Новини

  • Денислав Коцев: „Точно тук, в Габрово е мястото за такива кампове“
    НАДЕЖДА ТИХОВА

    Денислав Коцев – треньор на „Черно море - Тича“ в град Варна, е единият от авторитетните български треньори, участници в Международния баскетболен камп в Габрово, който се провежда през тази седмица. Защо треньор от една от най-авторитетните баскетболни школи в страната е дошъл тук, за да работи с участници в кампа? Какво е мнението му за организацията и провеждането на мащабното събитие? По тези въпроси разговаряхме с Денислав Коцев след края на поредната му тренировка.

    - Защо се съгласихте да станете част от този камп?

    - Получих покана от Владимир Искров да дойда и да помагам. И тъй като много обичам да работя с подрастващи, да им помагам да израстват като баскетболисти, приех предложението. Много ми е приятно да работя с млади хора и да виждам как израстват от ден на ден.

    - На какво се дължи успехът на баскетболното „Черно море“?

    - При нас школата е развита от много години под ръководството на Симеон Варчев. Сега има и нови ръководители. Събрани са много силни треньори, има добра клубна работа. Привличаме деца, работим много сериозно и това е. Цяла България е пълна с баскетболисти, „произведени“ от град Варна и от „Черно море“. Като погледнете мъжкото първенство, ще видите, че във всеки отбор има по двама-трима играчи от „Черно море“.

    - Как да привличаме повече млади хора да се занимават със спорт?

    - Истината е, че нашата игра позагуби малко от своя блясък. В живота на младите хора има много нови развлечения. И ние вече трудно ги привличаме към нашия спорт във Варна. Но все пак при нас има много дълга традиция – още от 80-те години години, след това с Христо Борисов като един от най-силните играчи в България. След това със Симеон Варчев е създадена школата, която е произвела много национални състезатели.

    - Каква е ползата от провеждането на такива кампове и защо точно в Габрово?

    - Аз мисля, че точно тук, в Габрово е мястото за такива кампове, защото тук децата са сравнително близко до залите и игрищата, не се разсейват и само работят, защото няма много молове като в София, в които могат да отидат. Тук се тренира по три пъти на ден и мисленето им е насочено към баскетбола. Не мога да кажа, че за една седмица ще станат чудеса с тях. Но все пак тук срещат нови треньори и както се случва в живота, като срещнеш нещо по-различно, по друг начин се представяш, стараеш се повече. Тук срещат чуждестранни треньори, страхотно добри треньори от България. Има огромна полза за децата. Сигурен съм.

    - За Вас самия каква е ползата от работата Ви тук?

    - За мен самия ползата е да се срещна с колеги, играли в Националния отбор на България, колеги треньори от други държави. Да видя как работят и да си направя изводи за мен и за моята работа.

    - Какво е впечатлението Ви от организацията на кампа и от Габрово?

    - Организацията на кампа е отлична. Аз съм ходил в над 10 кампа и в България, и в Сърбия. Но организацията на този камп под ръководството на Влади Искров е отлична. Габрово е много приятен град, чист и подреден. Аз ходя много често в Трявна и съм обикалял района. Днес ще заведем децата на басейн, утре ще ги закараме на Етъра. Има какво да правят и да видят нещо различно тук. Освен че градът е много приятен и хората са много приветливи.
  • Дъстин Карер: „Харесва ми връзката, която успявам да създам между мен и играчите“
    НАДЕЖДА ТИХОВА

    Дъстин Карер от САЩ е един от чуждестранните треньори, които учат на тънкостите на баскетболната игра участниците в Международния баскетболен камп в Габрово. Той е треньор в гимназия „Монтевеста“ в Тексас, а е в Европа заради работата си по съвместен проект на FIBA с участието на България, Румъния, Турция, Македония, Косово, Черна гора. Всъщност Дъстин е за втори път в Габрово – по покана на организатора Владимир Искров той участва и в първото издание на Международния баскетболен камп, което се проведе миналата година. Според Дъстин Искров се интересува от децата и е въвлечен в баскетбола по същия начин като него самия. Затова той е съобразил своя календар със събитието, за да може да дойде и участва в лагера в Габрово.

    - Колко време се занимавате с баскетбол и откога сте треньор?

    - Това е моята осма година като треньор.

    - Какво Ви носи това занимание?

    - За мен то е всичко. Харесва ми енергията му. Обичам да бъда треньор, но най-вече ми харесва връзката, която успявам да създам между мен и играчите. Вече съм бил достатъчно дълго треньор, за да бъда поканен на няколко сватби на мои състезатели. Това показва колко съм въвлечен в техния живот. Участвам в кампове, за да мога да дам възможност и на другите да усетят моята страст към играта.

    - Може ли да се получи шампион с труд, талант и добър треньор? Вие имате ли друга рецепта?

    - Да, съгласен съм, че трябват труд, талант и добър треньор. Но всъщност всички треньори се опитват да намерят рецептата. Аз бих казал, че за да бъдеш шампион, наистина е нужен някакъв талант. По-добре е състезателите да не са шампиони, но да имат шампионски характер. Винаги да се фокусират на това как правят нещата, а не какъв е резултатът на таблото. И ако правите отново и отново и най-малките подробности, тогава лека полека можете да станете шампион.

    - Днес децата са твърде обсебени от технологиите, от своите компютри, таблети и телефони и не спортуват. Голяма част от тях са застрашени от затлъстяване и болести. Как да ги накараме да спортуват, да водят физически активен начин на живот?

