Николай Вътков: “Втората състезателна година на Баскетболния клуб “Чардафон-Орловец” е с най-голям успех"

Между двата коша



Николай Вътков: “Втората състезателна година на Баскетболния клуб “Чардафон-Орловец” е с най-голям успех”

Вела Лазарова



Николай Георгиев Вътков е роден на 4 юни 1958 г. В Габрово.
Между двата коша



Николай Вътков: “Втората състезателна година на Баскетболния клуб “Чардафон-Орловец” е с най-голям успех”

Вела Лазарова



Николай Георгиев Вътков е роден на 4 юни 1958 г. В Габрово.

Възпитаник е на Текстилен техникум “Йордан Радославов” и на Националната спортна академия – специалност ветроходство (1983 г.). Изявен състезател по баскетбол в юношеския и мъжкия отбор на Габрово. Учредител и член на треньорския съвет на БК “Чардафон-Орловец”. Бил е треньор по хандбал. Две десетилетия е преподавател по физкултура и треньор на отбора по баскетбол в Технически университет - Габрово.



Г-н Вътков, кога започнаха да се формират двигателните ви качества на спортист?

По време на “бурния” растеж в детството. Това е и най-благоприятната възраст за формиращото въздействие на физическите упражнения и комплексните условия за провеждане на ефективен учебно-възпитателен и тренировъчен процес. Баскетболната игра заема определено място в системата за физическо възпитание и спорт. Докато в първите години след създаването си играта е средство за отмора и развлечение, то днес – за всестранно развитие и укрепване на здравето, а в подготовката и срещите напред излиза естетиката, духовните потребности на спортистите практикуващи този красив спорт, а също и на публиката.

Как се случи при вас?

В семейството имаше спортист. Майка ми Мария Въткова, когато работи в обувния завод “Сърп и чук” тренира лека атлетика (гимнастика) под ръководството на Никола Вълчанов. Баща ми Георги Вътков не е спортна натура. По-малкият ми брат Румен сега се занимава с бизнес. В детството, живеехме на ул. “Ангел Кънчев”, падаше голяма игра в Падалското училище (на ул. “Емануил Манолов”, срещу сградата на НТС), където учих до четвърти клас. Организираното занимание с треньори започна в Първо ОУ “Ран Босилек”, където учих само една година и после в

VIII ОУ “Ленин” (Св. св. Кирил и Методий”). Бях от първия випуск (осми клас) на новооткритото училище. Тренирах баскетбол и лека атлетика. Бях шампион с окръжен рекорд за пионери на 400 метра гладко бягане.

А към баскетбола бях привлечен веднъж в час по физкултура, когато бе дошъл треньорът Младен Младенов от Ученическата спортна школа (УСШ). В свободна игра с топка той избра момчета показали сръчност. Това бяха моят приятел Мишо Георгиев, Иван Господинов, бившият боксьор Красимир, Георги Черкезов и др.

В седми клас израснах много бързо. Бях висок 1.75 м при тегло 71 кг. Тогава моите съученици бяха с по 8 – 10 см по-ниски. Като юноши те ме изпревариха и израснаха с 15-20 см по-високи от мен. Акселирацията при играещите баскетбол си казваше думата.

С какво се отличаваха заниманията в Спортната школа?

Тренировките се правеха на закрито в салона и на игрището на Априловската гимназия. Тренирахме почти всеки ден. Бяхме много запалени. Още в началото треньорът Младенов ни разказа за гостуването на Харлемските баскетболисти на стадион “Юнак” и “Васил Левски” в София в края на 50-те, началото на 60-те години, които е наблюдавал. Имах същото удоволствие да ги видя преди близо 25 години, когато прочутият отбор гостува в Пловдив.

Нашият треньор от школата умееше с много жар и ентусиазъм да ни запали по баскетбола. При това по образование той бе химик. В процеса на подготовка той обръщаше голямо внимание на елементите от техниката на игра с елементарни технически схеми, по-малко на тактиката и повече на работата в защита. Добър треньор, който по-късно продължи в Спортното училище във Велико Търново. Там учи Албена Гръблева, настоящ треньор на формацията на най-малките при БК “Чардафон-Орловец”.

Участва ли баскетболния отбор на УСШ в състезания?

