Иван Господинов: „Нашата цел е да създадем баскетболна школа“

„Като се каже Габрово, да се знае, че е баскетболен град“ - е амбицията на изпълнителния директор на „Чардафон-Орловец“

Вела Лазарова

Иван Господинов е роден през 1958 година в Габрово. Като повечето деца, е опитвал от различни спортове, участва в училищните отбори то футбол, волейбол, хандбал, лека атлетика. „Прифесионално“ - в д
„Като се каже Габрово, да се знае, че е баскетболен град“ - е амбицията на изпълнителния директор на „Чардафон-Орловец“

Вела Лазарова

Иван Господинов е роден през 1958 година в Габрово. Като повечето деца, е опитвал от различни спортове, участва в училищните отбори то футбол, волейбол, хандбал, лека атлетика. „Прифесионално“ - в детско юношеската школа на „Чардафон-Орловец“, започва с футбола - треньор Стефан Мичев. След по-малко от година обаче е привлечен към баскетбола от Младен Младенов - заедно с цяла група деца от Осмо основно, с които печели общинското първенство при шестокласниците. Многократен общински и областен шампион с отбора на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Играл е във всички възрастови формации, включително , като десетокласник, при мъжете, на закрития през 1975 г. „Чардафон-Орловец“. Двукратен вицешампион и шампион (1980 г.) от студентския шампионат (участват 12 ВУЗ-а) на „Лвов“ с отбора на Украинския полиграфически институт. През 1993-та, по инициатива на Христо Донков, заедно с Продан Кавалов, Иван Шумков и Иван Драганов учредява „Спортен клуб Габрово-баскетбол“, но не успяват да възродят играта. Изпълнителен директор на възстановения през 2009 г. „Чардафон-Орловец“.





Г-н Господинов, кое предизвика възобновяването на „Чардафон-Орловец“ след няколко неуспешни опита?

Наистина в началото на 90-те години на имаше поне два неуспешни опита за възстановяване на Баскетболния клуб. Първо в Габрово бяха организирани финали на едно Работническо републиканско първенство, което се състоя в двора на Механотехникума. През 1992 г. с Иван Хубанов, Бог да го прости, повечето хора го знаят като журналист, но той е учил на баскетбол повечето от баскетболистите в Габрово, се обърнахме към кмета Иван Ненов да се възстанови този спорт в града. В „100 вести“ публикувахме снимка - тримата гледаме един мач в ТМЕТ-то, с подпис: „Иван Ненов се врече на баскетбола пред двама Ивановци“. За съжаление, от този опит не излезе нищо. Вторият беше по инициатива на Христо Донков - през 93-та. Заедно с покойните вече Продан Кавалов, Иван Шумков и Иван Драганов учредихме „Габрово спорт-баскетбол“. Поканихме за председател Илиан Обретенов, бивш областен управител, самият той не се е занимавал активно с тази игра, но е с баскетболна жилка - баща му е емблематичният в Габрово Добрин Обретенов. Възникнаха обаче някакви бизнес проблеми и нещата не потръгнаха. Все пак, благодарение на Христо Донков, организирахме два контролни мача в „Орловец“ между националните отбори на България и Румъния - мъже. През следващата година - през май 1994-та, Габрово стана домакин на международни турнир за жени „Иван Гълъбов“. През юли 95-та се проведе и експериментален турнир за момечата до 20 години, участваха националните отбори на България, Гърция, Португалия, Югославия и Франция. някъде по това време организирахме и един шоу мач - по американските правила - в 4 части, между по-стари и по-млади ветерани - „Старите кримки“ срещу „Непокорните момчета“. И с това приключи всичко. През 2007-ма в Габрово се появи Атанас Атанасов от София, баскетболист, методист с организационен опит в ГС на БСФС в столицата. Задено с Дончо Дончев и Първан Дедев те учредиха БК „Габрово“, участваха и с отбор деца в зона „Мизия“. Не срещнаха нужната подкрепа. Баскетболът е колективен спорт, при него не могат да действат методи като при индивидуалните спортове, където родителите поемат голяма част от разходите. по подготовката, екипировката и участие в състезанията на собственото им дете. В колективните спортове, където отборът е от 15-16 човека, това няма как да се случи. Екипи, топки, състезания, пхътувания, съдийски - нужни са сериозни средства. За едно състезание на отбор - между 400 и 700 лева. Ако е двудневно, парите надхвърлят 1000.

