Между двата коша. Николина Петрова: „Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма няма да се откаже от него“



Николина Петрова: „ Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма да се откаже от него“



Николина Петрова Николова е родена на 5 март 1963 г. в Трявна. Бащата Петър Н. Цонев е бил миньор, а майката Цанка Цонева е работила в търговията. Момичетата в семейството Анка, Николина и Димитрина спортуват. Анка и Ни


Николина Петрова: „ Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма да се откаже от него“



Николина Петрова Николова е родена на 5 март 1963 г. в Трявна. Бащата Петър Н. Цонев е бил миньор, а майката Цанка Цонева е работила в търговията. Момичетата в семейството Анка, Николина и Димитрина спортуват. Анка и Николина са състезателки по баскетбол. Николина Петрова завършва

ЕСПУ (СОУ) „Петко Р. Славейков“ (1979 т.), Института за детски учителки в Русе (1981 г.) и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - детска педагогика (1992 г.). Работи в ЦДГ „Светлина“ в Трявна. Учредител и член на Управителния съвет на Баскетболен клуб „Зограф“.



Г-жо Петрова, изявявате се като спортна натура. Как започнахте?

В детството живеех в центъра близо до училище „Петко Р. Славейков“, където учих и много играехме на федербал, народна топка и всякакъв вид игри. С четири години по-голямата ми сестра Анка играеше баскетбол при треньора Борис Бойков. Много често докато я чаках на игрището наблюдавах играта на момичетата от отбора на уважавания в Трявна треньор по баскетбол. Някъде към V клас в училище дойде треньорът Петър Милчев и в час по физкултура подбра по-високи момичета да играят баскетбол. Аз бях нисичка и не бях сред избранниците, въпреки че не ми липсваше желание да тичам с оранжевата топка. Все пак имах късмет. По-късно друг път дакато се въртях до спортната площадка, трябваше да занеса нещо на сестра ми, я извиках по име. Петър Милчев ме чу и попита „Това сестра ти ли е?“, а тя бе израснала висока и играеше добре в отбора. Треньорът като разбра, че сме сестри ме попита дали искам и аз да тренирам. На отговора - „да“ той само ми каза: „Добре, записана си“. Така започнах да играя баскетбол. Безкрайно щастлива, че съм удобрена бях много старателна и изпълнителна на тренироките. Преди това бях тренирала лека атлетика - бягане.

Какво включваха заниманията с треньора Петър Милчев?

Те се провеждаха на спортната площадка в двора на училището. Даже през зимата загрявахме в снега. Отборът на УСШ (момичета) бе спечелил зонално първенство и предстоеше участие на републиканско първенство в Кърджали (1976 г.), където участвах и аз. В отбора играха и Йорданка Александрова, Марияна Йотева, Анелия Тулева, Румяна Иванова, Милка Маркова, Бистра Дюлгерова. Бяхме 10 момичета, а трябваше да сме 12. Спечелихме първо място.Петър милчев умееше да ни мотивира за игра. Между нас в отбора имаше съревнование. Ако тренираш старателно и си добър, участваш с отбора на състезание, ако ли не, не си включен.

Обикновено играехме: първо полувреме (10 минути) – пет момичета, второ – други пет и трето – сборна петорка от най-добре проявилите се на терена. Играех в една от двете петици. Бях висока само 1.62 м. И бях разпределител (плеймейкър). Център бяха – Милка Маркова и Анелия Тулева. Гардът Росица Нойкова, беше най-напреднала и имаше добра техника, а също и Йорданка Александрова.

Тренирахме в хубавата зала на завод „Иван Йонков“, която разполагаше с гардеробчета, баня, басейн.

На тренировките се държеше на усвояване броя крачки, подаване един на друг от 2, 5, 10 метра. Бях много бърза, умение от бягането в леката атлетика, и се изявявах като играч на бързия пробив. В отбора имахме заучена комбинация. Всички отиваме към хвърлената топка, но знаех че аз трябва да я догоня. Много се ядосвах, когато не успявах да вкарам кош. В VI, VII клас много обичахме баскетбола и имахме успехи. Петър Милчев ни запознаваше с новостите в играта. Случваше се да играем с отбора на момчетата. Бяха много оспорвани срещи. В отбора на момчетата имаше по-големи състезатели Румен Мянков, Симеон Стойнов, Минчо Манев и др. В един момент треньор им бе Деньо Господинов (фелдшер).

