Между двата коша.Божидар Христов: „Бяхме баскетболни момчета с треньор, който ни даде възможност да се развием като спортисти"



Божидар Христов: „Бяхме баскетболни момчета с треньор, който ни даде възможност да се развием като спортисти“

(Това, което иска баскетболът в Трявна, го иска туризма и хората в града)



Божидар Кирилов Христов е роден на 2 януари 1957 г. в Трявна. Баща му Кирил Костов Христов (Киро Бръснаря), известна личност в Трявн


Божидар Христов: „Бяхме баскетболни момчета с треньор, който ни даде възможност да се развием като спортисти“

(Това, което иска баскетболът в Трявна, го иска туризма и хората в града)



Божидар Кирилов Христов е роден на 2 януари 1957 г. в Трявна. Баща му Кирил Костов Христов (Киро Бръснаря), известна личност в Трявна играе във футболния отбор на града (60-те години), добър плувец. Майката Кина Митева Христова е шивачка. Божидар завършва основно образование в СОУ „Петко Рачев Славейков“ (VIII клас, 1972 г.), Електротехникум „Михаил Ломоносов“ - специалност – радио и телевизия в Горна Оряховица (1976 г.), ВТУ „Ангел Кънчев“ в Русе – електронно-изчислителна техника. Сътезател по баскетбол. Работи като инженер в завод „Зинор“, Трявна, началник на „Пожарната“ в Трявна (1990-2007 г.). Има собствен бизнес (пожарогасителни системи). Общенски съветник.



Спортният дух семейна черта ли е ?

Като малък баща ми ме водеше на футболни мачове в града. Останал ми е спомен как веднъж отборите на Трявна и Дряново, между които имаше остра вражда, се сбиха на терена. Бях във II клас, когато пак баща ми ме научи да плувам. В нашата Долна махала на Трявна имаше много деца. Момчетата играехме народна топка, ритахме футбол.

Кога ви запали баскетболът?

Бях в V клас когато няколко момчета се записахме да играем в секция - баскетбол на дружество „Ангел Кънчев“. В нашето СОУ „ Петко Р. Славейков“ преподавател по физкултура и известен баскетболен треньор бе Борис Бойков, който водеше отборът на девойките в гиназията. От него излезе голямата национална състезателка Снежана Михайлова, участник в две Олимпиади (Монреал, 1976 г. и Москва, 1980 г.). Отборът ни (Милчо Генджов, Йордан Пенев, Иван и Никола Любенови Георгиеви, Григор Горчев, Минчо Манев, Божидар Христов, Петко Константинов и др.) тренираше в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (Художествената гимназия). Треньор ни бе Николай Томов, известен в миналото баскетболист и хандбалист, тогава главен редактор на вестник „Тревненски зов“. Тренировките ни бяха след обед. Останал ми е спомен, че след първата тренировка имах мускулна треска. Започвахме винаги със загряване - бягане по пистата на игрището, скачане от място, подаване на топка, дриблиране и др.

Развихте ли се като състезатели?

Това бяха участиятоа ни в окръжни срещи обикновено в Севлиево и в Габрово (на спортното игрище до фирма „ВК“). Момчетата от габровския отбор, бяха по-големи от нас и по-добри. Бях ученик в VI клас, когато на есенен трунир в Севлиево се класирахме първи. Отидохме на зонално състезание във Враца. Водеше ни треньорът Николай Томов. Играхме срещу Видин, Михайловград (Монтана), Плевен. На финала победихме Видин с 3 точки и се класипарахме за републиканско първенство в Кърджали (1970 г.). В първата среща паднахме от Силистра. На финала играхме срещу София. Победиха ни в продължението с 2 точки. В класацията бяхме четвърти. Спомням си, че тогава треньорът Николай Томов всеки ден ни купуваше по един шоколад „Айро“. В състава на отбора с Румен Минчев играехме център. Бях високо момче. Петко константинов бе много добър гард. Като ученици в VII клас баскетболния отбор участва в състезания по хандбал. Имаше среща в Габрово с местния хандбале отбор, който бе далеч по-добър от нас. Но пък нашият Никола Георгиев го наградиха като най-добър състезател по хандбал.

Как тренирахте за състезания?

Пред републиканското първенство тренирахме сутрин и вечер. Сутрешната ни тренировка включваше бягане до хижата с малка почивка и връщане на игрището. Когато бяхме в VII клас имаше зимен лагер през ваканцията на хижа „Планинец“. Бяхме с отбора на момичетата. Тогава правехме кросове в снега за физическа подготовка. Пълноценно използвахме свободното време.

Една запазена снимка от 1972 г. е съхранила момент от тренировка пред окръжна среща в Трявна на игрището на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура. С нас са треньорът Николай Томов и спортния организатор Бранимир, който беше по-голям ученик (сега живее в Пловдив). Тогава групата юноши-младша възраст включваше състезатели и от IX клас – каквито бяха Григор Горчев, Иван Георгиев, Минчо Манев. Останалите бяхме осмокласници. На окръжното първенство в Трявна загубихме от Габрово, чийто отбор се класира за зоната във Видин. Бяхме изградили екипност в отбора и трайно приятелство, което ни свързва и до днес. Тези дни в Трявна се бе върнал от Швеция Никола Георгиев, който бе капитана на отбора.

С какво се отличаваше лидера?

