко благотворителни търга, както и благотворителен базар.
Към каузата се присъединиха и габровските близначки – тик-ток сензациите Сузи и Рени, при представянето на дебютната им книга.
Официалната церемония бе уважена от дистрикт управителя Владислав Симчев, паст дистрикт управителите Анелия Кънева, Иван Байков и Момчил Корназов.
Сред официалните гости бе и габровският кмет Таня Христова, придружена от ръководния екип на Общината.
Градоначалникът бе дарена с бронзов лъв в знак на благодарност за съпричастността й към инициативите на Лайънс лично от паст дистрикт управител Иван Байков. Той подари и официален плакет на новия президент на Лайънс клуб - Габрово с пожелание за успешен мандат.

Десислава Павлова получи огърлицата – символ на приемственост, от паст президента Михаела Банкова (2020-2021), която отчете една изпълнена с добротворство и идеи изминала година.
„Ще работя за утвърждаване мястото на Лайънс, защото вярвам, че тук, на местна почва, имаме възможност да работим пълноценно и в сътрудничество с Община Габрово, в лицето на кмета Таня Христова”, каза Десислава Павлова и заяви амбиция за провеждане на няколко благотворителни инициативи още в рамките на идните няколко месеца.

През юни 2010-та Галя Илиева, крайната вдясно, спечели първият в историята на Габрово турнир по стрийт баскетбол, организиран от възстановения половин година по-рано "Чардафон-Орловец", закрит през май 1975 г. Иначе Галя е възпитаник на тревненската школа и на спортното училище във Велико Търново. През 2012-та тя стана първия щатен треньор на възкръсналия габровски баскетболен клуб. Заедно с ветераните Дончо Дончев, Николай Вътков, Албена Гръблева, Павел Калчев тя работи за изграждане на местна, конкурентна на най-добрите, баскетболна школа, в която вече са и Анита и Виктор Крушеви, Антонио Станков, Мариян Костадинов.

След едногодишно прекъсване заради пандемията Габрово отново ще е домакин на най-големия баскетболен камп в България, който тази година ще се проведе между 25 юли и 1 август.
Основен организатор е спортен клуб „Усмивка“. Събитието се провежда с подкрепата и съдействието на Община Габрово и кмета Таня Христова, както и с помощта на специалистите от БК „Чардафон“.
Въпреки че тази година участниците са по-малко - около 180 човека, предвид ситуацията IBC остава най-големият камп в страната.
„Радостно е, че ще имаме участници от България, Гърция, Турция, Италия и Северна Македония - съобщи Владимир Искров, главен организатор на кампа и член на Управителния съвет на БК „Чардафон“. - Имахме и група от Англия, но тя вече е в „червена зона“ и няма да може да вземе участие.“
Какво ще се случи по време на петото издание на кампа и какви са неговите цели, разказва г-н Искров: „Искам да припомня постигнатото досега от кампа. Първото издание беше през 2016-та, а през 2019 г. в тренировъчния лагер участие взеха над 450 души от 11 държави на 4 континента. Това бяха състезатели, треньори, любители, пара-спортисти, доброволци, организатори и мениджъри и над 20 партньорски организации от Европа, САЩ и България. В четирите издания баскетболни умения са трупали или преподавали общо 1600 спортисти и специалисти. Безспорният успех е успех и за града, защото уменията, придобити по време на лагера, са една инвестиция в бъдещето на новото поколение.
Мисията на тренировъчния лагер е разширяване на познанията на състезатели и треньори за баскетболната игра с помощта на утвърдени баскетболни специалисти от цяла Европа и САЩ.
Основни цели са:
- овладяване на изграждане на двигателни навици и нови баскетболни умения;
- запознаване на състезателите с баскетболната методика в САЩ, Италия, Сърбия, Чехия, Англия, Ирландия, Румъния, Украйна, Турция, Македония, Гърция и Молдова;
- предоставяне на възможности за академично и баскетболно обучение в чужбина;
създаване на международни контакти.
Второто събитие ще бъде Турнир „Христо Донков“, това ще е неговото 10-то юбилейно издание. Тази година в него ще вземат участие четири отбора - националният тим на България до за момчета до 16 години, "Чардафон", сборни отбори на най-добрите чужденци и най-добрите български деца на кампа.
За първи път ще се проведе Турнир за купата на кмета по баскетбол на колички. Състезанието ще е международно - ще участват представители на Гърция, Турция и два отбора от България. Целта е децата от лагера да повярват, че няма невъзможни неща.
Четвъртото събитие е BaskIN - това е разновидност на баскетбола, която дава възможност на хора в неравностойно положение да играят със състезатели без увреждания. Мероприятието ще се състои в рамките на турнира за купата на кмета.
Проектните цели, които залагаме за тази година, са свързани с надграждане и развитие на International Basketball Camp. Като искаме да обърнем повече внимание на детайлите за сметка големия брой участници. Смятаме, че това, което направихме до момента, е доста атрактивно и привлекателно за децата, но динамиката в съвременния свят изисква постоянно развитие и подобряване във всеки един аспект. Какво включва International Basketball Camp:
- Турнира „Христо Донков“ в периода на лагера;
- Участие на националния отбор по баскетбол на България до 16 години, който да се състезава с отбор от играчи от IBC (International Basketball Camp);
- Участие на треньори и мениджъри от чужбина, което повишава престижа на лагера;
- Участие на най-добрите действащи треньори в България и български баскетболни легенди;
- Баскетболният мач на колички да се проведе в полувремето на мача за купата на „Христо Донков;
- Ментален тренинг извършван от спортни психолози;
- Организиране на турнир по Streetball ( уличен баскетбол);
- Участие на диетолог, които консултира участниците;
- Привличане на повече чуждестранни участници;
- Представяне на BaskIN