В отбора играеха 14-16 момчета от различни училища в града. В периода 1970 – 1972 г. имаше окръжни състезания. Тогава всеки отбор играеше за града си. Много добър отбор имаше Трявна. Сборен окръжен отбор не е правен. Спомням си, че веднъж отборът ни игра хандбал с отбора на VI ОУ “Митко Палаузов” (“Иван Вазов”), чийто треньор бе известният хандбален треньор Христо Коев и ги победихме.

Повечето турнири се провеждаха в Севлиево в зала “Дан Колов”. Играехме с екипи на отбора на подрастващите по футбол. Тогава в Габрово футболът като организация бе на първо място. Най-големи съперници на баскетболния отбор на Габрово бяха Трявна и Севлиево. В Габрово баскетболът бе към дружество “Янтра” с методически ръководител Божидара Попова. Бях добър състезател. В края на седми клас боледувах от хепатит, който едва не обърка учението.

Предстоеше ми избор на средно образование. Имаше борба за мен дали да отида в Текстилния техникум или в Механотехникума.

Как продължи развитието ви на баскетболист?

Тогава спортът в средната образователна система бе много важно звено от учебния процес. Като пообигран състезател в трети-четвърти курс на ТТ “Йордан Радославов” имах предложение за постъпване в спортно училище в Русе и Плевен. Баща ми не даде съгласие. Продължих да се състезавам в юношеския отбор на Габрово с треньор Иван Драганов. Помня го като мислещ, позитивен треньор. Може така да те настрои за мач, че да даде положителен ефект в игрови аспект. Емоционалният му израз не доминираше.

Когато бях в трети курс (1975 г.) треньор бе Христо Донков.

В началните курсове на Текстилния техникум бях най-висок в отбора. С две китки излизах на височината на ринга. В играта бързината, отскокливостта, издържливостта са много важни качества. Бях един от най-бързите състезатели на 50 - 100 м в окръга. Нямах проблеми с физическото си състояние. Играех като разпределител, плей-мейкър и център в зависимост от техническите указания на треньора. В градския отбор на юношите нещата от спортно-техническата подготовка бяха издигнати в култ при треньорите Иван Драганов и Христо Донков. Например прословутите 33 отскока с два крака (от пипане на земята до достигане максимална височина) с 3-4 минути почивка и после крос от Спортната школа до Баба Зара на Бакойския баир. Все неща необходими за физическата подготовка по време на правилно построения тренировачен процес. Методиката, която се прилагаше в подготовката се доближаваше до съвременните методи в баскетбола.

Кои състезания извън Габрово са ви оставили траен спомен?

Като юноша-старша възраст в отбора на “Янтра” бяхме на турнир в Стара Загора. Като голмайстор, имах повече от 30 точки, бях отличен за най-добър реализатор на турнира. Наградата ми връчи големият национален баскетболист Атанас Голомеев. Друг път пак в Стара Загора победихме домакините. Мачът свършва и момчетата си тръгнахме. В центъра на града изведнъж ни пресрещнаха техни фенове, по-големи от нас младежи, които извадиха ножове срещу нас. Направо екшън сцена…Защитиха ни за изненада нашите противници, баскетболистите от Стара Загора.

Стигали сме до квалификационен турнир. Веднъж Силистра ни бе най-сериозния противник (1974 г.).

По това време вече имаше изискването отборът-домакин, да приема срещите в зала, а не на открито. Понеже Габрово нямаше такава се налагаше да се пътува до Севлиево и там да се играят домакинските мачове. Именно по тази причина

първенството бе отстъпено на отбора на Силистра.

През 1975 г. някои състезатели (Мишо Георгиев, Иван Господинов, Георги Черкезов и др.) от отбора на юноши-старша възраст към дружество “Янтра” се отказаха от участие, защото не ни бе дадена възможност за изява и поради липса на зала в Габрово. А бяхме победители. Трябваше да сме членове на “А” юношеска група. Георги Черкезов бе много техничен , лява ръка състезател. Играеше с интелект. Много се котираше.

Изискването на БФБ за закрита зала ни изигра лоша шега. Методистът Божидара Попова ни обясни, че поради липса на зала, дружеството се отказва от по-нататъшно участие. Отборът направо се разпадна.