Никола Георгиев бе много подвижен, техничен състезател, който увличаше и другите момчета от отбора. Играеше крило и гард. Горчев също бе гард. Никола и Григор бяха „мозъка“ на отбора. И двамата сега са университетски преподаватели. Баскетболът изгради у нас дисциплина и организираност, волеви и физически качества .

Качества, които са помгнали на вас баскетболистите и при реализация в живота?

Наистина в професионалния път всички се изявихме като успешни специалисти. Никола Георгиев (капитана) , който завърши гимназия в Трявна, бе студент във ВМЕИ (ТУ) в София. Втората година за показан успех имаше шанс да кандидадатства и продължи обучението си като студент в чужбина. Завърши Политехниката в Прага, Чехословакия - специалност в областта на електрониката. После работи малко в Ботевград. С конкурс замина преподавател в Технически университет в Швеция. Там живее и работи повече от 20 години. Създаде семейство и има две деца – момче и момиче. Синът му играе по-разпространения там хандбал. Разказва, че тренировките на сина му (15 г.) се провеждат в съседен град, където той винаги го кара и го чака да го върне обратно за вкъщи. Родителят там са съпричастен в спортните занимания на децата си. Не ги „хвърля“ само на трениравока, но следи и подпомага развитието им като състезатели. Беше приятно изненадан като му показах вестника „100 вести“ с рубриката „Между двата коша“. На един дъх прочете интервюто с Милчо Генджов със снимката на отбора и треньора Николай Томов (1972 г.). Даже си отнесе отпечатък на публикацията. Мили спомени, които ни върнаха и към спечеленото зонално първенство във Враца през 1970 г. Григор Горчев е професор в Мединската академия в Плевен. Един от водещите гинеколози, търсен хирург-онколог със световна кариера. Той също не забравя родния град и идва със семейството си в Трявна.

Като ученик в Електротехникума „Михаил Ломоносов“ в Горна Оряховица и студент в Русе играхте ли баскетбол?

Да. В Горна Оряховица участвах в училищния отбор. Треньор ни бе преподавателят по физкултура Райна Досева. Имали сме срещи в състезания с отбори на Спортното училище от Велико Търново, Шумен, Полски Тръмбеш, Поликраище и др. За добро представяне през 1974 г. баскетболните отбори на техникума - момчета и момичета заслужихме екскурзия в Унгария. Като студент в ВТУ „Ангел Кънчев“ пак играх център в отбора на университета. В него имаше много добри баскетболисти, някои от които бяха дошли от Спортните училища във Велико Търново и Русе. В студентскси първенства сме играли със Свищов, Варна, Шумен и др. В последните курсове трябваше да се набляга на учението и бях спрял да играя.

Все пак не ви ли изкушаваше оранжевата топка?

Баскетболът наистина е тръпка, която не те оставя. Като завърших в Русе и се върнах по разпределение в Трявна, бях стипендиант на завод „Зинор“, пак започнах да играя баскетбол. Имаше участия в работнически първенства. В отбора на „Зинор“ бяха такива калени баскетболисти като Здравко Сименски, Нено Дългия (Пенчо Семов). Веднъж без малко да победим отбора на завод „Иван Йонков“, в който бяха много от състезателите на отбора на Трявна (мъже). Спрях да играя баскетбол докато работех в „Зинор“ (1984 г.).

И досега момчетата, които играехме в училищния отбор и работихме в Трявна, имаме традиция като се съберем да играем даже и на един кош. Присъединявали са се и братята Николай и Иван Георгиеви, Григор Горчев, Минчо Манев и др.

Неочаквано ли сменихте коловоза на професията?

Не, не. Вуйчо ми Иван Трифонов бе пожарникар. Така, че естествено бе да ме интересува неговата работа. Изкарах една година във факултета „Пожарна безопасност“ към Школата на МВР в София (1987-1988 г.). Тук преподавател по карате и тактика бе младият тогава асистент Бойко Борисов. Той бе много добър треньор по карате. Водеше отбора, който побеждаваше в състезания.

Има ли го интересът и сега към баскетбола?

Разбира се. Следя американското първенство, Олимпиадата в Лондон. Не са заличени добрите отношения между момчетата на Николай Томов, който умееше да предаде на играчите всички свои познания за играта. Да развият играчите игровото си мислене. Умееше да ни похвали и насърчи, да ни посочи навреме грешките. На състезание никога не ни се караше, нито е гонил някой от мача както наблюдавахме при други треньори. Имаше една книга за баскетбола с илюстрации от деменстрации на известния американски отбор „Харлем Глоб Тротърс“, която ни привличаше с уменията на светила от НБА. Ние бяхме баскетболни момчета с треньор, кото ни даде възможност да се развием като спортисти. Хубаво е, когато има такива хора да помагат на децата, да се развиват и заобичат спорта. И сега той води на доброволни начала и подпомага отбор (12 г.) на БК „Зограф“ .

Много съм радостен, че баскетболът тръгна отново организирано в Габрово и Трявна.Общинският съвет в Трявна може да помага града в това отношение. Участието на Общината в организиране на успешно проведения през юли „Star basket camp” потвърди правилната насока на развитие. Нещо много важно, което би допринесло за развитие на спортния туризъм в Трявна с една по-добра спортна база и изграждане на така желаната спортна зала за целогодишно трениране. Това, което иска баскетболът в Трявна го иска туризма, искат го и хората.



0 коментара

Коментирай!

Към началото