Стефан Калоянов: “Баскетболът като екипна игра възпитава много добри качества”



Стефан Калоянов: “Баскетболът като екипна игра възпитава много добри качества”

Беше време, когато окръгът кипеше от баскетбол

Вела Лазарова



Стефан Калоянов Тодоров е роден на 1 октомври 1943 г. в Габрово. В семейството на Калоян Тодоров израстват две момчета и едно момиче – Стефан, Елена и Тодор. Бащата има


Стефан Калоянов: “Баскетболът като екипна игра възпитава много добри качества”

Беше време, когато окръгът кипеше от баскетбол

Вела Лазарова



Стефан Калоянов Тодоров е роден на 1 октомври 1943 г. в Габрово. В семейството на Калоян Тодоров израстват две момчета и едно момиче – Стефан, Елена и Тодор. Бащата има книжарница в центъра на Габрово, на главната улица с малко филателно бюро (до Бизистена). Фамилната къща е с голям двор на бул. “Априлов” 25 (блокът с “Мототехника”), тогава срещу спортното игрище “Динамо”.

Стефан се занимава със спорт от ученик. Играе баскетбол. Израства на площадка “Динамо”. Завършва Текстилния техникум, специалност – апретура и багрене. Добър специалист, който работи само като технолог, началник “Багрилен” цех в проспериращия преди години Вълнено-текстилен комбинат “Георги Генев”. Повече от десет години е представител и консултант на фирма, която произвежда химикали за текстилната промишленост.



Г-н Калоянов, още от детството познавате играта баскетбол?

Бил съм 7-8 годишен. Спомням си първия баскетболен мач, на който баща ми ме заведе. Беше на игрище “Червено знаме” (с лятно кино, зад Девическия манастир, днес градската градина до театъра). Толкова съм бил впечатлен от играта на двата отбора, че още го помня. Много ми хареса играта. Мачът бе между Габрово и Търново. Като станах по-голям научих от другите баскетболисти, че тогава в търновския отбор е играл бъдещият голям диригент Месру Мехмедов (от Дряново, загива млад в самолетна катастрофа). След като събориха игрище “Червено знаме” основно игрище в Габрово остана “Динамо” (района на Пощата) с най-добрия корт.

Какво знаете за игрище “Динамо”?

Там е бил свинарника на индустриалеца Пенчо Семов. Към 1949 г. с труда на работниците от фабрика “Успех” (до училище “Васил Левски”) е съборен свинарника с бетони корита. За около половин година бе направено спортното игрище, което бе на фабрика “Успех”. Беше с много добър корт, който се поддържаше от работник, който живееше в помещение на самото игрище. После стана градска спортна площадка. Имаше осветление. Срещите се играеха и вечер. В събота и неделя на “Динамо” се правеха забави. Свиреше оркестър. Тогава игрището започваше от мястото, където сега е централния вход на Пощата и вървеше нагоре към баира. Едно ниво по-нагоре имаше бюфет и закрито помещение, където се играеше пинг-понг. Шалтерът за осветление бе на входа и всеки можеше да отиде да играе. Ние, децата от района, сме израсли на площадката на “Динамо”. Човекът, който се грижеше за корта, живееше в две стаи в постройка на игрището. Често децата от махалата не пропускахме да го помолим: “Бай Киро, дай сега ние да полеем”, защото после ни разрешаваше да играем баскетбол. Ходехме с Николай Попов (синът на Янтра Попова, литератор, авторитетна обществена личност), към второ отделение се присъедини и Николай Въгленов, чието семейство дойде да живее наблизо. Беше време, когато много се запалих по баскетбола. Отначало хвърляхме топката “дамската”, отдолу – нагоре. Бяхме още ниски на ръст. Спомням си, бил съм десетгодишен, когато големите тренираха стоях неотменно до игрището. Някои от тях оставаха да бият фалове. Да не изпусна нещо и аз оставах. Бях много горд, че им подавах топката. Те също бяха доволни.