Вие не сте участвали в БК „Габрово“, защо се ангажирахте с проекта „Чардафон-Орловец“?

Стана след една случайна среща на улицата с Васил Гъдев, Иван Шумков, бившия селекционер женския национален отбор Георги Димитров. Питам ги: „Какво правите“, а те ми отговарят : „Ще правим отбор за „А“ група“. С тях беше един бизснесмен - Христо Младенов, който навремето финасирал отбора на Казанлък. Помолиха ме да им съдействам за среща с кмета Томислав Дончев. Той прие. Проведоха се след това още две-три срещи, при които приказката на беше кметът да осигури строителни обекти на въпросния предприемач, от което той да отдели пари за баскетбола. Нямаше как да се случи това. Не и в Габрово. Но междувременно проведохме кастинг за отбор - ние поехме организацията и финансирането, Общината помогна, но Младенов не е дал стотинка. От цялата шумотевица която създадохме се видя, че има интерес към играта. Тогава с Пламен Минев и Иван Шумков седнахме по на една бира и решихме да намерим още 5-6 съмишленици и да се опитаме поне да създадем детско-юношеска школа. Само в мъжкия профил. На кастинга се явиха 160 деца. За да не губим темп, приехме лиценза на „Габрово“, но върнахме старото име - на тима от 1975 година. Създадохме отбори във всички възрастови групи при момчетата, но през първата година включихме само два в първенството на зона „Мизия“, за да ги понаучим на играта. В момента, като структура, без да визирам все още качеството на игра, вероятно сме уникален клуб за града и донякъде в страната - формирани баскетболни отбори във всички възрастови групи при подрастващите и в двата пола.

Защо държахте на старото име?

С възстановяването на БК „Чардафон-Орловец“ искахме да покажем, че баскетболът в Габрово е имал традиции. Действително, не бяхме нарицателно като Ботевград, Димитровград, Русе - говоря за градове от нашия калибър, но имахме в мъжкия профил отбори във всички възрастови групи, плюс представителен тим, който играеше в Северната „Б“ група. Имаше и отбори при момичетата, без женски. Всичко беше наистина на аматьорски начала. При мъжете играеха, работници, студенти, ученици. И отборът беше в „Б“ група. Както и футболният, който беше под личната опека на Партията, футболистите се водеха на щат по фабриките и на практика си бяха професионалисти. В този аспект трябва да се оценява постигнатото тогава - благодарение на хора, за които напомнихме в рубриката „Между двата коша“. Както и това, че имахме отбор в „Б“ група, въпреки че нямаше зала.

Смята се, че точно липсата на зала е довела до закриване на баскетбола в Габрово.

Бях ученик, затова не мога да кажа със сигурност. Но имам съмнения. Мачовете се играеха на асфалта на Априловска гимназия, зимно време - в „Дан Колов“ в Севлиево. Бяхме на военно с един мой съученик - Михаил Георгиев, и чакахме да ни освободят, защото трябваше да играем във Видин. Вместо това ни съобщиха, че с баскетбола е приключено. Така че това е било някъде април 1975-та, по време на сезона. Мисля, че причините са други, най-вероятно финансови. Имаше и някаква измислена точкова система и в София се решаваше център на какъв спорт трябва да стане даден град. Години след това в Габрово искаше да работи Мариета Балъкова, световна шампионка с ансамбъла, но й отказаха, защото художествената гимнастика не била приоритет за града.

- Кой беше последният треньор на мъжкия отбор?

