Новини

  • Отборът на IBC спечели турнира "Христо Донков"

    Победител в десетия юбилеен турнир „Христо Донков“, който се проведе в рамките на кампа, е отборът на IBC, втори е на „Чардафон - Орловец“, трети - „Евробаскет” - Благоевград.
    „Ялова“ (Турция), „Левски“ (България) и „Мегас Александрос“ (Гърция) се наредиха съответно на първо, второ и трето място в борбата за Купата на кмета на Габрово - турнир по адаптиран баскетбол в рамките на Международния баскетболен камп, който се провежда тези дни в града. Спортистите бяха наградени от кмета на Габрово Таня Христова, която им благодари за примера и вдъхновението, които са. В баскетболния камп участват 180 деца от 8 до 18-годишна възраст. Той се провежда за пети път в Габрово, а спортистите са от България, Гърция, Турция, Италия и Северна Македония.

    Антонио Кулиандро, треньор от Италия:

    Нито за момент не се почувствах чужденец в Габрово
    Тренира баскетбол на колички в град Калабрия, Южна Италия. За първи път е на кампа в Габрово. Намира организацията му за много добра. Един много хубав опит след цялата пандемия. Много се радва, че отново вижда децата да тренират баскетбол.


    От 4-5 години се занимава само с трениране на баскетболисти на колички. В кампа е много натоварен, защото тренира и различни групи деца, момичета 12-13-18-годишни, но му харесва.
    Познава отлично всички детайли на баскетболната игра, защото играе баскетбол от 5-годишен. Познава процеса на трениране и подхода при по-малките и по-големи деца.
    Завършил кариерата си на баскетболист, той се преквалифицира в треньор както на конвенционални баскетболни играчи, така и на играчи на колички. Познава и двата типа игра.
    Познава и разликата на трениране при различните възрастови групи - 8-годишни момчета и 8-годишни момичета и др. Познава различните видове тренировки, които трябва да направи.
    Много му харесва, че в Габрово има толкова добри спортни баскетболни площадки - отворени и затворени, чудесни условия за настаняване на играчите при организиране на такъв интернационален камп.
    В момента тренирането на играчите на колички тук, на кампа, е свързано с базови неща, защото този вид спорт в България съществува едва от десетина година и е с възможности за развитие.
    Участвал е в баскетболни кампове в Италия. Бил е при треньори на отбори - жени на колички до 23 години. Илариа Дана, неговата жена, също е баскетболистка на количка и е най-добрата в цяла Европа. Прекрасно семейство. Заедно създават отбор „Реджо Калабрия”. В Габрово на кампа нито за миг не са се почувствали чужденци, защото „българи и италианци много си приличат, допадат си като натюрел”.

    Георги Иванов, баскетболист на количка, играе в Италия:

    Организацията е прекрасна!
    Баскетболистът играе от една година в отбора „Реджо Калабрия” в Италия на треньора Антонио Кулиандро. В него участват състезатели освен от Италия и от Испания, Бразилия, Латвия в очакване и на едно момче от Тайланд.

    Георги Иванов е на 27 години и играе баскетбол на колички от шест години. До миналата година е бил от състава на „Балкан” - София. Играл е с отбора на ЦСКА, миналата година е играл в „Панатейкос”, Гърция.
    В италианския отбор научава „страшно много неща” за играта благодарение на треньора Антонио Кулиандро.
    „В Габрово съм идвал още от самото начало на кампа. Бил съм и с двата софийски отбора, и с този на Варна. През тези години сме правили демонстративни мачове. Предния камп бях с отбора на националния отбор. Когато започнах да играя, треньори са ми бяха известните специалисти Кръстьо, Росица Църови, Владимир Искров.
    Баскетболният клуб „Левски” - София е в договор с този на „Реджо Калабрия“. Идеята е двата клуба да си помагат.
    Убеден съм, три години се занимавам професионално, че този спорт - баскетбол на колички, има бъдеще и че пътят, който имам пред мен, ще ми позволи да помагам на националния отбор да отива все по-нагоре и все по-напред. Дай Боже, да стигнем и до олимпиада. Моя съкровена мечта.
    В турнира за купата на кмета на Габрово ще играя с отбора на „Левски” - София. В него ще участва и Илария Дана, чиято класа е с европейска слава. Много се радвам, че тя е сред нас.
    Много се радвам и да споделя, че всеки път организацията на International Basketball Camp (IBC) е прекрасна, че децата, макар и уморени, са с щастливи усмивки на лицата. Как нямат търпение да отидат на тренировка, да играят с оранжевата топка. Браво на Владо Искров и всички организатори.“

    Наталия Савчева, треньор на клуб „Евробаскет” - Благоевград:
    Много сме доволни, ще дойдем пак
    „Участвахме за първи път в кампа и на Десетия юбилеен баскетболен турнир „Христо Донков”. Завършихме на трето място. На първо място бе отборът на кампа с треньор от Македония. В него участваха деца от различни възрасти. Спечелиха купата съвсем честно. На второ място е отборът на „Чардафон“ - Габрово.
    Много сме доволни от условията, които ни предоставиха по време на кампа - хотел, храна, площадки за трениране. Работихме и с треньори: Денислав Коцев от клуб „Черно море” - Варна, Антонио Кулиандро - Италия, Теди Буков - работил няколко години в Унгария, и Христо Ценов. Показаха на децата много нови неща.
    Тренирахме двуразово - сутрин и следобед. Чудесно организиран камп с културната програма - посещение на музеи, басейн.
    Нашият отбор бяха 15 души на възраст 16-18 години.
    Много сме доволни, ще дойдем пак. Няма да пропуснем”.

     

  • 180 деца в петото издание на IBC

     По традиция той се провежда със съдействието на Община Габрово, кмета Таня Христова и специалисти от Баскетболен клуб „Чардафон” - Габрово. Въпреки намаления състав на участниците - около 180 деца, предвид ковид мерките, IBC продължава да привлича вниманието на младите баскетболисти от страната.

    Тази година чужди представители са отборът (5 души) и двама треньори от Каменица, Северна Македония. 

    От понеделник започна програмата на двуразовите тренировки на площадките на фирма МАК и зала „Орловец”. Какво споделиха някои от треньорите на децата и младежите: Денислав Иванов, помощник-треньор от София: „Ситуацията с ковида намали броя на участниците. Не пристигнаха участниците от Гърция, Турция, Италия и Англия, която вече е в „червената зона”. Целите на лагера остават все същите, от които основната е овладяване и изграждане двигателните навици и нови баскетболни умения с опитни треньори - българи. Дойдоха клубни отбори на „Дунав” - Русе, Благоевград и домакините от „Чардафон”.

    Всички деца-участници отново са настанени в добрите условия на хотел „Мак“. Още първия ден, с пристигането децата бяха на разходка до музей „Етър”, а вечерта имаха вечерни игри на спортните площадки на хотел „Мак”. Ковид мерките налагат да се спазват и при нас правилата за носене на маски, дистанция, дезинфекция. Първата за деня тренировка в зала „Орловец” започна сутринта в 8 часа и е изцяло върху разучаване на индивидуалните качества как децата да играят един на един. Вече минаха три групи. Децата, които тренираме в момента преди обяд, са от град Каменица - Северна Македония, Габрово и Благоевград на възраст от 13 до 18 години“.

    Денислав Коцев, треньор от „Черно море” – Варна (крайният вдясно):

    „Радостен съм, че отново съм на кампа за трети - четвърти път. Особено сме щастливи, че след пандемията успяхме да направим добър камп. Децата от цялата страна и Македония (16-годишни) много добре се разбират и контактуват помежду си. Прави впечатление старанието на участниците и желание да научат нови неща от баскетболната игра. Групата на треньорите имаме задача да помогнем на тези млади хора да израстват като баскетболисти за тази седмица. Всеки треньор има различен начин на работа. Отборите, които участват, имат опит в първенства. Има и деца, които са по-назад, и такива, които са водещи. Практиката на кампа в Габрово го утвърждава като сериозно начинание, когато децата получават спортна култура. Г-н Влади Искров е много добър организатор и е предложил разнообразна програма. Редуват се тренировки с почивка, когато децата могат да научат много нови неща за баскетболната игра. Тренировките на най-малките (I - II клас) са сутрин най-рано от 8 - 9.15 часа. Децата на ден имат по две тренировки (двуразови), вечер - игри на кортовете над хотел „Мак” с възможност да се забавляват. В културната програма ще има и посещение на басейн в парк „Синкевица”. В очакване и на нови изненади от г-н Искров”.

    Мари Пантева, помощник-треньор, играе в „Капри” – Италия: „С удоволствие идвам за втори път. Първият бе през 2019 г., а миналата година не се състоя кампът заради ковид епидемията. Редуваме се като треньори на спортните игрища до хотел „Мак”, зала „Орловец” в очакване да заработят и още две игрища - до блок „Дунав” и в училище. През 2019 г., когато дойдох за първи път, много ми хареса. Тогава имаше повече деца (над 450 души) и бяха разделени на лагер през две седмици. Много е хубаво, че след тази изминала година и половина, когато бяха спрени всички спортни дейности и не можахме да организираме кампа, сега има чудесна възможност децата да играят срещу други отбори. Те са много щастливи, че могат да играят любимата игра. Групите деца от 8 до 18 години предполагат индивидуална работа с всяка от тях. Предвид, че трябва да работят различни неща. В последните дни на кампа ще има турнир както за отбора в баскетболни колички, така и за децата на възраст 16-18 години. С пожелание децата да се забавляват по време на кампа и тази хубава инициатива да продължи. Нашият отбор „Капри” в Италия, който досега игра в серия „Би”, вече трябва да играем в „А 2”, което ни изкачва една стъпка по-нагоре в класирането“. 