Имахте ли любим играч?

Запомних играта на Михаил (Мишо) Христов. Беше син на Дочо Христов, министър на вътрешните работи в царското правителство. Бяха изселени от София с майка си д-р Христова, невролог и по-големия му брат Ники. Когато мъжете от градския отбор тренираха, след това той винаги оставаше да бие фалове. Имаше много добър шут и много добре се отнасяше с децата, които се вълнувахме от баскетбола. Беше ми любимец. Бях много щастлив, застанал близо до коша, да му додавам топката. Веднъж той постави рекорд. Би 100 фала и вкара всичките. Невероятен бе. Много интелигентен. За съжаление не го пускаха да играе в официални срещи, заради социалния му произход…

Кои бяха от първата вълна баскетболисти в Габрово?

В началото на 50-те години на миналия век се изявяваха Петко Гатев, Петко Коларов, Петър Родев, Михаил Христов, Васил Чехлевски, Добрин Обретенов, Продан Кавалов, Цоньо Тухладжиев, Тодор Гъдев, Чавдар Манолов (Чори), Веселин Гатев, Иван Хубанов, който беше повече спортен организатор, проявяваше се и като треньор.

Към 1951 г. Габрово бе с население 25000 души, а имаше пет-шест, ако не и повече баскетболни отбора към предприятията.

Кога започнахте да тренирате баскетбол?

Вече ученик в прогимназията играех баскетбол. След първи клас в училище “Васил Левски”, всички ученици бяхме преместени в сградата на Априловската гимназия, която тогава се наричаше ССУ (Средно смесено училище). Учител по физкултура ни бе Табакова. Класът имахме отбор по баскетбол. Срещите между класовете бяха “кървави битки”. Играехме с кожени топки (с плондер). В училищния отбор бяха Васил Гъдев, Добри Николов, Николай Въгленов, Митко Серафимов (Баца), Стефан Калоянов, Добри Николов. Най-често срещите бяха с отбора на Първа прогимназия “Радион Умников” (“Ран Босилек”), където играеха Иван Драганов, Иван Ангелов (Гаруша) и др. Баскетбол се играеше и в Трето основно училище “Цанко Дюстабанов”. Срещите се провеждаха на игрище “Динамо”. Там прекарвахме по цял през летните ваканции. Бях и лекоатлет, тренирах при Иван Андреев в Ученическата спортна школа. Скачах дълъг скок, бягах 60 м., по-късно и средни разстояния. Даже Иван Андреев ме пращаше зимно време да тренирам гимнастика за закаляване. Като момчета не сме се спирали. Всичко спортувахме.

Продължихте със спортните изяви?

През 1957 г. постъпих ученик в Текстилния техникум. Тогава в баскетболния отбор на техникума играехме Христо Попов, Стефан Калоянов, Богомил Богданов (от Трявна), Митко Койновски (от Троян) и др. Играех крило. Треньор бе Тусчиев от Плевен. Известно време бе треньор и на мъжкия баскетболен отбор на Габрово. Тогава се обръщаше голямо внимание на тренировките. В техникума сутрин учихме, а след обед бяха часовете по практика. Когато ходихме на тренировка ни освобождаваха от нея. Бяхме много доволни. Играех и във футболния и волейболния отбор на училището. Зимно време участвах в организирани ски - бягания, играех пинг-понг. Не успях да играя само хандбал.

Бях висок 1.77 м. и още нямаше дискриминация на играчите по височина. Баскетбол се играеше от всички. Вълната на високите играчи се появи по-късно.

Отборът на Текстилния техникум, който имаше стара слава, най-често провеждаше срещи с Първа и Втора гимназия (и такива имаше Априловската гимназия в края на 50-те години). Провеждаше се градско и окръжно първенство. В градския юношески отбор играеха Иван Драганов, Николай Въгленов и др. В окръжния се включваха и Николай Томов, Гошо Милиджиев (от Трявна). Николай Томов се проявяваше като интелигентен баскетболист, разпределител, капитан на тревненския отбор. Добър и атлетичен бе Паскал Паскалев и Стефан Бенков (от Дряново).