Всяко лято ходехме на спортен лагер от УСШ на море в Бяла. Там също се тренираше. Скачането на въженце включваше 100 подскока. Всяка от нас съвестно си ги броеше. Нямаше кръшкане. След мач неизменно имаше разбор на играта.

В какви състезания участвахте?

Едни бяха в Трявна други в страната, най-вече във Велико Търново и Севлиево с хубави спортни зали. На такива срещи някои момичета бяха харесани за Спортни училища във Велико Търново: Анелия Тулева, Марияна Йотева, Румяна Иванова, а други три момичета отидоха в Правец. Тяхното заминаване не се отрази много на отбора, защото вече други момичета бяха започнали да проявяват интерес към баскетбола. Голяма бе радостта ни от първите спортни екипи, белите китайски кецове.

Случвало се е да играем заедно със сестра ми, която по-висока играеше център.

Вероятно трайни следи са оставили някои вълнуващи спортни мигове?

Такъм момент бе влизането на отбора на Трявна (жени) в „Б“ група . Бях в X-XI клас (1977-1978 г.). Тогава квалификациите се проведоха в Трявна на две спортни площадки до стадиона. Играхме с „Миньор“ (Перник). В отбора на Трявна (жени) с треньор Петър Милчев бяха Добринка Манева, Йонета Рачева (завършва ВИФ), Йорданка Александрова, Николина Петрова, Юлия Тодорова, Милка Маркова (учи и грае в „Спартак“, Плевен) и др.

Какво е да играеш в отбор на „Б“ група?

Тогава играхме с отборите от Северна България, между които софийски отбори, Плевен, Силистра и др. Тогава имаше „А“ група и две „Б“ групи за Северна и Южна България. Всяка събота и неделя имаше състезания. Играеше се по системата всеки срещу всеки. Ако тази седмица сме играли в Силистра, следващата те са в Трявна. Провеждаха се и два турнира между отборите заели първите места. Единият бе зимен в София, другият пролетен в Плевен.

Спомням си, че време на голямото земетресение (1977 г. с разрушенията в Свищов) бяхме на турнир в Севлиево. Разтревожени много състезатели слязоха в Пощата, която бе под хотеля, да търсят връзка със свои близки.

Момичетата, които бяхме ученички продължихме да играем и в отбора на УСШ, участвахме на състезания. Имаше случай, когато ходихме на окръжно и по хандбал. Трябваше да се подпомогне участието на Трявна.

Състезавахте ли се като студентка?

След гимназия учих в Института за детски учителки в Русе. Баскетболният му отбор бе много добър. Включих се. В отбора играеха изявени състезателки като Елка Дондурова от Горна Оряховица, която бе участваше и в отбора на „Дунав“ (жени), друга състезателка по-късно игра в „Славия“. Много от момичетата бяха ръстови състезателки. Треньор бе Илия Мирчев. Много от момичета играеха и в „Дунав“, Русе. Аз участвах в разширения състав, но само тренирах с тях. Баскетболният отбор на института бе добър с прояви в студентските спартакиади.

Продължихте ли с баскетбола и след завръщането в Трявна?

Да.Започнах да играя в отбора на Трявна (жени). Тренирахме отново в залата на завод „Иван Йонков“. Още с идването ми през септември 1982 г. заминахме на спортен лагер в Приморско. Там бе и мъжкия отбор на града с един от най-добрите си състезатели Пламен Станчев и приятеля му Джими и двамата от Русе, Симеон Стойнов, Нено Ненов, Минчо Манев и др. Двата отбора имахме приятелски мачове, които се играеха с много хъс.

Отборът на Трявна (жени) игра десет години в „Б“ група. Треньори бяха Богомил Богданов, Петър Милчев, Ил. Станчев. Имаше един момент, когато и аз бях играещ-треньор (1987-1988 г.). Тагава участваха и Станимира Сименска (дъщеря на бившия добър баскетболист Здравко Сименски), Мартина Радкова, Габриела и др. Тези по-малки момичета бяха заредени с любов към баскетбола. По това спрях да играя като състезател.

Преди три години в Трявна бе създаден Баскетболен клуб „Зограф“, който както възродения „Чардафон-Орловец“ в Габрово се зае да възвърне интереса към лбюбимата игра.