- Турнир за купата на кмета по баскетбол на колички. Целите, които залагаме с планираните промени в събитието, ще доведат до покриването на всички видове баскетбол и баскетболни сабите по време на IBC. През 2016 г. участие взеха 220 деца, през 2017 г. имахме 332 участника, а през 2018 г. малко над 400. През 2019 г. в кампа да се включат над 450 деца от България и чужбина. Очакванията са през 2021 участие ще вземат поне 200 деца. Треньорите, мениджърите и психолозите, които ще вземат участие в лагера, ще са 15 човека.

Тазгодишният Антоновден остави следа в историята на баскетбола. На 17 януари габровецът Цоньо Ботев, играл активно между 1962 и 1986 година, предаде на изпълнителния директор на БК „Чардафон - Орловец“ Иван Господинов електронен вариант на илюстрована книга под заглавие „Спомени за баскетбола в Габровски окръг“. Историята обхваща периода от 1946 до 1980 година и постъпва в клуба като дарение.

Жестът е изключително ценен поради факта, че при нещастни обстоятелства – локални пожари в София и Габрово, са унищожени много от документите, свързани с баскетбола, най-вече с картотекираните състезатели.

Цоньо Ботев е систематизирал известната досега информация, уточнил е публикуваните в различни издания данни, отстранил е неточности и разминавания, добавил е неговите лични спомени и като организира хронологически цялата фактология е създал първите 263 страници от историята на баскетбола. (Като любопитна позробност ще отбележим, че в толкова страници е записана и историята на друг габровски спорт - футбола, на Христо Минчев.)

В края на книгата са посочени справочни данни за баскетболистите от Габровски окръг от периода 1946-1980 г., които са известни на автора и наличните архивни единици в Държавен архив – Габрово, в които има информация за баскетбол.

Известният повече като политик автор казва, че основната причина да се захване с книгата е „да остане спомен за моите приятели - баскетболисти, които никога не са имали претенции да станат велики, но безкрайно много обичаха баскетбола“.

Втората причина е свързана с рубриката “Между двата коша”, която вестник „100 вести“ поддържаше в съботния си брой в продължение през 2011 и 2012 година. За две години журналистката Вела Лазарова направи над 60 интервюта с баскетболисти, дейци, техни близки, събра богат снимков материал.

Първото издание на рубриката започна с нарочно обръщение към всички, които са играли или пазят скъпи спомени и материали за вълнуващата игра с жълтата топка: “Да си припомним и запишем заедно историята на баскетбола в Габрово. За повече от тридесетте години на организиран баскетбол в Габровски окръг от 1946 до 1980 г. детските, юношеските, женските и мъжките отбори участват в много вътрешни, окръжни, междуг-радски, републикански и други първенства, донесли не малко вълнения, спортни успехи и надежди“.

Цоньо Ботев изрично подчертава, че не е едноличен автор: „Съдържанието на книгата е такова, че няма как някой да претендира за еднолично авторство. По тази причина и аз нямам подобни претенции. Книгата е на Обединен баскетболен клуб „Чардафон“ – Габрово и само Управителният съвет на клуба със свои решения може да се разпорежда с издаването и разпространението ?.

Ботев изказва специални благодарности на Стефан Калоянов, проф. дтн инж. Венцислав Зимпаров, инж. Васил Гъдев, проф. д-р Росица Църова, проф. д-р Кръстьо Църов, инж. Иван Господинов, Антон Петров, инж. Захари Захариев, д-р Николай Въгленов, Димитър Минчев, Първан Дедев, Петър Милчев, Вела Лазарова, Тихомир Бейски, Марин Денев, Иван Денчев, инж. Пламен Минев, инж. Петьо Василев, Ганка Койчева и Людмил Иванов – за полезната информация и за важните уточнения.

Изпълнителният директор на ОБК „Чардафон“ и собственик на „100 вести“ благодари на Цоньо Ботев и съобщи, че клубът ще проучи възможностите за издаване на книгата в подходящ тираж.