Милчо Генджов: „Баскетболът възпита у нас момчетата качества на състезатели и естетически критер



Милчо Генджов: „Баскетболът възпита у нас момчетата качества на състезатели и естетически критерии с красотата на самата игра“



Милчо Иванов Генджов е роден на 11 август 1957 г. в Габрово. С родителите си Иван и Пенка Иванови израства и учи в Трявна. Състезател по баскетбол. Завършва гимназия в СОУ „Петко Р. Славейков


Милчо Генджов: „Баскетболът възпита у нас момчетата качества на състезатели и естетически критерии с красотата на самата игра“



Милчо Иванов Генджов е роден на 11 август 1957 г. в Габрово. С родителите си Иван и Пенка Иванови израства и учи в Трявна. Състезател по баскетбол. Завършва гимназия в СОУ „Петко Р. Славейков“ (1975 г.) и висше образование - право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1981 г.). Бил е прокурор в Севлиево и Габрово. Окръжен прокурор от 2009 г.



Г-н Гинджов, основите на баскетобла се градят у състезателя от ранна детска възраст. Вие кога започнахте?

Започнах да играя баскетбол от пети клас в дружество“Ангел Кънчев“ с председател Любен Генов. В продължение на шест години треньор ни бе Николай Томов, изявен баскетболист, историк по образование, тогава главен редактор на вестник „Тревненски зов“. Той и председателя на дружеството дойдоха веднъж в училище да поканят желаещи да тренират баскетбол. Група съученици се записахме веднага: Йордан Пенев, Божидар Кирилов, Милчо Генджов, Никола и Иван Георгиеви, Петко Константинов, Михаил Иванов. Отборът бе съставен от 10-12 души, между които и по-големи ученици като Григор Горчев (бъдещият професор по медицина). Тренирахме два пъти в седмицата на спортната площадка на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (Художествената гимназия). Там тренираше и мъжкия отбор на Трявна, в който играеше и нашия треньор.

В какви първи състезания участвахте?

Тогава имаше окръжни първентства, в които участваха отборите на четирите града в окръга. Състезанията се провеждаха в спортна зала „Дан Колов“ в Севлиево (до 1974 г.). С променлив успех първенствата се печелеха от трите града Трявна, Севлиево, Габрово.

Имам ярък спомен за спечелена зона в Ботевград като пионери в VI клас (1970 г.), което ни даде право да отидем на републиканско първенство в Кърджали. Класирахме се в шестицата. Там бе и отбора - пионерки от Горна Оряховица. Тези ни участия подпомагаха развитието на състезателни качества у нас начинаещите баскетболисти, способност да се мобилизираме колективно в спортна борба с воля за победа.

В отбора с нас бе играл и Минчо Манев, една година по-голям ученик, който участваше и в мъжкия отбор. Като ученик в ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ в Габрово, неговият отбор (юноши) ни бе противник.

Какви бяха тренировачните занимания?

Мога да кажа, че те бяха насочени към различни страни от подготовката на играчите за състезателния сезон. Треньорът е този, който ни увличаше както във физическата подготовка, значителен фактор за успеха или неуспеха в състезанието, така и в технико-тактическата подготовка. Бяхме първата група момчета на Николай Томов, която той тренираше. С него бяхме от V до X клас включително (1974 г.), когато той отиде на работа в Габрово. Фактически Николай Томов е човекът, който ни изгради в играта като баскетболисти. За нас бе много добър, способен треньор, с когото бяхме непрекъснато заедно, играехме заедно. За някои състезания тренирахме и ни водеше много известният тревненски треньор Борис Бойков, който ни беше и учител по физкултура в гимназията. Умението му да възпитава изявени играчи, като националките Полина Янкова, Стежана Михайлова и други, му бе донесла слава в национален мащаб. Но до край той остана в Трявна. Средно висок, той се отличаваше със спортната си фигура винаги устремено забързана напред.

Как тренирахте?

В последните две-три години Николай Томов бе организирал сутрешна загрявка. Всяка сутрин, в дъжд и сняг, рано сутрин в 6 часа преди училище отивахме на така наречения Железен мост, района на градинката до гарата. От тук с крос покрай ДСК стигахме до хижата. Там на терасата правехме лека физ зарядка. Носехме си футболна топка. После по трасирания път за Боженци излизахме далеч над хижата, където имаше големи поляни. Там играехме футбол на малки вратички. Тези ни занимания продължаваха до 7 часа. Връщахме се вкъщи да се приготвим и в 7.30 ч. сме на училище. Целият отбор не пропускаше тази сутрешна загрявка. И когато бяхме в XI клас и вече бяхме сами, макар и без треньора Николай Томов, съучениците продължихме всяка сутрин преди училище да се събираме пред Часовниковата кула. С бягане покрай ресторант „Ралица“, Чичо Томовата колиба и по пътеки стигахме до селата Койчевци и Рашевци. Този крос бе всяка сутрин. На последната спирка до гората, имахме оставени гирички даже приспособен лост за упражнения и после се прибирахме. Така продължихме да поддържаме спортната си форма.

В отбора играех дясно крило. Капитан бе Никола Георгиев, който с брат си Иван Георгиев бяха много добри състезатели. Божидар Кирилов Христов, доста по-висок от нас, бе несменяем център.

Педагогическото майсторство и творчески подход на треньора са си казали думата?

Да. Сутрешните системни занимания бяха се превърнали в необходимост. В същото време са подпомогнали и оформянето ни като свободни личности. Николай Томов наистина възпита у нас колективен, отборен дух. Той притежаваше една книга за баскетбола с илюстрации на отделни елементи на играта демонстрирани от „Харлем Глоб Тротърс“ , отборът на НБА, който бе идвал в България. Момчетата бяхме много впечатлени. Баскетболът изгради у всеки от нас спортменски качества, толерантност, няккакъв вид хармония. Бяхме екип със свой ритъм на съществуване. При това всички се шегувахме. Хуморът, закачките, смехът бяха част от нашите взаимоотношения. Благодарен съм на моите треньори, които бяха личности с подчертан професионализъм. Те ни научиха да мислим и да търсим пътя към успеха.

Трявна чества 60-годишнината на баскетбола в града?

Тя бе тържествено отбелязана. Нашита баскетболна легенда Георги Глушков бе обявен за почетен гражданин на Трявна. Изявени спортисти от различни поколения баскетболисти бяха отличени със специални плакети.

Днес вече има организиран баскетбол. В Габрово чрез БК „Чардафон-Орловец“ и в Трявна с БК „Зограф“. Намирате ли, че това ще работи за успеха на този спорт в нашите градове?

Много се радвам, че инициативни хора възродиха баскетбола в Габрово и Трявна. Съпричастен съм на тези, които полагат усилия в Трявна и съм дълбоко убеден, че е за добро. При наличие на спортни площадки, децата ще успеят да израснат като добри състезатели, които да съставят класен отбор. Впечатлява амбицията на ентусиастите в Габрово начело с изпълнителния директор на клуба Иван Господинов, когото помня от ученическите години като баскетболен състезател на окръжни първенства. Габрово определено има нужда от развитие на баскетбола. Дано Баскетболният клуб „Чардафон-Орловец“ се превърне в школа за израстване на бъдещи нови и нови състезатели.

Баскетболът възпитава освен всички други качества на състезател и естетически критерии с красотата на самата игра.

Пожелавам сега започващите млади баскетболисти да израстнат като елитни състезатели, да имат подготвени треньори. Клубовете в нашите два града да привлекат колкото се може повече деца със спортна ориентация към баскетбола.



0 коментара

Коментирай!

Към началото