  • Владимир Искров: „Баскетболният камп в Габрово е най-големият и най-посещаваният в България”

    - Г-н Искров, турнирът навлезе в същинската си фаза. Как върви най-големият баскетболен камп в България?

    - Предвид ситуацията коронавирус в света мисля, че се представяме много добре. Вече дойдоха 185 участници - деца, треньори, баскетболисти на колички от пет държави България, Македония, Гърция, Турция и Италия. Баскетболистите на колички са от Турция, България и Гърция.

    Виждам по другите кампове какво се случва. На много места те не се състояха. Други бяха ограничени. Има и други кампове в страната, но са с по-малобройни участници 20, 30, 40 човека.

    Това е пето издание на кампа в Габрово. Той е най-големият и най-посещаваният в България. В предишния камп участниците бяха над 450 души. Сега от организационна гледна точка е доста по-лесно. По-леко е с по-малко участници, натрупан опит. Занятията са на една смяна.

    - Какво отличава тазгодишната програма на кампа?

    - Той започна на 25 юни с тренировки. Навлизаме в завършващите дни на лагера. Вчера на 29 юли започна десетият турнир „Христо Донков” със срещите преди обед на „Чардафон” Габрово и отбор на IBC и от 18 часа среща отново на сборен отбор на IBC и Благоевград, които играят за първи път на кампа в Габрово. Турнирът „Христо Донков” ще продължи и на 30 юли със среща на отборите Благоевград и Чардафон Габрово. От 10.30 ч. е закриване на турнира и награждаване.

    Предвид ковидмерките не са канени национални отбори за участие в този вече утвърден турнир. Затова участниците са само: отборът на кампа (най-добрите деца на възраст 18 г.), Благоевград и Чардафон Габрово.

    Днес започва и първия турнир за купата на кмета на Габрово по баскетбол на колички.Това е и първият официален турнир на колички. Досега сме правили само демонстрации.

    Пристигналият отбор „Мегас” от Гърция е много силен, също и „Ялова” от Истамбул , Турция, който играе в супер лигата на европейското първенство.

    - Участието на треньорите в кампа?

    - Тази година са поканени най-добри трима треньори от България и Антонио от Италия, който е треньор по баскетбол на колички и конвенционален баскетбол(за здрави хора).

    Треньорите са изключително мотивирани.

    Програмата е направена така, че да минат през всички групи деца, които да придобият повече знания.

    Едната седмица в кампа не е достатъчна, но все пак е добра основа децата да стъпят на нея и после да продължат да надграждат с игрови навици и тези в игрови отбор.

    От значение е и чуждия опит. Участието на треньори от чужбина освен, че е обмяна на знания, нови подходи и взаимоотношения между децата.

    Все важни неща. Една добра възможност, с които всеки треньор иска да обогати знанията за играта.

    - Други специалисти участват ли тази година?

    - Тази година в това отношение сме се ограничили заради бюджета. Друга година имаше диетолог, психолог.

    Преценихме, че в горещото време децата е по-добре да отидат на басейн „Синкевица”.

    - Децата запознават ли се със забележителностите на Габрово?

    - Да. Посещаваме музеите „Етъра”, „Хумора и сатирата”.

    - Къде тренират децата?

    - Предвид по-малкото участниците ползваме площадките на фирма „Мак”, Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев”, зала „Орловец”. Горещото време ни накара да потърсим и закрита зала, тази на Технически университет - Габрово.

    - Стремежът Ви до финала на кампа?

    - Децата да бъдат щастливи, че са на кампа.Да бъдем всички здрави.

    Всички са изключително доволни, че сме отново заедно след година и половина принудителната пауза от епидемията.

     

     

     

     

  • Владимир Искров: „International Basketball Camp е най-големият лагер в България”

        Организатори на IBC са вдъхновителят и водещ български треньор Владимир Искров със спортен клуб „Усмивка”, Община Габрово и Обединен баскетболен клуб (ОБК) „Чардафон”.
        За очакванията и програмата на голямото събитие, което дава възможност на младите състезатели да се развият и да научат много от чуждестранните треньори, разговаряме с главния организатор Владимир Искров.

        - Г-н Искров, намеренията Ви за тазгодишното издание на IBC?
        - Като брой участници запазихме това, което имаше като резултат от миналата година - около 330 деца, 60 души делегация - националните отбори от Румъния, Македония, Украйна. За второто издание на Streetball (стрийтбол) 3 х 3 очакваме още около 150 души. Така че участниците клонят към 600, като не включваме националния отбор по баскетбол с инвалидни колички, с които ще водим подготовка за европейското първенство на 30 юли в София. Това е голям успех за нас. Прекрасна възможност за първо участие, като домакини, на европейско първенство за хора с увреждания.  
        Чуждестранните участници са от 13 държави, от които за първи път идват младежи от Литва, отбор от Ирландия. Идват и американските треньори от Basketball Embassy, редовни участници и много добри специалисти. За първи път ще дойдат още двама американци, много добри колежански треньори от Чикаго. Ще има изявени треньори и от Норвегия.
        Заради големия брой участници кампът е разделен на две смени по 160-170 човека: 12-19 юли  и 20-27 юли. За втора смяна ще пристигнат отбори от Румъния, Северна Македония, Турция, Дупница, Благоевград. Децата от „Левски” и ЦСКА идват редовно от 2016 година.
        - Дойдоха ли ръстови състезатели?
        - Да. Те са от Англия, Ирландия и Холандия. Има момчета с ръст над 200 см, даже един състезател е 215 см. Те ще се включат в турнира „Христо Донков”, който е от 15 до 18 юли, и публиката ще може да ги гледа в Спортна зала „Орловец”.
        - Придобива ли популярност включването в кампа на турнира „Христо Донков”, който е в памет и на известните габровски баскетболисти Христо Попов, Иван Драганов и Иван Шумков?
        - Една добра възможност 16-годишните участници да могат да видят нашите деца. В същото време е обиграване на националните отбори, които са тук. Полезно е за всички. Намирам, че е добър опит.
        Тази година в турнира ще участват пет отбора. Това са националният отбор на Северна Македония, Румъния, Украйна, Сборен отбор от Западна Европа (Ирландия) и отбор на Кампа със състезатели от Габрово и региона. От ОБК „Чардафон” са 50 младежи, от които повечето са малки деца - 8-10-годишни.
        Вярвам, че ще бъде интересно на треньорите от чужбина.
        - Десет години възроден баскетбол в Габрово. Вие сте свидетел на развитието му. Набира ли скорост любимата игра?
        - Самият факт, че габровски отбори се класират на финали, че има треньори, които работят тук професионално с над 300 деца в школата, е добър показател за огромния скок, с който баскетболът се развива в България.
        Пожелавам на колегите да са здрави и да продължават в същия дух. Все по-често виждаме отбори на „Чардафон-Орловец” на финали, което много ме радва.
        - А добри играчи за националната гарнитура?  
        - При девойките определено има. Прекрасна е селекцията на Анита Крушева. Според мен едно-две момичета трябва да се изпратят в националния отбор на България.
        - Къде ще се проведе стрийтболът тази година?
        - На 18-20 юли ще бъде на площадката на блок „Дунав”, която е с добри условия и осветление.
        - Като треньор на националния отбор по баскетбол с инвалидни колички как ще върви подготовката за европейското в София?
        - Подготовката на националния отбор от 12 състезатели, който пристига днес (събота), ще е почти всеки ден по време на кампа до 25 юли.
        Има 2-3 нови момчета, бивши баскетболисти, които по стечение на обстоятелствата от миналата година играят баскетбол на количка.
        На 21-22 юли отборът ще изиграе  две контролни срещи с отбор от Босна и Херцеговина, а на 24-25 юли - с отбор на Румъния.
        - Условията, при които са настанени играчите?
        - Както винаги, спортните площадки, хотел „Мак” предоставят прекрасни условия.
        Общината е организирала всичко да ги ползваме от кампа в часовете, които са ни необходими. Благодарни сме на кмета Таня Христова. За да се случва това събитие в Габрово, основна е заслугата на Община Габрово, която го подкрепя както финансово, така и като материална база за толкова много хора. Това е една от причините International Basketball Camp да е най-големият баскетболен лагер в България. Той е най-продължителен, най-евтин и единствено ние имаме треньори от цяла Европа и Щатите. Основателно интересът на чуждите специалисти към него продължава с всяка година.
        - IBC има ли девиз?
        - Мечтай, вярвай, успявай!

  • Симеон Варчев, вицепрезидент на БК „Черно море - порт Варна“: „В живота няма само върхове"
    Вела Лазарова



    - Като изявен състезател какво откри пред вас кариерата на треньор?

    - Съдба. Моят баща беше учител. Имаше добри педагогически качества. Като дете бяхме много често заедно и изглежда съм прихванал нещо от него. В един период, когато късметът не беше много с мен - скъсах ахилес, после счупих ръка ... и започнах треньорска работа. Бях състезател на „Лъсков“, Ямбол. Сформирах няколко групи деца да играят баскетбол.След три години бяхме шампиони и когато седем от тях станаха на 18 г. влязоха в мъжкия отбор на Ямбол, на който вече бях треньор. Така започнах.