В окръга кипеше от баскетбол.

В началото на 60-години под крилото на първите баскетболисти в Габрово израсна и второ поколение, сред което бяха: Христо Николов, Христо Момерин (Мацата), Сава Господинов, Марин Терзиев (Феро), Цаньо Топалов, Цветозар Манев (Мазо), Захари Захариев, Никола Драганов, Желязко Желязков, Христо Кирилов (Спънката), Васил Шкодров (баща на актрисата Емануела Шкодрова от Националния театър “Иван Вазов”), Пенчо Ботев (боксьора), Кирил Стоянов (Чифака) от Плевен и др.

Любимата игра оставя трайни следи?

Интересувахме се много от баскетбол. Когато идваха звездите от Харлем в България, много съжалявахме, че не можахме да отидем в София. По-големите, които ги бяха гледали ни разказваха за тях. Все пак успяхме да ги видим на кинопреглед (обикновено вървеше преди филма в кината). От нашето поколение най-много за играта знаеше Иван Драганов. По-късно той стана добър специалист и треньор.

В средата на 60-те години в Габрово имаше добър женски баскетбол. Заслугата бе на Лиляна Трендафилов, която дойде от София и бе треньор в УСШ.

Открояваше ли се участието в работническите спартакиади?

В началото на 50-те години още нямаше такива. Тогава играеха ведомствени отбори по браншове: леката промишленост бе “Динамо”, администрацията - “Червено знаме”, “Септември” - отборът на кооперациите, “Торпедо” - тежката промишленост. Провеждаха се градски първенства на ОРПС. Понеже Габрово бе център на текстилната промишленост, много често в града имаше републикански първенства на “Динамо”. Идвали са и баскетболни отбори от София (“Локомотив”, Славия” и др.). Тогава в Габрово всички фабрики имаха спортни игрища. Но на “Динамо” най-често се провеждаха градските първенства.

Какво мислиш за играта?

Баскетбол се играе предимно от интелигентни момчета.

Състезатели, които привличаха общественото внимание бяха Мишо Христов (строителен инженер), Сава Господинов (и добър волейболист, бе зам. директор на “Балкантурист”, Петър (Пепо) Родев, Васил Калпазанов, Иван Драганов, Тодор Гъдев, Васил Гъдев, Христо Попов, Христо Донков, Минчо Минчев (Таласъма), Марин Терзиев (Феро) и др. Тези, които се проявиха като добри състезатели, по-късно бяха и са изявени личности. Момчетата от Текстилния техникум Христо Николов, Васил Калпазанов, Цаньо Топалов бяха най-добрите специалисти в багрене и апретура в цяла България. Чавдар Манолов (Чори) бе директор на Машинния завод, Николай Въгленов и Стефан Бенков са уважавани лекари специалисти и др. Няма човек, който да е играл баскетбол и да се е провалил.

Баскетболът като екипна игра възпитава много добри качества. За съжаление след 70-те години политиката на държавата обърна гръб на колективните спортове. В средата на 70-те години баскетболът замря в Габрово. Напред излезе хандбала.

В Габрово отново се играе организирано баскетбол.

Поздравявам хората, които осъществиха тази инициатива, която ще създаде баскетболисти в Габрово. Нека повече бизнесмени като Георги Бижев от фирма “Мак” заслужат адмирации за безвъзмездната помощ на БК “Чардафон-Орловец”. Вече има спортни зали, да има и баскетболисти. Ако детско-юношеските отбори на Баскетболния клуб дръпнат напред и вървят успешно, не е далеч времето, когато Габрово може да стане център на баскетбола. Да се направи и мъжки отбор, който да играе на високо ниво.

0 коментара

Коментирай!

Към началото