- Христо Донков. Пое го някъде през януари 1975-та. Преди това беше Христо Попов. По-големите се отказаха, останаха по-младите - повечето студенти и ученици.

Помните ли кои бяха?

След 30 години няма как да бъда точен кой кога се е отказал, но в последния шампионат със сигурност играха самият Христо Попов, Дончо Дончев и брат му Николай, Огнян Пехливанов, Пламен Минев, Стефан Бенков, Росен, Георги Милчев, познат повече като Юли, мисля един Минчо от Трявна, от учениците Михаил Георгиев, Николай Вътков, Георги Черкезов.

Младен Младенов Ви е откъснал от футбола?

Не мисля, че футболът е загубил нещо. Първо във футболния отбор, бяхме в пети клас, се записа Мишо Георгиев, но баща му бързо го спря, че на тренировки се ходеше чак на Смирненски. Мишо имаше талант, щеше да излезе от него футболист. Тренирах около година и половина, първо при Стефан Мичев. По това време станахме градски първенец по баскетбол с отбора на Осмо основно. Младенов ни хареса няколко момчета и ние вкупом се записахме - Пламен, Николай Вътков, Михаил Георгиев, Георги Черкезов, Красимир, известен като Бъро, който обаче скоро напусна и отиде в бокса.

В какви състезания участвахте?

Тогава школите играеха в окръжни първенства, следваха зони, после финали. Ние стигахме до зоните. Беше чудо да ги прескочим - там като правило повечето отбори бяха от спортни училища. Играли сме примерно срещу „Дунав“ (Русе), спортно училище, в което бе събран проектонационалният отбор за - така се казваше тогава. Сегашните кадети тогава се наричаха юноши младша възраст. Играли сме срещу „Тракия“, „Добруджа“, „Берое“, ЖСК „Спартак“, „Черно море“, „Балкан“ (Ботевград), „Миньор“, „Доростол“, „Хебър“ и още много. Естествено, срещу Дряново, Севлиево и Трявна.

Вие на какъв пост играехте?

Като малък - гард. Тогава център беше Николай Вътков. Той беше с глава над всичките деца и носеше отбора на гърба си. После остана кажи-речи най-ниският. Аз пък се източих. При Христо Донков играех крило, Иван Драганов, който също ни е бил треньор , ме забиваше център.

Кои от местните баскетболисти Ви впечатляваха?

- От по-големите - Иван Драганов, Христо Попов, Дончевите, Огнян Пехливанов, Шумката, Илинко Вълчев. Много харесвах играта на Пламен Минев. От по-младите - Юли, Минчо, Светльо Сяров, Фильо, Гърка. От нашия набор - вече ги изброих кои играха при мъжете - Вътков, Мишо Георгиев, Гошо Черкезов. Гошо беше много талантливо момче.

В окръга срещахте ли съпротива?

Винаги я е имало. В малките възрасти за първото място спорехме със Севлиево, като пораснахме, основен съперник ни беше Трявна. Там отборът беше събран в Художественото училище. През 76-та ги бихме насред Трявна с отбора на Математическата - в него играехме с Мишо Георгиев, Георги Денев, Христо Райнов, Боян Коев и още няколко момчета, които не тренираха баскетбол. Седмица по-късно обаче, пак там, паднахме на Окръжно между градските отбори. Трябва да признаем, че в годините Трявна се доказа като по-баскетболен град. Не само заради Глушков. Даже не основно с мъжкия баскетбол, въпреки че и той оцеля много повече от габровския.

Кога се срещнахте с истинския баскетбол като състезател?