    -Треньорската ви кариера е изпъстрена с успехи. Как се постига успехът в нея?

    - С много трудолюбие, с много постоянство, с много дисциплина. Много важен момент е, когато имаш неуспех да не се отчайваш след загуба. След това с утроени сили да работиш повече. Поначало треньорската професия е много особена. Например един художник може да вземе четката и боите и спокойно да прави боята малко по-розова или малко по-червена. А треньорът, чиято професия е също творческа, го прави със състезатели. В случая например един състезател е добър и е в добра спортна форма, разчиташ на него. Но преди да тръгне за срещата се случва да се е скарал със съпругата или с приятелката си. Ти очакваш едно, той дава съвсем друго. Така, че на треньорът понякога му е много трудно, но човек все пак трябва да успява, да въодушевява състезателите, да ги кара да дадат най-доброто, на което са способни.

    - А това да ги научите да ви следват?

    - Наистина е трудно. Особено днешната младеж е по-трудна за работа. Иска бързо да успява. Да не се труди толкова колкото трябва... И в това има нещо особено. Винаги поколенията говорят с носталгия за отминало време. За мен всяко поколение си има положителните и отрицателни герои.

    - Как е от лятото вашият клуб „Черно море“ - Варна?

    - Бяхме останали без спонсори. Бяхме пред закриване. Слава Богу, че в края на лятото се появи г-н Данаил Папазов, генералният директор на порт Варна, който прие идеята да спонсорира клуба. Понеже е държавна фирма, с удобрението на премиера Борисов, бяхме спасени. Не става дума толкова за мъжкия баскетбол, а за нашата школа, в която тренират около 540 деца. Щеше да е жалко, ако не можеха да продължат да спортуват.

    - От кого научихте най-много в професията?

    - Не мого да кажа, някой от който съм научил най-много. Бих отбелязал, че имах интерес към работата на всички треньори. Полезни бяха разговорите ми с тях. Учих се от много хора. Първите ми стъпки в треньорската професия бяха в Ямбол.

    - Как открихте Георги Глушков за баскетболната игра?

    - През 1975 г. БНТ проведе конкурс „Висок баскетболист“. В Ботевград бяха събрани 20-те най-високи момчета от България. Георги Глушков бе по-малък на възраст, не толкова висок и не попадна между избраниците. Тогава направих такъв конкурс в Ямбол. Той се яви и така го открих - бъдещият първи източноевропеец, играл в първенството на Националната баскетболна асоциация (НБА) на САЩ с екипа на „Финикс сънс“.

    - Какво изтече от опита ви в баскетболната река?

    - Когато човек работи упорито дълго време в дадена област придобива опит, оставя следа с методика, с начин на работа. Мисля, че най-положителното е това, което съм оставил. Да, имам особена методика на работа, чието съдържание някои оспорват, други го приемат с въодушевление. Тия, които го приемат и работят постигат определени резултати. Постигат успех. В живота няма само върхове. Има и спадове.

    - Кои са най-щастливи те ви моменти в спорта?

    - Те са няколко. През 1985 г. Георги Глушков игра в НБА. Същата година

    „Черно мере“ стана шампион на България. Третият момент е една квалификация за европейско първенство (1991 г.), когато като треньор на националния отбор по баскетбол (Глушков, Гергов, Младенов, Равуцов, Ценов и др.) бихме отбора на Гърция, който бе с известни звездни играчи - евройпейски шампиони (Янакис, Христодул и др.). През 1992 г. при една квалификация в Германия бях обявен за треньор на България (б.р. единственият баскетболен наставник в страната, обявен за треньор на годината) и през 2000 г., когато с „Черно море“- Варна станах треньор на столетието. Това са петте момента, за които мога да кажа, че са били най-щастливи.

    - Какво разбрахте с годините?

    - Мисля, че човек трябва да бъде последователен, коректен, търпелив, трудолюбив. Когато има успехи да не се възгордява, а когато има неуспехи да не се отчайва. Да продължава напред.

    - Какво очаквате от баскетболния празник в Габрово, в който „Черно море - порт Варна“ ще се срещне с „Левски“ за спечелване новоучредената купа на Община Габрово?

    - Ние сме съвсем нов отбор, а този на „Левски“ ни превъзхожда значително. Очаквам да играем добре. Да имаме напредък, развитие тъй като първенството започва след една седмица. Това, което сме били преди една седмица, днес да сме по-добри (б.р. отборът на „Черно море - порт Варна“, един от емблематичните баскетболни клубове в България, победи вицешампиона „Левски“ в оспорван двубой с 82:80).

    По-рано във Варна имаше такива турнири, но в последните години не сме провеждали. Това е наша слабост. Може би ще трябва да ги възродим.

    -Какво бихте казали на ентусиастите в Габрово, които с възстановяване на БК „Чардафон-Орловец“ отново връщат интереса към любимата игра в града?

    - Партньорството с „Левски“ при всички случаи ще допринесе за осъществяване на задачата, която са си поставили. Но най-важното е хората, които се занимават с това да проявяват търпение. Да не се предават пред трудностите. Да имат характера да ги преодолеят за връщане на Габрово отново в баскетбола.



  • Иван Джиджев, президент на ПБК „Левски“ : Габрово е с добри възможности за популяризиране на баскетбола"

    Ваши деца участват в наши традиционни ваканционни турнири. От миналата година имаме и някои по-конкретни ангажименти - помагаме материално и финансово на Баскетболния клуб тук.
    Организираният през есента, за трета година, баскетболен турнир „Христо Донков“ е една добра възможност за популяризиране на този спорт в Габрово. Възможността децата и юношите да бъдат увличани в този тип занимание е добре дошло и трябва да се използува максимално.
    Относно дейността на възобновения БК „Чардафон-Орловец“, след три десетилетия пауза в организирания баскетбол, мисля, че се развива в правилна посока, че се започна от работата с деца и юноши. Това е и виждането на
    БК „Левски“ за развитието на БК „Чардафон-Орловец“ в дългосрочен план. Габрово като академичен град има възможност да засили партньорството със своя Технически университет за формиране на един отбор. Отскоро бе определен наш треньор, който да работи с „Чардафон-Орловец“ за провеждане на съвместни тренировки в София и Пловдив. Баскетболът като академичен спорт е най-нормално да се развива в Габрово. Нещо съвсем естествено това да се случва тук.
    Поздравления и добри думи към колегите за новото техническо оборудване на спортна зала „Орловец“, осигурено с помощта на верига „Технополис“, която разбрахме предстои съвсем скоро да стъпи в Габрово. Това ново съоръжение е и една нова възможност за залата, защото с тези нови кошове спокойно могат да се провеждат различни състезания. Градовете, в които активно се развива баскетбол заслужават такова съоръжение. Като състояние зала „Орловец“ е една от най-добрите в страната. Наред с хандбала и волейбола вече има възможност и баскетболът да участва активно тук. Само адмирации за Габрово.
    Работим много активно по възраждане на младежката, ученическата лига. Вече има привлечени над 20 софийски училища с отбори. Започваме да работим с децата още от първи клас. „Левски“ участва с всички възрастови групи - момичета и момчета в националните първенства. Всичко, което се случва тук може да бъде включено в този начин на работа. За мен като президент на
    ПБК „Левски“ това е стойностното и важното.
    Нашият методист Ратко Йоксич ще продължи да идва в Габрово, треньори и състезатели от Габрово също ще продължат да идват при нас

  • Иван Господинов: „Нашата цел е да създадем баскетболна школа“

     - Г-н Господинов, кое предизвика възобновяването на „Чардафон-Орловец“ след няколко неуспешни опита?

    - Наистина в началото на 90-те години имаше поне два неуспешни опита за възстановяване на Баскетболния клуб. Първо в Габрово бяха организирани финали на едно Работническо републиканско първенство, което се състоя в двора на Механотехникума. През 1992 г. с Иван Хубанов, Бог да го прости, повечето хора го знаят като журналист, но той е учил на баскетбол повечето от баскетболистите в Габрово, се обърнахме към кмета Иван Ненов да се възстанови този спорт в града. В „100 вести“ публикувахме снимка - тримата гледаме един мач в ТМЕТ-то, с подпис: „Иван Ненов се врече на баскетбола пред двама Ивановци“. За съжаление, от този опит не излезе нищо. Вторият беше по инициатива на Христо Донков - през 93-та. Заедно с покойните вече Продан Кавалов, Иван Шумков и Иван Драганов учредихме „Габрово спорт-баскетбол“. Поканихме за председател Илиан Обретенов, бивш областен управител, самият той не се е занимавал активно с тази игра, но е с баскетболна жилка - баща му е емблематичният в Габрово Добрин Обретенов. Възникнаха някакви бизнес проблеми и нещата не потръгнаха. Все пак, благодарение на Христо Донков, организирахме два контролни мача в „Орловец“ между националните отбори на България и Румъния - мъже. През следващата година - през май 1994-та, Габрово стана домакин на международни турнир за жени „Иван Гълъбов“. През юли 95-та се проведе и експериментален турнир за момчета до 20 години, участваха националните отбори на България, Гърция, Португалия, Югославия и Франция. Някъде по това време организирахме и един шоу мач - по американските правила - в 4 части, между по-стари и по-млади ветерани - „Старите кримки“ срещу „Непокорните момчета“. И с това приключи всичко. През 2007-ма в Габрово се появи Атанас Атанасов от София, баскетболист, етодист с организационен опит в ГС на БСФС в столицата. Заедно с Дончо Дончев и Първан Дедев те учредиха БК „Габрово“, участваха и с отбор деца в зона „Мизия“. Не срещнаха нужната подкрепа. Баскетболът е колективен спорт, при него не могат да действат методи като при индивидуалните спортове, където родителите поемат голяма част от разходите по подготовката, екипировката и участие в състезанията на собственото им дете. В колективните спортове, където отборът е от 15-16 човека, това няма как да се случи. Екипи, топки, състезания, пътувания, съдийски - нужни са сериозни средства. За едно състезание на отбор - между 400 и 700 лева. Ако е двудневно, парите надхвърлят 1000.