Играли сте като ученик и в мъжкия отбор на Габрово?

През 1974 г. (завърших ТТ през 1977 г.) гръбнакът на мъжкия отбор бе от този на завод “Електроника” с треньор Христо Попов. На работническо първенство те бяха спечелили квалификации за участие в “Б” група. Още в трети курс бях поканен да участвам в мъжката гарнитура на Габрово. Играеха Христо Попов, Иван Драганов, Цоньо Ботев, Минчо (Белята), Стефан Бенков, Росен Бенков, Пламен Минев и др. Играли сме срещу ВИФ в София (в зала Сливница). Разликата в резултата бе 40 точки (не за нас). Бях най-малкият в отбора. Пуснаха ме в края на мача и направих осем точки.

Спортната ви кариера е била свързана и с хандбала?

В Спортната академия (педагогически профил) още в първи курс един човек ме отказа от баскетбола. Беше треньор и ми каза, че той е основно стрелба с лява ръка през рамо. Завърших през 1983 г. специалност – ветроходство. След това бях близо шест години треньор по хандбал на дружество “Янтра”. Тренирах отбора девойки. Бяхме втори на Балканиадата през 1986 г. На следващата година се отказах от хандбала. Кандидатствах за преподавател в ВМЕИ-Габрово. От 1988 г. съм такъв. Отначало започнах със студентския отбор (мъже) по хандбал.

Какво място заема баскетболът в работата ви на университетски човек?

От 1991 г. до сега съм треньор на мъжкия отбор по баскетбол на ТУ-Габрово. Вече 20 години. До скоро такъв университетски отбор можеше винаги да се състави. За съжаление в последните години това е все по-трудно. Идват да играят младежи, които до тогава са играли само на училищно ниво. Не могат да се изградят като състезатели. Не може да се изгради даже петица. През изминалите години са организирани много контролни срещи по баскетбол.

Вие сте пряко свързан с работата на БК “Чардафон-Орловец”?

През 2009 г. с треньора Дончо Дончев поехме по този нов път с участието на Иван Господинов, Васил Гъдев и благословията на Георги Глушков, изпълнителният директор на Федерацията по баскетбол. Възстановен бе

БК “Чардафон-Орловец”. В него, с изпълнителен директор Иван Господинов, има добро партньорство относно виждането за стратегията на спортната организация: да има боеспособни отбори от най-малките до юноши в Габрово. Без тях (осем баскетболни гарнитури) няма да има и мъжки отбор. Баскетболът трябва да е от габровци за габровци. Необходимо е изграждане боеспособен състав на младежи (родени 1993-1994 г.). За близо вече две години от дейността на БК, тази втора година е с най-голям успех. Представителните отбори участват с класиране в зоните. Голям е успехът на училищния отбор - девойки от Националната Априловска гимназия (XI – XII клас) - републикански шампион с треньор Веселин Горанов. Той е от нашия клуб. Отборът на НАГ тази година бе домакин на националното първенство и победи отбора на Варна. Участваха и отбори от Русе, Пловдив, където има спортни училища.

Какво още е необходимо да се свърши в посока развитие на спорта от БК?

Хубаво е, че действащите специалисти треньори към Клуба като Дончо Дончев, Николай Вътков, Албена Гръблева, Веселин Горанов, Ясен Симеонов (в ПМГ) работят усилено.

Баскетболът си остава това, което и сега се опитваме да възродим – едно усещане за криле, за висота. Колкото до популяризиране на баскетбола каквато и работа да се свърши от треньорския състав, необходима е подкрепа от ръководството на града. Ако искаме баскетболът да има трайно присъствие сред младото поколение в Габрово трябва много внимание и организационно-техническа подкрепа. Модернизация и реконструкция на спортната база. Хубаво е, че Баскетболният клуб “Чардафон-Орловец” започва да развива мащабно своята дейност сред подрастващите в училищата.

В личен план баскетболът за мен е като “стара любов, която ръжда не хваща”. Игра на интелект, не на дребните игрички. Играта в екип е различна от индивидуалните дисциплини. Популярността на баскетбола непрекъснато нараства в целия свят. Непрекъснато се променят и правилата във връзка с повишаване бързината и динамиката на играта.

0 коментара

Коментирай!

Към началото