Бях студент в Украинския полиграфически институт в Лвов. Там ми се наложи да започна буквално от А-Б, защото методиката беше абсолютно друга - не само в тактическо отношение. Спомням си на първата тренировка треньорът ни - доц. Дербаба, заслужил съдия на Украйна, съдия международна категория, завеждащ кадетра, по-късно помощник треньор на националния отбор на Украйна, ми вика: „Абе, момче, как хвърляш ти?“ „Ами, както ме у учил другарят Младенов“ - отговарям. „Че така не се стреля от 20 години“ - ми каза той и започна с индивидуалните тренировки - такива, че едвам се добирах до общежитието. Играта с лявата ръка, заради Иван Драганов ме е шамарил по врата, че било „изгъзица“, беше част от всяка тренировка, както сега навсякъде го правят и 8-годишните. Базата за мен беше невиждано - в Габрово тренирохме в салон за волейбол, там всеки институт имаше собствени зала, стадион, плувен басейн. Имаше 12 института, най-големият - Политехниката беше от 20000 студента. Шампионатът беше есен пролет и се играше всяка седмица, по системата всеки срещу всеки. Особено в първите три години бяхме много сериозен отбор - тогава два пъти завършихме втори - след Политехниката, веднъж първи и се класирахме за републиканските финали в Киев. Играли сме и в Москва. Имахме 3-4 момчета над 2 метра, което по онова време , поне в България, не се срещаше често дори в отборите от „А“ група. Центърът ни беше 208, вторият - 205. С моите 190 се борих за място под слънцето с гардовете. Оттогава ми е гордостта на „кариерата“ - че съм играл срещу Виктор Панкрашкин - бъдещ национал на СССР. Беше някъде към 214 см. Учеше във Института за физическо възпитание и спорт. Точно тях бихме, когато след мача той ни събра момчетата от двата отбора и почерпи по бира, че го вземат в ЦСКА - Москва. След десетина дни вече го гледахме по телевизията. За съжаление почина рано - през 1994-та.

Какво Ви даде баскетболът?

Всеки спорт изгражда качества, защото за да постигнеш нещо, трябва да се пребориш с умората, с болката, с желанието да се откажеш. Колективните спортове дават и нещо друго - модерно казано - умението да работиш в екип, да приемаш победите и загубите със своите съотборници. Лесно е да печелиш, трудно е да губиш! Спортът учи да губиш с достойнство, да не те пречупва загубата, а да вървиш напред. Идва следващ мач, в който, ако си читав, трябва да си по-добър.

Поредицата „Между двата коша“ в продължение на повече от година и половина позволи на габровци чрез многобройните интервюта да се докоснат до началото и развитието на традицията в играта с оранжевата топка. Тази уникална инициатива на БК „Чардафон-Орловец“ срещна много съпричастност у бивши и настоящи баскетболисти, отклик сред гражданите. Какви са бъдещите намерения в тази посока?

Целта беше да покажем, че, противно на нечии виждания, Габрово, макар да не е бил сред водещите центрове, има традиции в баскетбола. Важното беше и да събудим интересът към още един спорт. За мен нито един спорт не е конкурент на друг. Важно е децата да отлепим децата от компютрите, да ги запалим по спорта - бил той футбол, волейбол, баскетбол, тенис и др. Защото спортът, особено при постигнат успех, фокусира вниманието и, в известна степен, по леко се преодолява болестта, наречена тийнейджърство. Започнахме поредица във вестника, защото се оказа, че черно на бяло няма нищо. Та свършеното трябваше събира зрънце, по зрънце, по спомени, лични архиви. Сега ще намерим пресечните точки и ще издадем малко книжле - Историята на габровския баскетбол. Досега. Бъдещата ще я пишат тези, които сега са част от „Чардафон-Орловец“.

Кои са те?