    - Вие не сте участвали в БК „Габрово“, защо се ангажирахте с проекта „Чардафон-Орловец“?

    - Стана след една случайна среща на улицата с Васил Гъдев, Иван Шумков, бившия селекционер женския национален отбор Георги Димитров. Питам ги: „Какво правите“, а те ми отговарят: „Ще правим отбор за „А“ група“. С тях беше един бизнесмен - Христо Младенов, който навремето финасирал отбора на Казанлък. Помолиха ме да им съдействам за среща с кмета Томислав Дончев. Той прие. Проведоха се след това още две-три срещи, при които приказката ни беше кметът да осигури строителни обекти на въпросния предприемач, от което той да отдели пари за баскетбола. Нямаше как да се случи това. Не и в Габрово. Но междувременно проведохме кастинг за отбор - ние поехме организацията и финансирането, Общината помогна, но Младенов не е дал стотинка. От цялата шумотевица, която създадохме, се видя, че има интерес към играта. Тогава с Пламен Минев и Иван Шумков седнахме по на една бира и решихме да намерим още 5-6 съмишленици и да се опитаме поне да създадем детско-юношеска школа. Само в мъжкия профил. На кастинга се явиха 160 деца. За да не губим темп, приехме лиценза на „Габрово“, но върнахме старото име - на тима от 1975 г. Създадохме отбори във всички възрастови групи при момчетата, но през първата година включихме само два в първенството на зона „Мизия“, за да ги понаучим на играта. В момента, като структура, без да визирам все още качеството на игра, вероятно сме уникален клуб за града и донякъде в страната - формирани баскетболни отбори във всички възрастови групи при подрастващите и в двата пола.

    - Защо държахте на старото име?

    - С възстановяването на БК „Чардафон-Орловец“ искахме да покажем, че баскетболът в Габрово е имал традиции. Действително, не бяхме нарицателно като Ботевград, Димитровград, Русе - говоря за градове от нашия калибър, но имахме в мъжкия профил отбори във всички възрастови групи, плюс представителен тим, който играеше в Северната „Б“ група. Имаше и отбори при момичетата, без женски. Всичко беше наистина на аматьорски начала. При мъжете играехаработници, студенти, ученици. И отборът беше в „Б“ група. Както и футболният, който беше под личната опека на Партията, футболистите се водеха на щат по фабриките и на практика си бяха професионалисти. В този аспект трябва да се оценява постигнатото тогава - благодарение на хора, за които напомнихме в рубриката „Между двата коша“. Както и това, че имахме отбор в „Б“ група, въпреки че нямаше зала.

    - Смята се, че точно липсата на зала е довела до закриване на баскетбола в Габрово.

    - Бях ученик, затова не мога да кажа със сигурност. Но имам съмнения. Мачовете се играеха на асфалта на Априловска гимназия, зимно време - в „Дан Колов“ в Севлиево. Бяхме на Военно с един мой съученик - Михаил Георгиев, и чакахме да ни освободят, защото трябваше да играем във Видин. Вместо това ни съобщиха, че с баскетбола е приключено. Така че това е било някъде април 1975-та, по време на сезона. Мисля, че причините са други, най-вероятно финансови. Имаше и някаква измислена точкова система и в София се решаваше център на какъв спорт трябва да стане даден град.

    - Кой беше последният треньор на мъжкия отбор?

    - Христо Донков. Пое го някъде през януари 1975-та. Преди това беше Христо Попов. По-големите се отказаха, останаха по-младите - повечето студенти и ученици.

    - Помните ли кои бяха?

    - След 30 години няма как да бъда точен кой кога се е отказал, но в последния шампионат със сигурност играха самият Христо Попов, Дончо Дончев и брат му Николай, Огнян Пехливанов, Пламен Минев, Стефан Бенков, Иван Тосунов, Росен, Георги Милчев, познат повече като Юли, мисля един Минчо от Трявна, от учениците Михаил Георгиев, Николай Вътков, Георги Черкезов.

    - Младен Младенов Ви е откъснал от футбола?

    - Не мисля, че футболът е загубил нещо. Първо във футболния отбор, бяхме в пети клас, се записа Мишо Георгиев, но баща му бързо го спря, че на тренировки се ходеше чак на Смирненски. Мишо имаше талант, щеше да излезе от него футболист. Тренирах около година и половина, първо при Стефан Мичев. По това време станахме градски първенец по баскетбол с отбора на Осмо основно. Младенов ни хареса няколко момчета и ние вкупом се записахме - Пламен, Николай Вътков, Михаил Георгиев, Георги Черкезов, Красимир, известен като Бъро, който обаче скоро напусна и отиде в бокса.

    - В какви състезания участвахте?

    Тогава школите играеха в окръжни първенства, следваха зони, после финали. Ние стигахме до зоните. Беше чудо да ги прескочим - там като правило повечето отбори бяха от спортни училища. Играли сме примерно срещу „Дунав“ (Русе), спортно училище, в което бе събран проектонационалният отбор за - така се казваше тогава. Сегашните кадети тогава се наричаха юноши младша възраст. Играли сме срещу „Тракия“, „Добруджа“, „Берое“, ЖСК „Спартак“, „Черно море“, „Балкан“ (Ботевград), „Миньор“, „Доростол“, „Хебър“ и още много. Естествено, срещу Дряново, Севлиево и Трявна.

    - Вие на какъв пост играехте?

    - Като малък - гард. Тогава център беше Николай Вътков. Той беше с глава над всичките деца и носеше отбора на гърба си. После остана кажи-речи най-ниският. Аз пък се източих. При Христо Донков играех крило, Иван Драганов, който също ни е бил треньор, ме забиваше център.

    - Кои от местните баскетболисти Ви впечатляваха?

    - От по-големите - Иван Драганов, Христо Попов, Дончевите, Огнян Пехливанов, Шумката, Илинко Вълчев. Много харесвах играта на Пламен Минев. От по-младите - Юли, Минчо, Светльо Сяров, Фильо, Гърка. От нашия набор - вече ги изброих кои играха при мъжете - Вътков, Мишо Георгиев, Гошо Черкезов. Гошо беше много талантливо момче. Например Петьо Василев беше уникален - играеше Б група баскетбол и А група футбол.

    - В окръга срещахте ли съпротива?

    - Винаги я е имало. В малките възрасти за първото място спорехме със Севлиево, като пораснахме, основен съперник ни беше Трявна. Там отборът беше събран в Художественото училище. През 76-та ги бихме насред Трявна с отбора на Математическата - в него играехме с Мишо Георгиев, Георги Денев, Христо Райнов, Боян Коев и още няколко момчета, които не тренираха баскетбол. Седмица по-късно обаче, пак там, паднахме на Окръжно между градските отбори. Трябва да признаем, че в годините Трявна се доказа като по-баскетболен град. Не само заради Глушков. Даже не основно с мъжкия баскетбол, въпреки че и той оцеля много повече от габровския.

    - Кога се срещнахте с истинския баскетбол като състезател?

    - Бях студент в Украинския полиграфически институт в Лвов. Там ми се наложи да започна буквално от А-Б, защото методиката беше абсолютно друга - не само в тактическо отношение. Спомням си на първата тренировка треньорът ни - доц. Дербаба, заслужил съдия на Украйна, съдия международна категория, завеждащ катедра, по-късно помощник-треньор на националния отбор на Украйна, ми вика: „Абе, момче, как хвърляш ти?“ „Ами, както ме е учил другарят Младенов“ - отговарям. „Че така не се стреля от 20 години“ - ми каза той и започна с индивидуалните тренировки - такива, че едвам се добирах до общежитието. Играта с лявата ръка, заради Иван Драганов ме е шамарил по врата, че било „изгъзица“, беше част от всяка тренировка, както сега навсякъде го правят и 8-годишните. Базата за мен беше невиждана - в Габрово тренирахме в салон за волейбол, там всеки институт имаше собствени зала, стадион, плувен басейн. Имаше 12 института, най-големият - Политехниката беше от 20000 студента. Шампионатът беше есен-пролет и се играше всяка седмица по системата всеки срещу всеки. Особено в първите три години бяхме много сериозен отбор - тогава два пъти завършихме втори - след Политехниката, веднъж първи и се класирахме за републиканските финали в Киев. Играли сме и в Москва. Имахме 3-4 момчета над 2 метра, което по онова време, поне в България, не се срещаше често дори в отборите от „А“ група. Центърът ни беше 208, вторият - 205. С моите 190 се борих за място под слънцето с гардовете. Оттогава ми е гордостта на „кариерата“ - че съм играл срещу Виктор Панкрашкин - бъдещ национал на СССР. Беше някъде към 214 см. Учеше в Института за физическо възпитание и спорт. Точно тях бихме, когато след мача той ни събра момчетата от двата отбора и почерпи по бира, че го вземат в ЦСКА - Москва. След десетина дни вече го гледахме по телевизията. За съжаление, почина рано - през 1994-та.

