Симеон Варчев, вицепрезидент на БК „Черно море - порт Варна“: „В живота няма само върхове"

Вела Лазарова



- Като изявен състезател какво откри пред вас кариерата на треньор?

- Съдба. Моят баща беше учител. Имаше добри педагогически качества. Като дете бяхме много често заедно и изглежда съм прихванал нещо от него. В един период, когато късметът не беше много с мен - скъсах ахилес, после счупих ръка ... и започнах
Вела Лазарова



- Като изявен състезател какво откри пред вас кариерата на треньор?

- Съдба. Моят баща беше учител. Имаше добри педагогически качества. Като дете бяхме много често заедно и изглежда съм прихванал нещо от него. В един период, когато късметът не беше много с мен - скъсах ахилес, после счупих ръка ... и започнах треньорска работа. Бях състезател на „Лъсков“, Ямбол. Сформирах няколко групи деца да играят баскетбол.След три години бяхме шампиони и когато седем от тях станаха на 18 г. влязоха в мъжкия отбор на Ямбол, на който вече бях треньор. Така започнах.

-Треньорската ви кариера е изпъстрена с успехи. Как се постига успехът в нея?

- С много трудолюбие, с много постоянство, с много дисциплина. Много важен момент е, когато имаш неуспех да не се отчайваш след загуба. След това с утроени сили да работиш повече. Поначало треньорската професия е много особена. Например един художник може да вземе четката и боите и спокойно да прави боята малко по-розова или малко по-червена. А треньорът, чиято професия е също творческа, го прави със състезатели. В случая например един състезател е добър и е в добра спортна форма, разчиташ на него. Но преди да тръгне за срещата се случва да се е скарал със съпругата или с приятелката си. Ти очакваш едно, той дава съвсем друго. Така, че на треньорът понякога му е много трудно, но човек все пак трябва да успява, да въодушевява състезателите, да ги кара да дадат най-доброто, на което са способни.

- А това да ги научите да ви следват?

- Наистина е трудно. Особено днешната младеж е по-трудна за работа. Иска бързо да успява. Да не се труди толкова колкото трябва... И в това има нещо особено. Винаги поколенията говорят с носталгия за отминало време. За мен всяко поколение си има положителните и отрицателни герои.

- Как е от лятото вашият клуб „Черно море“ - Варна?

- Бяхме останали без спонсори. Бяхме пред закриване. Слава Богу, че в края на лятото се появи г-н Данаил Папазов, генералният директор на порт Варна, който прие идеята да спонсорира клуба. Понеже е държавна фирма, с удобрението на премиера Борисов, бяхме спасени. Не става дума толкова за мъжкия баскетбол, а за нашата школа, в която тренират около 540 деца. Щеше да е жалко, ако не можеха да продължат да спортуват.

- От кого научихте най-много в професията?

- Не мого да кажа, някой от който съм научил най-много. Бих отбелязал, че имах интерес към работата на всички треньори. Полезни бяха разговорите ми с тях. Учих се от много хора. Първите ми стъпки в треньорската професия бяха в Ямбол.

- Как открихте Георги Глушков за баскетболната игра?

- През 1975 г. БНТ проведе конкурс „Висок баскетболист“. В Ботевград бяха събрани 20-те най-високи момчета от България. Георги Глушков бе по-малък на възраст, не толкова висок и не попадна между избраниците. Тогава направих такъв конкурс в Ямбол. Той се яви и така го открих - бъдещият първи източноевропеец, играл в първенството на Националната баскетболна асоциация (НБА) на САЩ с екипа на „Финикс сънс“.

- Какво изтече от опита ви в баскетболната река?

- Когато човек работи упорито дълго време в дадена област придобива опит, оставя следа с методика, с начин на работа. Мисля, че най-положителното е това, което съм оставил. Да, имам особена методика на работа, чието съдържание някои оспорват, други го приемат с въодушевление. Тия, които го приемат и работят постигат определени резултати. Постигат успех. В живота няма само върхове. Има и спадове.

- Кои са най-щастливи те ви моменти в спорта?

- Те са няколко. През 1985 г. Георги Глушков игра в НБА. Същата година

„Черно мере“ стана шампион на България. Третият момент е една квалификация за европейско първенство (1991 г.), когато като треньор на националния отбор по баскетбол (Глушков, Гергов, Младенов, Равуцов, Ценов и др.) бихме отбора на Гърция, който бе с известни звездни играчи - евройпейски шампиони (Янакис, Христодул и др.). През 1992 г. при една квалификация в Германия бях обявен за треньор на България (б.р. единственият баскетболен наставник в страната, обявен за треньор на годината) и през 2000 г., когато с „Черно море“- Варна станах треньор на столетието. Това са петте момента, за които мога да кажа, че са били най-щастливи.

- Какво разбрахте с годините?

- Мисля, че човек трябва да бъде последователен, коректен, търпелив, трудолюбив. Когато има успехи да не се възгордява, а когато има неуспехи да не се отчайва. Да продължава напред.

- Какво очаквате от баскетболния празник в Габрово, в който „Черно море - порт Варна“ ще се срещне с „Левски“ за спечелване новоучредената купа на Община Габрово?

- Ние сме съвсем нов отбор, а този на „Левски“ ни превъзхожда значително. Очаквам да играем добре. Да имаме напредък, развитие тъй като първенството започва след една седмица. Това, което сме били преди една седмица, днес да сме по-добри (б.р. отборът на „Черно море - порт Варна“, един от емблематичните баскетболни клубове в България, победи вицешампиона „Левски“ в оспорван двубой с 82:80).

По-рано във Варна имаше такива турнири, но в последните години не сме провеждали. Това е наша слабост. Може би ще трябва да ги възродим.

-Какво бихте казали на ентусиастите в Габрово, които с възстановяване на БК „Чардафон-Орловец“ отново връщат интереса към любимата игра в града?

- Партньорството с „Левски“ при всички случаи ще допринесе за осъществяване на задачата, която са си поставили. Но най-важното е хората, които се занимават с това да проявяват търпение. Да не се предават пред трудностите. Да имат характера да ги преодолеят за връщане на Габрово отново в баскетбола.



0 коментара

Коментирай!

Към началото