Между двата коша.Цоньо Тухладжиев: “За да си успешен съдия трябва да създадеш уважение в играчите”

Цоньо Тухладжиев: “За да си успешен съдия трябва да създадеш уважение в играчите”

Вела Лазарова

Цоньо Христов Тухладжиев е роден на 23 март 1930 г. в Габрово, строителен техник. Завършил е Априловската гимназия и Строителения техникум във Велико Търново. Той е от поколението на първите баскетболисти и съдии в Габрово. Един от първит
Цоньо Тухладжиев: “За да си успешен съдия трябва да създадеш уважение в играчите”

Вела Лазарова

Цоньо Христов Тухладжиев е роден на 23 март 1930 г. в Габрово, строителен техник. Завършил е Априловската гимназия и Строителения техникум във Велико Търново. Той е от поколението на първите баскетболисти и съдии в Габрово. Един от първите технически ръководители на Националния институт за паметниците на културата – група Габрово с обекти АЕК “Етър”, АИР “Боженци”, Дечковата къща в Габрово и др.



-Г -н Тухладжиев, кога научихте за баскетбола?

Като гимназист. По-големите ученици, между които Недьо Венков, играеха баскетбол в двора на Априловската гимназия. Имаше два дирека. Сложиха табло. Там играеха и Васил Чехлевски, Веселин Гатев, Петко Коларов и др. Това бяха колежаните, които се връщаха през лятната ваканция. Ако се опънеше мрежа се играеше и волейбол.

В детството ви имаше ли спортни прояви?

Беше друго време. Това бяха детски игри.

Отначало живеехме близо до Палаузовото училище към Топлика. Родителите ми Христо Цонев Тухладжиев и Радка Георгиева са габровци. Баща ми започва трудовата си дейност като кожарски работник, но после постъпва при дядо Цоньо Тухладжиев, който има тухлена фабрика. В нея по традиция работят неговите синовете и братовчедите. От производството на фабриката е и името на фамилията ни. В семейството израстваме три деца Цанка, Мария (съпруга на Лазар Донков, създателя на Етъра) и аз. Тогава Шести участък е пълен със занаятчийски работилници. Пред всяка къща има пейка, на която привечер жените сядат на приказка. През 1935 г. се преместваме в горния край на квартал Лъката. От района на Грамадата, по протежение на улица “Орловска” до Конската чешма (завод “Импулс”), това бе известната “Весела Унгария” с много занаятчийски работилници, кръчми и дюкяни. Къщата ни бе зад училище “Пенчо Ралчев” (района на Полицията). Голяма игра падаше в училищния двор. В долния му край бе къщата, където живееше Ганчо Танев (Фогата), известният габровски журналист. Отнякъде намери апарат, с който ни прожектираше нарисувани картинки.

Прогимназията учих в училище “Радион Умников”. В часовете по физическо не си спомням нещо специално да сме спортували. Училището имаше фанфарна музика, ръководена от учителя по пеене Величко Мянков. В нея свирех бас.

Вие сте бил колежанин?

Само една година (1943-1944 г.). След прогимназия отидох да уча в Русе в немското училище. Там имаше много габровски момичета и момчета: Лиляна Лиловска, Цветана Тухладжиева, Христо Метев (Мачо), Иван Мечев, Иван Рязков, Димитър Русев. Всички учители бяха немци с изключение на преподавателя по български език. Даже в междучасията се говореше само на немски език. Зимата, вторият срок, започнаха бомбардировките. След 9 септември 1944 г. училището бе закрито. Продължих образованието си в Априловската гимназия. Завърших през 1948 г. и веднага започнах работа.

Идва моментът, когато сте заиграл баскетбол?

Да. Тогава момчетата постъпвахме в казармата на 21 г. Служих в Трудови войски в Търново. Градът имаше добър баскетболен отбор с изявени играчи като национала Коста Тотев, Ангел Тодоров, Шеша, Зото, Съра и др. В поделението, в което служихме с моя съгражданин и приятел Васил Чехлевски, бе сформиран баскетболен отбор. С нас отбиваше военна служба и търновския баскетболист Ангел Тодоров, който бе висок близо 2 м. А аз бях 1.72 м. Тогава баскетболът не бе ръстов и съвсем различен като игра от днешния. В двора на казармата имаше добро игрище. Преди да започнем да играем редовно го поливахме с вода, да не се вдига много пепел.