    - Какво Ви даде баскетболът?

    - Всеки спорт изгражда качества, защото за да постигнеш нещо, трябва да се пребориш с умората, с болката, с желанието да се откажеш. Колективните спортове дават и нещо друго - модерно казано - умението да работиш в екип, да приемаш победите и загубите със своите съотборници. Лесно е да печелиш, трудно е да губиш! Спортът учи да губиш с достойнство, да не те пречупва загубата, а да вървиш напред. Идва следващ мач, в който, ако си читав, трябва да си по-добър.

    - Поредицата „Между двата коша“ в продължение на повече от година и половина позволи на габровци чрез многобройните интервюта да се докоснат до началото и развитието на традицията в играта с оранжевата топка. Тази уникална инициатива на БК „Чардафон-Орловец“ срещна много съпричастност у бивши и настоящи баскетболисти, отклик сред гражданите. Какви са бъдещите намерения в тази посока?

    - Целта беше да покажем, че, противно на нечии виждания, Габрово, макар да не е бил сред водещите центрове, има традиции в баскетбола. Важното беше и да събудим интересът към още един спорт. За мен нито един спорт не е конкурент на друг. Важно е да отлепим децата от компютрите, да ги запалим по спорта - бил той футбол, волейбол, баскетбол, тенис и др. Защото спортът, особено при постигнат успех, фокусира вниманието и, в известна степен, по-леко се преодолява болестта, наречена тийнейджърство. Започнахме поредица във вестника, защото се оказа, че черно на бяло няма нищо. Та свършеното трябваше да се събира зрънце, по зрънце, по спомени, лични архиви. Сега ще намерим пресечните точки и ще издадем малко книжле - Историята на габровския баскетбол. Досега. Бъдещата ще я пишат тези, които сега са част от „Чардафон-Орловец“.

    - Кои са те?

    - Много са. За да го има един спорт, са нужни поне пет неща - интерес към него, подготвени треньори, добра база, себераздаващи се организатори и благосклонни спонсори. Нашата идея, пак модерно казано, бе да изградим един устойчив проект - да го има и след нас. Затова не се изхвърляме, не гоним резултати, не тръгнахме с представителен тим, а по традиционния път - с изграждането на широка пирамида. През клуба за тези години - ние създадохме собствен софтуер и пълна база данни, са преминали 250 деца. Някои от тях бързо се отказаха, но постоянно тренират около 160-180, през миналия сезон картотекираните ни в БФ „Баскетбол“ бяха 144. Треньорите - на първо място Дончо Дончев - благодарение на него баскетболът винаги е мъждукъл в Габрово. Албена Гръблева, Николай Вътков, Павел Калчев, Евелина Пенкова, Веселин Горанов, Ясен Симеонов, отскоро Галя Илиева, а от вчера - Владимир Искров. Всички работят на обществени начала. Базата - една от най-добрите в България. Ползваме „Орловец“ и салоните на „Св. св. Кирил и Методий“, СОУ „Отец Паисий“, ОУ „Христо Ботев“, НУ „Васил Левски“, НАГ, ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ и Техническия университет. Вече имаме договори и още тази есен ще влезем и в четири детски градини - „Явор“, „Младост“, „Мики Маус“ и „Перуника“. Подкрепата на директорите, на ръководствата на тези учебни заведения е решаваща. Както и подкрепата на спонсорите. От тази есен „Чардафон-Орловец“ ще има 11 отбора. Всеки може да направи сметка колко средства са нужни за това. Заедно с „Левски“ ние бяхме първият отбор, подал заявка за новия сезон - защото бюджетът е ясен и осигурен от Цветан Василев, ПБК „Левски“, МАК, „Сев брокерс“, „Идеал Стандарт Видима“, „Тойота Венци“, „Бета бус“, „Габрово милк“, „100 вести“. Имаме помощта на Общината и Федерацията.

    В битка може да се хвърли и един човек, но не може да я спечели сам. „Чардафон-Орловец“ го има благодарение на безкористния труд и помощ на много хора - трийсетина са в Общото събрание, още толкова в Клуба на ветераните, който създадохме, възродихме и съдийската колегия - там са още десетина. Радващото е, че дори хора, които никога не са били в баскетбола, сега са от най-ревностните ни помагачи. Като Искрена Щерева, която е председател на Родителския ни съвет, сама разработи два проекта, които спечелихме пред МФВС, изкара курсове за съдии-секретари, сега се амбицирала да вземе лиценз и за баскетболен статистик.

    Така че имаме най-важното - щедри, амбицирани хора. Защото е трудничко да работиш „за нищо“, както казват някои, т. е. - за обществото. В „Чардафон-Орловец“ всички го правят.

    - Как бе потърсено партньорство с водещ баскетболен клуб?

    - Още със създаването на БК „Чардафон-Орловец“, чрез Васил Гъдев в София. Той е може би най-добрият състезател от габровската школа, член на Управителния съвет и на Националния клуб на ветераните, на Националската съдийска колегия. Той организира среща с президента на „Левски“ Иван Джиджев. Потърсхме такъв контакт, защото тук за повече от 30 години беше прекъсната нишката. Треньорите, методиката за мен е най-важното, затова потърсихме контакт с най-добрата баскетболна школа в България. Благодарение на разбирането на Джиджев, един много широко скроен човек, и на Цветан Василев - който стои и зад проекта „Левски“, нещата се получиха. Резултатите няма да дойдат бързо. Баскетболът е спорт, който не се учи за една година. Има специфична техника, която ако не се усвои правилно, ако някой не ти покаже как трябва да се правят нещата, нищо сериозно няма да се получи. Затова сме с „Левски“ - с най-добрите. Защото искаме в Габрово да изградим баскетболна школа. Да го превърнем в баскетболен център. Като се каже Габрово, да се знае, че е баскетболен град.

    - Имате много тесни контакти с тревненския „Зограф“, който също е на три години. С тях от тази есен ще изграждате съвместна ученическа лига...

    - Със „Зограф“ сме на един кораб и нямаме спорове по това какъв трябва да е курсът. Не гоним лични амбиции, не гоним бързи резултати, искаме да насаждаме любов към баскетбола. Канили сме „Зограф“ на всички наши турнири, които сме организирали, споделихме им и идеята за Ученическа лига. Просто там са спортни хора, там са хора, отдадени на баскетбола. Трудностите, които изпитваме ние, ги имат и те. В същото време ни свързва една голяма фигура, с която ние, габровци, се хвалим повече и от тях - че регионът е родил най-добрия български баскетболист за всички времена, първият, и единствен засега, българин в НБА - Георги Глушков. Грехота е, ако не използваме това - не само, че вече е президент на Федерацията. Той е ходеща реклама на баскетбола. Пък и обича да се среща с децата, които по-лесно от нас може да запали за играта. Със „Зограф“ сме братя-близнаци, така че ще вървим заедно. Чрез Ученическата лига ще постигнем нещо много важно. Основата на всяка пирамида е широка. Към върха остава един отбор, но в малките възрасти стотина деца трябва да се борят за един отбор. Ако не играят, ще се демотивират, ще загубят интерес, ще се чудят за какво тренират. Затова ще им осигурим мачовете - шампионат, купи, медали. А най-добрите - в градските отбори. Така беше в Украйна, където съм играл, така е построено колежанското първенство в САЩ, така е навсякъде, където има постигнати резултати.

    - Най-големият успех на клуба е точно чрез училище - шампионската титла на НАГ?

    - Така е - там имахме и имаме талантливи момичета. Целият отбор е от наши състезателки. Но техният личен успех не трябва да го идентифицираме като успех на клуба. Просто в малкия град децата са концентрирани в няколко училища. Затова имаме шансове срещу софийските и варненски, където в отборите имат по една-две състезателки, активно занимаващи се с баскетбол. Важно е да постигнем такива успехи на клубно ниво, но това няма да се случи скоро. С години сме назад. Когато сегашните ни 10-12-годишни станат юноши и девойки, по техните резултати ще можем да съдим дали правилно работим.

    - Как ще се впише дейността на Клуба на ветераните в общите усилия за създаване на местна баскетболна школа?

    - Най-вече като се използва спортният опит на бившите състезатели, деятели и приятели на баскетбола. Надяваме се това да се случи. Още от новия състезателен сезон хора от Клуба на ветераните, които са в състояние, ще посещават тренировки, ще бъдат водачи на отборите по време на състезания. Надяваме се личният им пример да възпитава в децата желание и стремеж да се развият, не само като състезатели. Защото почти всички бивши баскетболисти, това се видя и от „Между двата коша“, са реализирали се в живота, успешни хора. А ние искаме децата на „Чардафон-Орловец“ да успяват не само в баскетбола.