Наистина усилията са в посока развитие на организирания баскетбол и популяризиране на играта сред децата, които покрай захласването по компютрите и малкото спортни площадки, почти спряха да спортуват. Председателят на БК „Зограф“ Добринка Манева подпомагана от всички други ентусиасти от клуба имам нелеката задача да се стимулират и привлекат младите към игрищата, а по-големите и главно родителите като съпричастни зрители. Всички в клуба сме бивши баскетболисти. Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма да се откаже от него, независимо колко травми и лишения са преживени. С подадената ръка между Габрово и Трявна пред децата се отваря нова перспектива на развитие. Участия в състезания.

Вие сте пионер в едно начинание на Баскетболния клуб „Зограф“?

От миналата есен в нашата Детска градина „Светлина“ децата на възраст 5-6 години тренират баскетбол. Базата на градината е добра (физкултурен салон и мини баскетболни табла на игрището в двора), което ни позволява да разгърнем намеренията си подпомагани от директора Десислава Алекдсандрова. Родителите на сегашните деца като възпитаници на същата Детска градина са спортували активно в началото на 80-те години. Играли са баскетбол и досега спортната пощадка е с подходящи баскетболни табла, карали са ролкови кънки, плували са. Тогава Боян Ботев от Габрово много помогна да се развият бъдещите плувци (1982-1985 г.). Даже две деца отидоха на национално състезание в Асеновград. Случва се някои родители и сега и сега да питат „Защо ние преди години играехме и плувахме, а нашите деца не?“. Може би техните въпроси ме подтикнаха чрез съдействие на клуб „Зограф“ да започнем занимания по баскетбол в Детската градина.

На обща родителска среща се определиха допълнителните дейности, които се предлагат в градината: музика, изобразително изкуство, езици и за първи път и спорт. За наша изненада много родители приеха да запишат повече от 20 деца за баскетбол. Часовете за игра са след регламентираните задължителни занимания в градината. Баскетбол се играе от 10.30 до 12 ч. във физкултурния салон. Таксата е 4-5 лева месечно (по 1 лев на занятие), която се внася в Общината. Методиката, която прилагам като треньор в групата „ мини баскетбол“ е тази по книгата за детските градини на Мария Гатева, преподавател в Бургаския университет (1992 г.) и опита ми на бивш баскетболист. Най-голяма бе радостта на децата, когато видяха топката и играта с нея. Работата с тях започна с усвояване на основен стоеж, подаване и т.н. В Детска градина „Светлина“ се провеждат състезателни игри за вкарване на топката в коша. Даже има два отбора (смесени) с подбрани от мен осем деца (момченца и момиченца). Особено вълнуващ момент е избора на капитан на отбора на ротативен принцип. Очакването да бъдат следващ капитан, който носи лента на ръката, стимулира децата през цялата тренировка.

На тържеството по случай 60-годишнината на баскетбола в Трявна нашите деца в спортен екип присъстваха на събитието. Скъп спомен бе снимката с почетния гражданин на Трявна, големият български баскетболист Георги Глушков. Малката Мартина Калоянова му

подари фланелка на екипа с емблема на мини-баскетбола. Българската федерация по баскетбол (БФБ), чийто президент е Георги Глушков, подкрепя инициативата за мини-баскетбола. Сега всички новопострени детски градини в София са със специални физкултурни салони за баскетбол, волейбол и басейни. Във Варна също се развива мини-баскетбола. Там в Детската градина специален треньор води заниманията. Даже си организират турнири. Проявихме интерес за партньорство.

БФБ ни подари специални 12 баскетболни топки за деца (№ 5), с които всеки малчуган може да играе. Амбицията ни е колкото се може повече деца, които вече играят мини-баскетбол, да могат да продължат да играят. Подготвихме и кандидатстваме съвместно с БК „Зограф“ по европейски проект „Спорт и развитие в Детските градини“ пред Министерството за физкултура и спорт. Детска градина „Светлина“ кандидатства за спорт - баскетбол. Децата тренират с желание и знаят, че на състезания се печелят дори медали. Занесох им да видят и се запознаят с моите, които пазя. Много се вълнуват, че и те могат да спечелят такива.Те вече заобичат спорта. Играят с любов. Най-ме радва, че всички деца си пожелаха за Коледа да получат подарък баскетболна топка, баскетболен кош.

0 коментара

Коментирай!

Към началото