    - В това отношение най-зле е в Америка. Това може би е най-големият проблем, с който треньорите трябва да се справят. Трябва да научим децата да мислят по различен начин. Когато бъдат въвлечени в спорта и след това могат да видят резултатите, добиват вътрешна мотивация и вече става по-лесно.

    - А в училищата в САЩ достатъчно ли са застъпени спортните занимания?

    - В училище им трябва физическа активност поне 60 минути на ден за едно средностатистическо дете. За атлетите са нужни от 2 до 2 часа и половина. Моите играчи 45 минути са във фитнеса. След това имат малко стрелба в коша, а след училище отново се връщат в залата за отборна тренировка.

    - „Здрав дух в здраво тяло!“ Харесва ли ви този девиз?

    - Вярвам в същото. Здрав ученик – здрав играч. Всички искат да са страхотни деца, страхотни синове и дъщери.

    - Какво е впечатлението Ви от Габрово?

    - Страшно много ми харесва. В Тексас нямаме планини и тук се наслаждавам на природата. Освен това хората са много мили. Това е моето второ идване тук. Връщам се отново с удоволствие, защото обичам България.

    - Хапнахте ли от нашите зеленчуци?

    - Да, разбира се! Чудесни са.

    - А как преценявате участниците в кампа?

    - Групите са разнородни. Има някои, които са много напреднали. Но някои започват от самото начало. Двете неща, за които се следи, са отношението към тренировките и старанието в упражненията – да работят здраво винаги. Това е най-важното за един камп.

    - Недостатък ли е, че се провежда лагерът в по-малък град?

    - Напротив. Аз смятам, че е по-добре да бъде в по-малки градове, защото самите деца няма с какво да се разсейват и са фокусирани в тренировките. Няма какво друго да правят, освен да изградят отношения помежду си, да станат по-добри приятели и да играят баскетбол.
  • Бренд Типтон: „Какво мисля за Габрово? Отнемаща дъха красота!“
    НАДЕЖДА ТИХОВА

    Бренд Типтон е един от треньорите, работещи усилено с участници в тазгодишния Международен баскетболен камп, който се провежда в момента в Габрово. Сварихме го на баскетболното игрище в парк „Маркотея“ в 9,30 сутринта, но вече прегрял хем от интензивната тренировка, хем от горещото слънце в поредния прекалено топъл ден. Американецът е от остров Гуам – владение на САЩ в западната част на Тихия океан. Той е треньор в баскетболно сдружение, а е дошъл в Габрово, защото много обича да преподава тази игра и в същото време иска да опознае културата на другите държави чрез баскетбола.

    - С какво е по-различен този камп от другите лагери, в които сте участвал?

    - Разликата не е особено голяма. Навсякъде преподаваме основите на играта. Но и искаме да възпитаме у децата стремеж те да полагат усилия и да работят здраво.

    - Какво е необходимо, за да стане човек добър състезател в тази игра?

    - Много труд и малко талант – съгласен съм с това определение и ще дам пример със Стефан Къри, който играе в NBA. Той е един играч, който не е бил привлечен от известна гимназия, нито пък някой голям колеж от първа дивизия е искал да го привлече, освен Дейвидсън колидж, който не е имал спечелен мач от години. След това е бил избран от NBA и е постигнал максимален брой вотове за себе си. Той е пример за това как здравата работа може да се отплати на всяко едно ниво.

    - Според Вас как се подготвят шампиони? Има ли определена рецепта за това?

    - Според мен до голяма степен е от значение това колко добър иска да бъде самият играч. Той трябва да тренира минимум 10 хиляди часа, за да може да постигне максимума от своя потенциал. Так че рецептата за постигането на успех е в това до каква степен искаш да работиш здраво и колко часове би посветил на това.

    - В България сме недоволни, че младите хора не спортуват за здраве. Как да ги накараме да не висят само пред компютрите, а да проявяват по-голям интерес към спорта?

    - На първо място трябва да се забавляваш и да усещаш удовлетворение от спорта, с който искаш да се занимаваш. След забавлението идва обучението в основите.

    - Достатъчно ли е застъпен спортът при обучението на децата в училищата в Гуам?

    - Да, у нас спортът е добре застъпен в училищата. Има доста деца, които след училище продължават професионално да играят. Други пък получават стипендии, за да играят в университетския отбор. Но определено родителите имат огромна отговорност за това децата им да спортуват. И ако родителите успяват да дават добър пример за здрава работа и отдаденост, то тогава детето им би могло да успее във всичко.

    - Как оценявате участниците в този камп? Има ли сред тях очевидни таланти според Вас?

    - Групата, с която работих последно, е момичешка. Участничките в нея са на 13-14-годишна възраст от София. Това са деца, които наистина имат талант и аз виждам перспектива за тях да играят в Дивизия 2 и дори Дивизия 1 от университетското първенство.

    - Каква полза имате за себе си от участието Ви в този камп?

    - На първо място за мен е огромна чест да бъда тук, в България. Това, което аз получавам най-много от преживяванията тук чрез баскетбола, са приятелствата и връзките с други треньори и играчи. Аз вярвам, че мога да науча от всеки един по нещо, което да използвам за себе си.

    - Какво Ви е впечатлението от Габрово?

    - Отнемаща дъха красота!