     

     

  • Николина Петрова: „Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма няма да се откаже от него“

    - Г-жо Петрова, изявявате се като спортна натура. Как започнахте?
    - В детството живеех в центъра близо до училище „Петко Р. Славейков“, където учих и много играехме на федербал, народна топка и всякакъв вид игри. С четири години по-голямата ми сестра Анка играеше баскетбол при треньора Борис Бойков. Много често докато я чаках на игрището наблюдавах играта на момичетата от отбора на уважавания в Трявна треньор по баскетбол. Някъде към V клас в училище дойде треньорът Петър Милчев и в час по физкултура подбра по-високи момичета да играят баскетбол. Аз бях нисичка и не бях сред избранниците, въпреки че не ми липсваше желание да тичам с оранжевата топка. Все пак имах късмет. По-късно друг път дакато се въртях до спортната площадка, трябваше да занеса нещо на сестра ми, я извиках по име. Петър Милчев ме чу и попита „Това сестра ти ли е?“, а тя бе израснала висока и играеше добре в отбора. Треньорът като разбра, че сме сестри ме попита дали искам и аз да тренирам. На отговора - „да“ той само ми каза: „Добре, записана си“. Така започнах да играя баскетбол. Безкрайно щастлива, че съм удобрена бях много старателна и изпълнителна на тренироките. Преди това бях тренирала лека атлетика - бягане.
    - Какво включваха заниманията с треньора Петър Милчев?
    - Те се провеждаха на спортната площадка в двора на училището. Даже през зимата загрявахме в снега. Отборът на УСШ (момичета) бе спечелил зонално първенство и предстоеше участие на републиканско първенство в Кърджали (1976 г.), където участвах и аз. В отбора играха и Йорданка Александрова, Марияна Йотева, Анелия Тулева, Румяна Иванова, Милка Маркова, Бистра Дюлгерова. Бяхме 10 момичета, а трябваше да сме 12. Спечелихме първо място.Петър милчев умееше да ни мотивира за игра. Между нас в отбора имаше съревнование. Ако тренираш старателно и си добър, участваш с отбора на състезание, ако ли не, не си включен.
    Обикновено играехме: първо полувреме (10 минути) – пет момичета, второ – други пет и трето – сборна петорка от най-добре проявилите се на терена. Играех в една от двете петици. Бях висока само 1.62 м. И бях разпределител (плеймейкър). Център бяха – Милка Маркова и Анелия Тулева. Гардът Росица Нойкова, беше най-напреднала и имаше добра техника, а също и Йорданка Александрова.
    Тренирахме в хубавата зала на завод „Иван Йонков“, която разполагаше с гардеробчета, баня, басейн.
    На тренировките се държеше на усвояване броя крачки, подаване един на друг от 2, 5, 10 метра. Бях много бърза, умение от бягането в леката атлетика, и се изявявах като играч на бързия пробив. В отбора имахме заучена комбинация. Всички отиваме към хвърлената топка, но знаех че аз трябва да я догоня. Много се ядосвах, когато не успявах да вкарам кош. В VI, VII клас много обичахме баскетбола и имахме успехи. Петър Милчев ни запознаваше с новостите в играта. Случваше се да играем с отбора на момчетата. Бяха много оспорвани срещи. В отбора на момчетата имаше по-големи състезатели Румен Мянков, Симеон Стойнов, Минчо Манев и др. В един момент треньор им бе Деньо Господинов (фелдшер).
    Всяко лято ходехме на спортен лагер от УСШ на море в Бяла. Там също се тренираше. Скачането на въженце включваше 100 подскока. Всяка от нас съвестно си ги броеше. Нямаше кръшкане. След мач неизменно имаше разбор на играта.
    - В какви състезания участвахте?
    - Едни бяха в Трявна други в страната, най-вече във Велико Търново и Севлиево с хубави спортни зали. На такива срещи някои момичета бяха харесани за Спортни училища във Велико Търново: Анелия Тулева, Марияна Йотева, Румяна Иванова, а други три момичета отидоха в Правец. Тяхното заминаване не се отрази много на отбора, защото вече други момичета бяха започнали да проявяват интерес към баскетбола. Голяма бе радостта ни от първите спортни екипи, белите китайски кецове.
    Случвало се е да играем заедно със сестра ми, която по-висока играеше център.
    - Вероятно трайни следи са оставили някои вълнуващи спортни мигове?
    - Такъм момент бе влизането на отбора на Трявна (жени) в „Б“ група . Бях в X-XI клас (1977-1978 г.). Тогава квалификациите се проведоха в Трявна на две спортни площадки до стадиона. Играхме с „Миньор“ (Перник). В отбора на Трявна (жени) с треньор Петър Милчев бяха Добринка Манева, Йонета Рачева (завършва ВИФ), Йорданка Александрова, Николина Петрова, Юлия Тодорова, Милка Маркова (учи и грае в „Спартак“, Плевен) и др.
    - Какво е да играеш в отбор на „Б“ група?
    - Тогава играхме с отборите от Северна България, между които софийски отбори, Плевен, Силистра и др. Тогава имаше „А“ група и две „Б“ групи за Северна и Южна България. Всяка събота и неделя имаше състезания. Играеше се по системата всеки срещу всеки. Ако тази седмица сме играли в Силистра, следващата те са в Трявна. Провеждаха се и два турнира между отборите заели първите места. Единият бе зимен в София, другият пролетен в Плевен.
    Спомням си, че време на голямото земетресение (1977 г. с разрушенията в Свищов) бяхме на турнир в Севлиево. Разтревожени много състезатели слязоха в Пощата, която бе под хотеля, да търсят връзка със свои близки.
    Момичетата, които бяхме ученички продължихме да играем и в отбора на УСШ, участвахме на състезания. Имаше случай, когато ходихме на окръжно и по хандбал. Трябваше да се подпомогне участието на Трявна.
    - Състезавахте ли се като студентка?
    - След гимназия учих в Института за детски учителки в Русе. Баскетболният му отбор бе много добър. Включих се. В отбора играеха изявени състезателки като Елка Дондурова от Горна Оряховица, която бе участваше и в отбора на „Дунав“ (жени), друга състезателка по-късно игра в „Славия“. Много от момичетата бяха ръстови състезателки. Треньор бе Илия Мирчев. Много от момичета играеха и в „Дунав“, Русе. Аз участвах в разширения състав, но само тренирах с тях. Баскетболният отбор на института бе добър с прояви в студентските спартакиади.
    - Продължихте ли с баскетбола и след завръщането в Трявна?
    - Да. Започнах да играя в отбора на Трявна (жени). Тренирахме отново в залата на завод „Иван Йонков“. Още с идването ми през септември 1982 г. заминахме на спортен лагер в Приморско. Там бе и мъжкия отбор на града с един от най-добрите си състезатели Пламен Станчев и приятеля му Джими и двамата от Русе, Симеон Стойнов, Нено Ненов, Минчо Манев и др. Двата отбора имахме приятелски мачове, които се играеха с много хъс.
    Отборът на Трявна (жени) игра десет години в „Б“ група. Треньори бяха Богомил Богданов, Петър Милчев, Ил. Станчев. Имаше един момент, когато и аз бях играещ-треньор (1987-1988 г.). Тагава участваха и Станимира Сименска (дъщеря на бившия добър баскетболист Здравко Сименски), Мартина Радкова, Габриела и др. Тези по-малки момичета бяха заредени с любов към баскетбола. По това спрях да играя като състезател.
    Преди три години в Трявна бе създаден Баскетболен клуб „Зограф“, който както възродения „Чардафон-Орловец“ в Габрово се зае да възвърне интереса към любимата игра.
    Наистина усилията са в посока развитие на организирания баскетбол и популяризиране на играта сред децата, които покрай захласването по компютрите и малкото спортни площадки, почти спряха да спортуват. Председателят на БК „Зограф“ Добринка Манева подпомагана от всички други ентусиасти от клуба имам нелеката задача да се стимулират и привлекат младите към игрищата, а по-големите и главно родителите като съпричастни зрители. Всички в клуба сме бивши баскетболисти. Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма да се откаже от него, независимо колко травми и лишения са преживени. С подадената ръка между Габрово и Трявна пред децата се отваря нова перспектива на развитие. Участия в състезания.
    - Вие сте пионер в едно начинание на Баскетболния клуб „Зограф“?
    - От миналата есен в нашата Детска градина „Светлина“ децата на възраст 5-6 години тренират баскетбол. Базата на градината е добра (физкултурен салон и мини баскетболни табла на игрището в двора), което ни позволява да разгърнем намеренията си подпомагани от директора Десислава Алекдсандрова. Родителите на сегашните деца като възпитаници на същата Детска градина са спортували активно в началото на 80-те години. Играли са баскетбол и досега спортната пощадка е с подходящи баскетболни табла, карали са ролкови кънки, плували са. Тогава Боян Ботев от Габрово много помогна да се развият бъдещите плувци (1982-1985 г.). Даже две деца отидоха на национално състезание в Асеновград. Случва се някои родители и сега и сега да питат „Защо ние преди години играехме и плувахме, а нашите деца не?“. Може би техните въпроси ме подтикнаха чрез съдействие на клуб „Зограф“ да започнем занимания по баскетбол в Детската градина.
    На обща родителска среща се определиха допълнителните дейности, които се предлагат в градината: музика, изобразително изкуство, езици и за първи път и спорт. За наша изненада много родители приеха да запишат повече от 20 деца за баскетбол. Часовете за игра са след регламентираните задължителни занимания в градината. Баскетбол се играе от 10.30 до 12 ч. във физкултурния салон. Таксата е 4-5 лева месечно (по 1 лев на занятие), която се внася в Общината. Методиката, която прилагам като треньор в групата „ мини баскетбол“ е тази по книгата за детските градини на Мария Гатева, преподавател в Бургаския университет (1992 г.) и опита ми на бивш баскетболист. Най-голяма бе радостта на децата, когато видяха топката и играта с нея. Работата с тях започна с усвояване на основен стоеж, подаване и т.н. В Детска градина „Светлина“ се провеждат състезателни игри за вкарване на топката в коша. Даже има два отбора (смесени) с подбрани от мен осем деца (момченца и момиченца). Особено вълнуващ момент е избора на капитан на отбора на ротативен принцип. Очакването да бъдат следващ капитан, който носи лента на ръката, стимулира децата през цялата тренировка.
    На тържеството по случай 60-годишнината на баскетбола в Трявна нашите деца в спортен екип присъстваха на събитието. Скъп спомен бе снимката с почетния гражданин на Трявна, големият български баскетболист Георги Глушков. Малката Мартина Калоянова му
    подари фланелка на екипа с емблема на мини-баскетбола. Българската федерация по баскетбол (БФБ), чийто президент е Георги Глушков, подкрепя инициативата за мини-баскетбола. Сега всички новопострени детски градини в София са със специални физкултурни салони за баскетбол, волейбол и басейни. Във Варна също се развива мини-баскетбола. Там в Детската градина специален треньор води заниманията. Даже си организират турнири. Проявихме интерес за партньорство.
    БФБ ни подари специални 12 баскетболни топки за деца (№ 5), с които всеки малчуган може да играе. Амбицията ни е колкото се може повече деца, които вече играят мини-баскетбол, да могат да продължат да играят. Подготвихме и кандидатстваме съвместно с БК „Зограф“ по европейски проект „Спорт и развитие в Детските градини“ пред Министерството за физкултура и спорт. Детска градина „Светлина“ кандидатства за спорт - баскетбол. Децата тренират с желание и знаят, че на състезания се печелят дори медали. Занесох им да видят и се запознаят с моите, които пазя. Много се вълнуват, че и те могат да спечелят такива.Те вече заобичат спорта. Играят с любов. Най-ме радва, че всички деца си пожелаха за Коледа да получат подарък баскетболна топка, баскетболен кош.

