Божидар Христов: „Бяхме баскетболни момчета с треньор, който ни даде възможност да се развием като спортисти"

http://cha-o.info/uploads/news_images/Bojidar Hristov Trjavna_1_742x556.jpg

Божидар Кирилов Христов е роден на 2 януари 1957 г. в Трявна. Баща му Кирил Костов Христов (Киро Бръснаря), известна личност в Трявна играе във футболния отбор на града (60-те години), добър плувец. Майката Кина Митева Христова е шивачка. Божидар завършва основно образование в СОУ „Петко Рачев Славейков“ (VIII клас, 1972 г.), Електротехникум „Михаил Ломоносов“ - специалност – радио и телевизия в Горна Оряховица (1976 г.), ВТУ „Ангел Кънчев“ в Русе – електронно-изчислителна техника. Сътезател по баскетбол. Работи като инженер в завод „Зинор“, Трявна, началник на „Пожарната“ в Трявна (1990-2007 г.). Има собствен бизнес (пожарогасителни системи). Общенски съветник.

- Спортният дух семейна черта ли е ?
- Като малък баща ми ме водеше на футболни мачове в града. Останал ми е спомен как веднъж отборите на Трявна и Дряново, между които имаше остра вражда, се сбиха на терена. Бях във II клас, когато пак баща ми ме научи да плувам. В нашата Долна махала на Трявна имаше много деца. Момчетата играехме народна топка, ритахме футбол.
- Кога ви запали баскетболът?
- Бях в V клас когато няколко момчета се записахме да играем в секция - баскетбол на дружество „Ангел Кънчев“. В нашето СОУ „ Петко Р. Славейков“ преподавател по физкултура и известен баскетболен треньор бе Борис Бойков, който водеше отборът на девойките в гиназията. От него излезе голямата национална състезателка Снежана Михайлова, участник в две Олимпиади (Монреал, 1976 г. и Москва, 1980 г.). Отборът ни (Милчо Генджов, Йордан Пенев, Иван и Никола Любенови Георгиеви, Григор Горчев, Минчо Манев, Божидар Христов, Петко Константинов и др.) тренираше в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (Художествената гимназия). Треньор ни бе Николай Томов, известен в миналото баскетболист и хандбалист, тогава главен редактор на вестник „Тревненски зов“. Тренировките ни бяха след обед. Останал ми е спомен, че след първата тренировка имах мускулна треска. Започвахме винаги със загряване - бягане по пистата на игрището, скачане от място, подаване на топка, дриблиране и др.
- Развихте ли се като състезатели?
- Това бяха участиятоа ни в окръжни срещи обикновено в Севлиево и в Габрово (на спортното игрище до фирма „ВК“). Момчетата от габровския отбор, бяха по-големи от нас и по-добри. Бях ученик в VI клас, когато на есенен трунир в Севлиево се класирахме първи. Отидохме на зонално състезание във Враца. Водеше ни треньорът Николай Томов. Играхме срещу Видин, Михайловград (Монтана), Плевен. На финала победихме Видин с 3 точки и се класипарахме за републиканско първенство в Кърджали (1970 г.). В първата среща паднахме от Силистра. На финала играхме срещу София. Победиха ни в продължението с 2 точки. В класацията бяхме четвърти. Спомням си, че тогава треньорът Николай Томов всеки ден ни купуваше по един шоколад „Айро“. В състава на отбора с Румен Минчев играехме център. Бях високо момче. Петко константинов бе много добър гард. Като ученици в VII клас баскетболния отбор участва в състезания по хандбал. Имаше среща в Габрово с местния хандбале отбор, който бе далеч по-добър от нас. Но пък нашият Никола Георгиев го наградиха като най-добър състезател по хандбал.
- Как тренирахте за състезания?
- Пред републиканското първенство тренирахме сутрин и вечер. Сутрешната ни тренировка включваше бягане до хижата с малка почивка и връщане на игрището. Когато бяхме в VII клас имаше зимен лагер през ваканцията на хижа „Планинец“. Бяхме с отбора на момичетата. Тогава правехме кросове в снега за физическа подготовка. Пълноценно използвахме свободното време.
Една запазена снимка от 1972 г. е съхранила момент от тренировка пред окръжна среща в Трявна на игрището на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура. С нас са треньорът Николай Томов и спортния организатор Бранимир, който беше по-голям ученик (сега живее в Пловдив). Тогава групата юноши-младша възраст включваше състезатели и от IX клас – каквито бяха Григор Горчев, Иван Георгиев, Минчо Манев. Останалите бяхме осмокласници. На окръжното първенство в Трявна загубихме от Габрово, чийто отбор се класира за зоната във Видин. Бяхме изградили екипност в отбора и трайно приятелство, което ни свързва и до днес. Тези дни в Трявна се бе върнал от Швеция Никола Георгиев, който бе капитана на отбора.
- С какво се отличаваше лидера?
- Никола Георгиев бе много подвижен, техничен състезател, който увличаше и другите момчета от отбора. Играеше крило и гард. Горчев също бе гард. Никола и Григор бяха „мозъка“ на отбора. И двамата сега са университетски преподаватели. Баскетболът изгради у нас дисциплина и организираност, волеви и физически качества .
- Качества, които са помгнали на вас баскетболистите и при реализация в живота?