Участвахте ли в състезания?

В Търново отборът участваше редовно в срещи с ДНА. При нас дойде да служи и игра Спас Венков, един от големите баскетболисти тогава. Също и Катранджиев от Шумен. Много ми харесваше баскетбола като игра. Тогава най-много се играеше зона. С военния отбор ни пращаха от Търново на тренировка и за срещи в София. Играехме със “Славия”, в чийто отбор бяха Цветан Барчовски, Артеник Арабаджиан. Последният стана топ арбитър (неизменен представител на Темида във всяка възлова среща от вътрешните първенства, един от двамата българи носители на “златна свирка” на ФИБА, б.а.).

Като играещ баскетболист се случваха и весели инциденти.

С отбора на Габрово сме в Плевен. Тогава игра и Марин Терзиев (Феро). Публиката бе шумна и го акламираше: “Кабасу, Кабасу” (герой на френския актьор Фернандел от едноименния филм “Кабасу”). Та Феро (Кабасу) често правеше кошии. Обичаше да се шегува. В един момент хвърля топката и тя попада в противника, който в суматохата я вкарва в собствения си кош. Феро това и чака да го закачи: “Обърках ли те, обърках ли те?”. Друг път мъжкият отбор на Габрово отново е на състезание в Плевен. Феро отива при група момичета в публиката, после се премества при други. Правеше му удоволствие да се шегува с прозвището си. Нали е център на внимание. Забелязан е. От едната група се провикват на другата: “Анче, Кабасу е при нас”...

След казармата продължихте ли с баскетбола?

Да. В Габрово продължих да играя известно време. Веднъж на тренировка скачаме едновременно с Петко Гатев и без да искам съм му подложил рамо и той падна. А бе много изявен, интелигентен играч, добър реализатор, колежанин. Тогава по политически причини на много момчета не им даваха да учат, да получат висше образование. Работеше като строителен бояджия. Та след сблъсъка като се надигна от земята ми се закани, защото боядисваше вкъщи: “Момче, като дойда у вас ще ти направя стаята на хвърчила и ще си замина.Ха, ха, ха…”.

Пъргав, остроумен, но не много висок играч бе Митко Койчев от Машинния завод. Висок, мощен състезател бе Тодор Гъдев (капитан). Той обикновено печелеше под коша. Печелеше в нападение с внушителната си фигура. С устрем, с точна стрелба с лява ръка бе Пепо Родев. Реализатор бе и Чавдар Манолов.

За кратко бях и треньор на мъжкия отбор “Балкан”, в който играеха Петко Гатев, Петър Родев (Пепо), Лазо (студент от София), Марин Терзиев (Феро), Васил Калпазанов (Гайката), Цоньо Топалов, Христо Николов, Чавдар Манолов (Чори) и др.

Били сте и съдия?

Да. Като се върнах в Габрово моят приятел от казармата Ангел Тодоров ми се обади да ме запише задочно в Строителния техникум в Търново. Започнах да уча. След три години получих специалност – строителен техник (архитектура и строителство). Постъпих в НИПК. Клонът на института по реставрация в Габрово се намираше в един дюкян от къщата на Петко Гатев на ул. “Брянска” , до моста Игото. Отговарях за обекти в целия окръг. Тогава започна изграждане на музея “Етъра” (с първата сграда – старата механа), Архитектурно-историческия резерват “Боженци”, Дечковата къща в Габрово и др.

Междувременно бях преминал към групата на съдиите по баскетбол в Габрово. Тогава нямаше някакви големи изисквания да се наемеш да ръководиш състезание. По време на мача се свири и се показва с жестове, които при баскетбола са повече. Разбира се, за да си успешен съдия трябва да създадеш уважение в играчите. Ако първите свирени нарушения са обосновани се създава респект. Играчите се вслушват в това, което е отсъдил ръководителя на мача.

През 50-те - 60-те години на миналия век баскетболът бе популярна игра в Габрово.

Радвам се, че БК “Чардафон-Орловец” се е наел да привлече интереса на децата и гражданите към играта. Нека се възвърне една хубава спортна традиция. Днес е важно спонсорството, за което е помислено, а също за подготовката на треньорите и участие на отборите в състезания с помощта на водещия клуб “Левски” от София.

Спортът е хубаво нещо. Но за да играеш добре все пак трябва да има нещо и в главата.

0 коментара

Коментирай!

Към началото