  • Божидар Христов: „Бяхме баскетболни момчета с треньор, който ни даде възможност да се развием като спортисти"

    - Спортният дух семейна черта ли е ?
    - Като малък баща ми ме водеше на футболни мачове в града. Останал ми е спомен как веднъж отборите на Трявна и Дряново, между които имаше остра вражда, се сбиха на терена. Бях във II клас, когато пак баща ми ме научи да плувам. В нашата Долна махала на Трявна имаше много деца. Момчетата играехме народна топка, ритахме футбол.
    - Кога ви запали баскетболът?
    - Бях в V клас когато няколко момчета се записахме да играем в секция - баскетбол на дружество „Ангел Кънчев“. В нашето СОУ „ Петко Р. Славейков“ преподавател по физкултура и известен баскетболен треньор бе Борис Бойков, който водеше отборът на девойките в гиназията. От него излезе голямата национална състезателка Снежана Михайлова, участник в две Олимпиади (Монреал, 1976 г. и Москва, 1980 г.). Отборът ни (Милчо Генджов, Йордан Пенев, Иван и Никола Любенови Георгиеви, Григор Горчев, Минчо Манев, Божидар Христов, Петко Константинов и др.) тренираше в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (Художествената гимназия). Треньор ни бе Николай Томов, известен в миналото баскетболист и хандбалист, тогава главен редактор на вестник „Тревненски зов“. Тренировките ни бяха след обед. Останал ми е спомен, че след първата тренировка имах мускулна треска. Започвахме винаги със загряване - бягане по пистата на игрището, скачане от място, подаване на топка, дриблиране и др.
    - Развихте ли се като състезатели?
    - Това бяха участиятоа ни в окръжни срещи обикновено в Севлиево и в Габрово (на спортното игрище до фирма „ВК“). Момчетата от габровския отбор, бяха по-големи от нас и по-добри. Бях ученик в VI клас, когато на есенен трунир в Севлиево се класирахме първи. Отидохме на зонално състезание във Враца. Водеше ни треньорът Николай Томов. Играхме срещу Видин, Михайловград (Монтана), Плевен. На финала победихме Видин с 3 точки и се класипарахме за републиканско първенство в Кърджали (1970 г.). В първата среща паднахме от Силистра. На финала играхме срещу София. Победиха ни в продължението с 2 точки. В класацията бяхме четвърти. Спомням си, че тогава треньорът Николай Томов всеки ден ни купуваше по един шоколад „Айро“. В състава на отбора с Румен Минчев играехме център. Бях високо момче. Петко константинов бе много добър гард. Като ученици в VII клас баскетболния отбор участва в състезания по хандбал. Имаше среща в Габрово с местния хандбале отбор, който бе далеч по-добър от нас. Но пък нашият Никола Георгиев го наградиха като най-добър състезател по хандбал.
    - Как тренирахте за състезания?
    - Пред републиканското първенство тренирахме сутрин и вечер. Сутрешната ни тренировка включваше бягане до хижата с малка почивка и връщане на игрището. Когато бяхме в VII клас имаше зимен лагер през ваканцията на хижа „Планинец“. Бяхме с отбора на момичетата. Тогава правехме кросове в снега за физическа подготовка. Пълноценно използвахме свободното време.
    Една запазена снимка от 1972 г. е съхранила момент от тренировка пред окръжна среща в Трявна на игрището на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура. С нас са треньорът Николай Томов и спортния организатор Бранимир, който беше по-голям ученик (сега живее в Пловдив). Тогава групата юноши-младша възраст включваше състезатели и от IX клас – каквито бяха Григор Горчев, Иван Георгиев, Минчо Манев. Останалите бяхме осмокласници. На окръжното първенство в Трявна загубихме от Габрово, чийто отбор се класира за зоната във Видин. Бяхме изградили екипност в отбора и трайно приятелство, което ни свързва и до днес. Тези дни в Трявна се бе върнал от Швеция Никола Георгиев, който бе капитана на отбора.
    - С какво се отличаваше лидера?
    - Никола Георгиев бе много подвижен, техничен състезател, който увличаше и другите момчета от отбора. Играеше крило и гард. Горчев също бе гард. Никола и Григор бяха „мозъка“ на отбора. И двамата сега са университетски преподаватели. Баскетболът изгради у нас дисциплина и организираност, волеви и физически качества .
    - Качества, които са помгнали на вас баскетболистите и при реализация в живота?
    - Наистина в професионалния път всички се изявихме като успешни специалисти. Никола Георгиев (капитана) , който завърши гимназия в Трявна, бе студент във ВМЕИ (ТУ) в София. Втората година за показан успех имаше шанс да кандидадатства и продължи обучението си като студент в чужбина. Завърши Политехниката в Прага, Чехословакия - специалност в областта на електрониката. После работи малко в Ботевград. С конкурс замина преподавател в Технически университет в Швеция. Там живее и работи повече от 20 години. Създаде семейство и има две деца – момче и момиче. Синът му играе по-разпространения там хандбал. Разказва, че тренировките на сина му (15 г.) се провеждат в съседен град, където той винаги го кара и го чака да го върне обратно за вкъщи. Родителят там са съпричастен в спортните занимания на децата си. Не ги „хвърля“ само на трениравока, но следи и подпомага развитието им като състезатели. Беше приятно изненадан като му показах вестника „100 вести“ с рубриката „Между двата коша“. На един дъх прочете интервюто с Милчо Генджов със снимката на отбора и треньора Николай Томов (1972 г.). Даже си отнесе отпечатък на публикацията. Мили спомени, които ни върнаха и към спечеленото зонално първенство във Враца през 1970 г. Григор Горчев е професор в Мединската академия в Плевен. Един от водещите гинеколози, търсен хирург-онколог със световна кариера. Той също не забравя родния град и идва със семейството си в Трявна.
    - Като ученик в Електротехникума „Михаил Ломоносов“ в Горна Оряховица и студент в Русе играхте ли баскетбол?
    - Да. В Горна Оряховица участвах в училищния отбор. Треньор ни бе преподавателят по физкултура Райна Досева. Имали сме срещи в състезания с отбори на Спортното училище от Велико Търново, Шумен, Полски Тръмбеш, Поликраище и др. За добро представяне през 1974 г. баскетболните отбори на техникума - момчета и момичета заслужихме екскурзия в Унгария. Като студент в ВТУ „Ангел Кънчев“ пак играх център в отбора на университета. В него имаше много добри баскетболисти, някои от които бяха дошли от Спортните училища във Велико Търново и Русе. В студентскси първенства сме играли със Свищов, Варна, Шумен и др. В последните курсове трябваше да се набляга на учението и бях спрял да играя.
    - Все пак не ви ли изкушаваше оранжевата топка?
    - Баскетболът наистина е тръпка, която не те оставя. Като завърших в Русе и се върнах по разпределение в Трявна, бях стипендиант на завод „Зинор“, пак започнах да играя баскетбол. Имаше участия в работнически първенства. В отбора на „Зинор“ бяха такива калени баскетболисти като Здравко Сименски, Нено Дългия (Пенчо Семов). Веднъж без малко да победим отбора на завод „Иван Йонков“, в който бяха много от състезателите на отбора на Трявна (мъже). Спрях да играя баскетбол докато работех в „Зинор“ (1984 г.).
    И досега момчетата, които играехме в училищния отбор и работихме в Трявна, имаме традиция като се съберем да играем даже и на един кош. Присъединявали са се и братята Николай и Иван Георгиеви, Григор Горчев, Минчо Манев и др.
    - Неочаквано ли сменихте коловоза на професията?
    - Не, не. Вуйчо ми Иван Трифонов бе пожарникар. Така, че естествено бе да ме интересува неговата работа. Изкарах една година във факултета „Пожарна безопасност“ към Школата на МВР в София (1987-1988 г.). Тук преподавател по карате и тактика бе младият тогава асистент Бойко Борисов. Той бе много добър треньор по карате. Водеше отбора, който побеждаваше в състезания.
    - Има ли го интересът и сега към баскетбола?
    - Разбира се. Следя американското първенство, Олимпиадата в Лондон. Не са заличени добрите отношения между момчетата на Николай Томов, който умееше да предаде на играчите всички свои познания за играта. Да развият играчите игровото си мислене. Умееше да ни похвали и насърчи, да ни посочи навреме грешките. На състезание никога не ни се караше, нито е гонил някой от мача както наблюдавахме при други треньори. Имаше една книга за баскетбола с илюстрации от деменстрации на известния американски отбор „Харлем Глоб Тротърс“, която ни привличаше с уменията на светила от НБА. Ние бяхме баскетболни момчета с треньор, кото ни даде възможност да се развием като спортисти. Хубаво е, когато има такива хора да помагат на децата, да се развиват и заобичат спорта. И сега той води на доброволни начала и подпомага отбор (12 г.) на БК „Зограф“ .
    Много съм радостен, че баскетболът тръгна отново организирано в Габрово и Трявна.Общинският съвет в Трявна може да помага града в това отношение. Участието на Общината в организиране на успешно проведения през юли „Star basket camp” потвърди правилната насока на развитие. Нещо много важно, което би допринесло за развитие на спортния туризъм в Трявна с една по-добра спортна база и изграждане на така желаната спортна зала за целогодишно трениране. Това, което иска баскетболът в Трявна го иска туризма, искат го и хората.