Много са. За да го има един спорт са нужни поне пет неща - интерес към него, подготвени треньори, добра база, себераздаващи се организатори и благосклонни спонсори. Нашата идея, пак модерно казано, бе да изградим един устойчив проект - да го има и след нас. Затова не се изхвърляме, не гоним резултати, не тръгнахме с представителен тим, а по традиционния път - с изграждането на широка пирамида. През клуба за тези години - ние създадохме собствен софтуер и пълна база данни, са преминали 250 деца. Някои от тях бързо се отказаха, но постоянно тренират около 160-180, през миналия сезон картотекираните ни в БФ „Баскетбол“ бяха 144. Треньорите - на първо място Дончо Дончев - благодарение на него баскетболът винаги е мъждукъл в Габрово. Албена Гръблева, Николай Вътков, Павел Калчев, Евелина Пенкова, Веселин Горанов, Ясен Симеонов, отскоро Галя Илиева, а от вчера - Владимир Искров. Всички работят на обществени начала. Базата - една от най-добрите в България. Ползваме „Орловец“ и салоните на „Св. св. Кирил и Методий“, СОУ „Отец Паисий“, ОУ „Христо Ботев“, НУ „Васил Левски“, НАГ, ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ и Техническия университет. Вече имаме договори и още тази есен ще влезем и в четири детски градини- „Явор“, „Младост“, „Мики Маус“ и „Перуника“. Подкрепата на директорите, на ръководствата на тези учебни заведения, е решаваща.

Спонсорите. От тази есен „Чардафон-Орловец“ ще има 11 отбора. Всеки може да направи сметка колко средства са нужни за това. Заедно с „Левски“, ние бяхме първият отбор, подал заявка за новия сезон - защото бюджетът е ясен и осигурен от Цветан Василев, ПБК „Левски“, МАК, „Сев брокерс“, „Идеал Стандарт Видима“, „Тойота Венци“, „Бета бус“, „Габрово милк“, „100 вести“. Имаме помощта на Общината и Федерацията.

В битка може да се хвърли и един човек, но не може да я спечели сам. „Чардафон-Орловец“ го има благодарение на бекористния труд и помощ на много хора - трийсетина са в Общото събрание, още толкова в Клуба на ветераните, който създадохме, възродихме и съдийската колегия - там са още десетина. Радващото е, че дори хора, които никога не са били в баскетбола, сега са от най-ревностните ни помагачи. Като Искрена Щерева, която е председател на Родителския ни съвет, сама разработи два проекта, които спечелихме пред МФВС, изкара курсове са съдии-секретари, сега се амбицирала да вземе лиценз и за баскетболен статистик.

Така че имаме най-важното - щедри амбицирани хора. Защото е трудничко е да работиш „за нищо“, както казват някои, т. е. - за обществото. В „Чардафон-Орловец“ всички го правят.

Как бе потърсено партньорство с водещ баскетболен клуб?

Още със създаването на БК „Чардафон-Орловец“, чрез Васил Гъдев в София. Той е може би най-добрият състезател от габровската школа, член на Управителния съвет и на Националния клуб на ветераните, на Националската съдийска колегия. Той организира среща с президента на „Левски“ Иван Джиджев. Потърсхме такъв контакт, защото тук за повече от 30 години беше прекъсната нишката. Треньорите, методиката за мен е най-важното, затова потърсихме контакт с най-добрата баскетболна школа в България. Благодарение на разбирането на Джиджев, един много широко скроен човек, и на Цветан Василев - който стои и зад проекта „Левски“, нещата се получиха. Резултатите няма да дойдат бързо. Баскетболът е спорт, който не се учи за една година. Там няма естествено придобити навици, като при футбола например. Детето едвам проходило, вече може да търкаля, да тича, да рита топката. Не можеш и да сложиш два камъка и да играеш баскетбол. Но по-важното е, че има специфична техника, която ако не се усвои правилно, ако някой не ти покаже как трябва да се правят нещата, нищо сериозно няма да се получи. Затова сме с „Левски“ - с най-добрите. Защото искаме в Габрово да изградим баскетболна школа. Да го превърнем в баскетболен център - каквито са градове от нашия, че и по-нисък ранг - Ботевград, Димитровград навремето, Монтана. Като се каже Габрово, да се знае, че е баскетболен град. Това е важното.

Имате много тесни контакти с тревненския „Зограф“, който също е на три години. С тях от тази есен ще изграждане съвместна ученическа лига...

Със „Зограф“ сме на един кораб и ня

0 коментара

Коментирай!

Към началото