- Наистина в професионалния път всички се изявихме като успешни специалисти. Никола Георгиев (капитана) , който завърши гимназия в Трявна, бе студент във ВМЕИ (ТУ) в София. Втората година за показан успех имаше шанс да кандидадатства и продължи обучението си като студент в чужбина. Завърши Политехниката в Прага, Чехословакия - специалност в областта на електрониката. После работи малко в Ботевград. С конкурс замина преподавател в Технически университет в Швеция. Там живее и работи повече от 20 години. Създаде семейство и има две деца – момче и момиче. Синът му играе по-разпространения там хандбал. Разказва, че тренировките на сина му (15 г.) се провеждат в съседен град, където той винаги го кара и го чака да го върне обратно за вкъщи. Родителят там са съпричастен в спортните занимания на децата си. Не ги „хвърля“ само на трениравока, но следи и подпомага развитието им като състезатели. Беше приятно изненадан като му показах вестника „100 вести“ с рубриката „Между двата коша“. На един дъх прочете интервюто с Милчо Генджов със снимката на отбора и треньора Николай Томов (1972 г.). Даже си отнесе отпечатък на публикацията. Мили спомени, които ни върнаха и към спечеленото зонално първенство във Враца през 1970 г. Григор Горчев е професор в Мединската академия в Плевен. Един от водещите гинеколози, търсен хирург-онколог със световна кариера. Той също не забравя родния град и идва със семейството си в Трявна.
- Като ученик в Електротехникума „Михаил Ломоносов“ в Горна Оряховица и студент в Русе играхте ли баскетбол?
- Да. В Горна Оряховица участвах в училищния отбор. Треньор ни бе преподавателят по физкултура Райна Досева. Имали сме срещи в състезания с отбори на Спортното училище от Велико Търново, Шумен, Полски Тръмбеш, Поликраище и др. За добро представяне през 1974 г. баскетболните отбори на техникума - момчета и момичета заслужихме екскурзия в Унгария. Като студент в ВТУ „Ангел Кънчев“ пак играх център в отбора на университета. В него имаше много добри баскетболисти, някои от които бяха дошли от Спортните училища във Велико Търново и Русе. В студентскси първенства сме играли със Свищов, Варна, Шумен и др. В последните курсове трябваше да се набляга на учението и бях спрял да играя.
- Все пак не ви ли изкушаваше оранжевата топка?
- Баскетболът наистина е тръпка, която не те оставя. Като завърших в Русе и се върнах по разпределение в Трявна, бях стипендиант на завод „Зинор“, пак започнах да играя баскетбол. Имаше участия в работнически първенства. В отбора на „Зинор“ бяха такива калени баскетболисти като Здравко Сименски, Нено Дългия (Пенчо Семов). Веднъж без малко да победим отбора на завод „Иван Йонков“, в който бяха много от състезателите на отбора на Трявна (мъже). Спрях да играя баскетбол докато работех в „Зинор“ (1984 г.).
И досега момчетата, които играехме в училищния отбор и работихме в Трявна, имаме традиция като се съберем да играем даже и на един кош. Присъединявали са се и братята Николай и Иван Георгиеви, Григор Горчев, Минчо Манев и др.
- Неочаквано ли сменихте коловоза на професията?
- Не, не. Вуйчо ми Иван Трифонов бе пожарникар. Така, че естествено бе да ме интересува неговата работа. Изкарах една година във факултета „Пожарна безопасност“ към Школата на МВР в София (1987-1988 г.). Тук преподавател по карате и тактика бе младият тогава асистент Бойко Борисов. Той бе много добър треньор по карате. Водеше отбора, който побеждаваше в състезания.
- Има ли го интересът и сега към баскетбола?
- Разбира се. Следя американското първенство, Олимпиадата в Лондон. Не са заличени добрите отношения между момчетата на Николай Томов, който умееше да предаде на играчите всички свои познания за играта. Да развият играчите игровото си мислене. Умееше да ни похвали и насърчи, да ни посочи навреме грешките. На състезание никога не ни се караше, нито е гонил някой от мача както наблюдавахме при други треньори. Имаше една книга за баскетбола с илюстрации от деменстрации на известния американски отбор „Харлем Глоб Тротърс“, която ни привличаше с уменията на светила от НБА. Ние бяхме баскетболни момчета с треньор, кото ни даде възможност да се развием като спортисти. Хубаво е, когато има такива хора да помагат на децата, да се развиват и заобичат спорта. И сега той води на доброволни начала и подпомага отбор (12 г.) на БК „Зограф“ .
Много съм радостен, че баскетболът тръгна отново организирано в Габрово и Трявна.Общинският съвет в Трявна може да помага града в това отношение. Участието на Общината в организиране на успешно проведения през юли „Star basket camp” потвърди правилната насока на развитие. Нещо много важно, което би допринесло за развитие на спортния туризъм в Трявна с една по-добра спортна база и изграждане на така желаната спортна зала за целогодишно трениране. Това, което иска баскетболът в Трявна го иска туризма, искат го и хората.

Към началото