  • Милчо Генджов: „Баскетболът възпита у нас момчетата качества на състезатели и естетически критер


    Милчо Генджов: „Баскетболът възпита у нас момчетата качества на състезатели и естетически критерии с красотата на самата игра“



    Милчо Иванов Генджов е роден на 11 август 1957 г. в Габрово. С родителите си Иван и Пенка Иванови израства и учи в Трявна. Състезател по баскетбол. Завършва гимназия в СОУ „Петко Р. Славейков“ (1975 г.) и висше образование - право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1981 г.). Бил е прокурор в Севлиево и Габрово. Окръжен прокурор от 2009 г.



    Г-н Гинджов, основите на баскетобла се градят у състезателя от ранна детска възраст. Вие кога започнахте?

    Започнах да играя баскетбол от пети клас в дружество“Ангел Кънчев“ с председател Любен Генов. В продължение на шест години треньор ни бе Николай Томов, изявен баскетболист, историк по образование, тогава главен редактор на вестник „Тревненски зов“. Той и председателя на дружеството дойдоха веднъж в училище да поканят желаещи да тренират баскетбол. Група съученици се записахме веднага: Йордан Пенев, Божидар Кирилов, Милчо Генджов, Никола и Иван Георгиеви, Петко Константинов, Михаил Иванов. Отборът бе съставен от 10-12 души, между които и по-големи ученици като Григор Горчев (бъдещият професор по медицина). Тренирахме два пъти в седмицата на спортната площадка на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (Художествената гимназия). Там тренираше и мъжкия отбор на Трявна, в който играеше и нашия треньор.

    В какви първи състезания участвахте?

    Тогава имаше окръжни първентства, в които участваха отборите на четирите града в окръга. Състезанията се провеждаха в спортна зала „Дан Колов“ в Севлиево (до 1974 г.). С променлив успех първенствата се печелеха от трите града Трявна, Севлиево, Габрово.

    Имам ярък спомен за спечелена зона в Ботевград като пионери в VI клас (1970 г.), което ни даде право да отидем на републиканско първенство в Кърджали. Класирахме се в шестицата. Там бе и отбора - пионерки от Горна Оряховица. Тези ни участия подпомагаха развитието на състезателни качества у нас начинаещите баскетболисти, способност да се мобилизираме колективно в спортна борба с воля за победа.

    В отбора с нас бе играл и Минчо Манев, една година по-голям ученик, който участваше и в мъжкия отбор. Като ученик в ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ в Габрово, неговият отбор (юноши) ни бе противник.

    Какви бяха тренировачните занимания?

    Мога да кажа, че те бяха насочени към различни страни от подготовката на играчите за състезателния сезон. Треньорът е този, който ни увличаше както във физическата подготовка, значителен фактор за успеха или неуспеха в състезанието, така и в технико-тактическата подготовка. Бяхме първата група момчета на Николай Томов, която той тренираше. С него бяхме от V до X клас включително (1974 г.), когато той отиде на работа в Габрово. Фактически Николай Томов е човекът, който ни изгради в играта като баскетболисти. За нас бе много добър, способен треньор, с когото бяхме непрекъснато заедно, играехме заедно. За някои състезания тренирахме и ни водеше много известният тревненски треньор Борис Бойков, който ни беше и учител по физкултура в гимназията. Умението му да възпитава изявени играчи, като националките Полина Янкова, Стежана Михайлова и други, му бе донесла слава в национален мащаб. Но до край той остана в Трявна. Средно висок, той се отличаваше със спортната си фигура винаги устремено забързана напред.

    Как тренирахте?

    В последните две-три години Николай Томов бе организирал сутрешна загрявка. Всяка сутрин, в дъжд и сняг, рано сутрин в 6 часа преди училище отивахме на така наречения Железен мост, района на градинката до гарата. От тук с крос покрай ДСК стигахме до хижата. Там на терасата правехме лека физ зарядка. Носехме си футболна топка. После по трасирания път за Боженци излизахме далеч над хижата, където имаше големи поляни. Там играехме футбол на малки вратички. Тези ни занимания продължаваха до 7 часа. Връщахме се вкъщи да се приготвим и в 7.30 ч. сме на училище. Целият отбор не пропускаше тази сутрешна загрявка. И когато бяхме в XI клас и вече бяхме сами, макар и без треньора Николай Томов, съучениците продължихме всяка сутрин преди училище да се събираме пред Часовниковата кула. С бягане покрай ресторант „Ралица“, Чичо Томовата колиба и по пътеки стигахме до селата Койчевци и Рашевци. Този крос бе всяка сутрин. На последната спирка до гората, имахме оставени гирички даже приспособен лост за упражнения и после се прибирахме. Така продължихме да поддържаме спортната си форма.

    В отбора играех дясно крило. Капитан бе Никола Георгиев, който с брат си Иван Георгиев бяха много добри състезатели. Божидар Кирилов Христов, доста по-висок от нас, бе несменяем център.

    Педагогическото майсторство и творчески подход на треньора са си казали думата?

    Да. Сутрешните системни занимания бяха се превърнали в необходимост. В същото време са подпомогнали и оформянето ни като свободни личности. Николай Томов наистина възпита у нас колективен, отборен дух. Той притежаваше една книга за баскетбола с илюстрации на отделни елементи на играта демонстрирани от „Харлем Глоб Тротърс“ , отборът на НБА, който бе идвал в България. Момчетата бяхме много впечатлени. Баскетболът изгради у всеки от нас спортменски качества, толерантност, няккакъв вид хармония. Бяхме екип със свой ритъм на съществуване. При това всички се шегувахме. Хуморът, закачките, смехът бяха част от нашите взаимоотношения. Благодарен съм на моите треньори, които бяха личности с подчертан професионализъм. Те ни научиха да мислим и да търсим пътя към успеха.

    Трявна чества 60-годишнината на баскетбола в града?

    Тя бе тържествено отбелязана. Нашита баскетболна легенда Георги Глушков бе обявен за почетен гражданин на Трявна. Изявени спортисти от различни поколения баскетболисти бяха отличени със специални плакети.

    Днес вече има организиран баскетбол. В Габрово чрез БК „Чардафон-Орловец“ и в Трявна с БК „Зограф“. Намирате ли, че това ще работи за успеха на този спорт в нашите градове?

    Много се радвам, че инициативни хора възродиха баскетбола в Габрово и Трявна. Съпричастен съм на тези, които полагат усилия в Трявна и съм дълбоко убеден, че е за добро. При наличие на спортни площадки, децата ще успеят да израснат като добри състезатели, които да съставят класен отбор. Впечатлява амбицията на ентусиастите в Габрово начело с изпълнителния директор на клуба Иван Господинов, когото помня от ученическите години като баскетболен състезател на окръжни първенства. Габрово определено има нужда от развитие на баскетбола. Дано Баскетболният клуб „Чардафон-Орловец“ се превърне в школа за израстване на бъдещи нови и нови състезатели.

    Баскетболът възпитава освен всички други качества на състезател и естетически критерии с красотата на самата игра.

    Пожелавам сега започващите млади баскетболисти да израстнат като елитни състезатели, да имат подготвени треньори. Клубовете в нашите два града да привлекат колкото се може повече деца със спортна ориентация към баскетбола.