Новини

  • Дермот Ръсел: „Българските баскетболисти са атлетични“
    Дермот Ръсел: „Българските баскетболисти са атлетични“ СТЕФКА БУРМОВА По време на International Basketball Camp Gabrovo 2018 по време на спортните надпревари и на тренировките в залите и на открито присъстваха и селекционери на баскетболни клубове не само от Европа, но и от други държави по света. В Спортна зала „Орловец“ по време на мачовете в рамките на турнира „Христо Донков“ за Купата на Община Габрово присъства Дермот Ръсел, ръководител на баскетболни академии в Дъблин, Ирландия и в САЩ. Каква е причината Дермот Ръсел да дойде в Габрово, за механизмите за издръжка на клубната дейност в Ирландия и САЩ, за качествата, които трябва да притежава класният баскетболист е разговорът със селекционира. -Г- Ръсел, какво Ви доведе в Габрово? -Тук съм, за да събирам състезатели за моята баскетболна Академия в Ирландия и в САЩ. -Каква е историята на двете академии? -Децата, които посещават баскетболните академии в Ирландия и в САЩ са на възраст от 14 до 20 годишна възраст. Академията в Ирландия се намира в Дъблин и там вече преминаха пет сезона, като последният беше най-успешен - защото голяма част от децата получиха стипендии и продължиха обучението си в САЩ. Състезателите в Ирландия и в САЩ получават много добри стипендии, а това е въззможност за по-добро развитие, както и да достигнат по-добро ниво както в Европа, така и в САЩ. -След като има интерес към Вашите академии в Ирландия и в САЩ, защо посещавате баскетболни кампове, които се провеждат в различни държави, заради голямата възможностн за избор на добри състезатели или за нещо друго? -Постоянно посещавам такива кампове както в момента в Габрово, такъв организирам и в Дъблин, такива има и в Португалия, в Англия и други държава от цяла Европа. -За първи път ли сте в Габрово? -Вече имаме състезатели от България в Дъблин, но в Габрово съм за първи път. Преди това имах много посещения в България, за да събирам играчи. -В момента за първи път наблюдавате състезанията на баскетболистите до 16 години от турнира „Христо Донков“ за Купата на Община Габрово - между националните отбори на България и на Украйна, направихте ли вече своя първи избор? -Да, това е първият мач тук, който гледам изцяло. -И нямате цялостни впечатления за качествата на участниците в кампа? -Имам богат опит в това, което правя. Добър съм в своята работи и ми трябват само няколко минути наблюдение върху играта на терена, за да преценя всеки играч какви възможности има и докъде би могъл да достигне вбъдеще. Така например вече много харесах едно от момчетата от българския национален отбор - номер 24, и предстои да му предложа веднага пълна стнипендия за САЩ. -Какъв е размерът на една стипендия? -Мога да предложа около 55 хил. евро или 60 хил. долара на година, такава е стипендията в САЩ. -Какъв е механизмът за издържка на клубната дейност в САЩ и в Ирландия? -В САЩ, има частни компании, които финансират стипендиите, предназначени за баскетболистите, за издръжка на играчите и на самите отбори - така е според законовите разпоредби. Докато в Ирландия можем да предложим безплатно образование, отстъпка от таксите за обучение, както и стипендия за играчите. Така младите хора имат възможност чрез баскетбола да продвължат обучението си в Ирландия. Докато стипендиите в САЩ са на най-високо ниво. -Вашата оценка за нивото на българския баскетбол? -Българските играчи са атлетични, с добре разивити физически качества. Смятам, че кампове като този помагат на баскетболистите освен да се развият още по-добре като атлетика, да подобрят значително и своята квалификация като играчи на терена. -Какви качества трябва да притежава един състезател, за да попадне във Вашата селекция? -В момента търсим много високи играчи, които играят на позиция 4 и 5. Най-важното за нас е да са добре развити като физика и да имат данни за точна стрелба, останалото се усвоява в процеса на тренировките. -Тоест, за Вас е важно да са с добри физически качества, а да повишат баскетболните си умения впоследствие? -Вече сме събрали достатъчно играчи от другите държави, но имаме още две свободни места, за които търся подходящи баскетболисти. Вече споделих, че открих едно от момчетата, което отговаря на нашите критерии.
  • Десислава Понева: „Баскетболът е в сърцето ми“
    Десислава Понева: „Баскетболът е в сърцето ми“ СТЕФКА БУРМОВА Десислава Понева е родена на 26 октомври 1999 г. в Габрово. Учила е в габровското ОУ „Христо Ботев“ и една година в ПМГ „Иван Гюзелев“, след което продължава образованието си в 166-то Спортно училище „Васил Левски“ в София. През есента тя се надява да продължи образованието си по специалността „Психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ в София. Десислава Понева е била част от школата на БК „Чардафон-Орловец“ в Габрово, след което играе в БК „Левски“, София. В момента тя е част от третото издание на International Basketball Camp Gabrovo 2018. -Десислава, разкажете за читателите на вестника повече за себе си? -Учих една година в ПМГ „Иван Гюзелев“ в Габрово, след което се преместих да живея, да уча и най-вече да спортувам в София, където учих в 166-то Спортно училище „Васил Левски“. В момента все още чакаме да излязат резултатите от изпитите, които положих в СУ „Св. Климент Охридски“ и се надявам да продължа образованието си в университета по специалността „Психология“. -Как се насочихте към баскетбола? -Съвсем случайно, ако въобще има нещо случайно. Спомням си бях в 5-ти клас и всичко започна в салона по физкултура в часа по физическо възпитание. След всеки час по физическо учителят ни г-н Дончо Дончев ни събираше, а тогава баскетболът сякаш се завръщаше в Габрово, и ни предлагаше да пробваме дали ще ни хареса тази игра. Тогава въобще не обръщах внимание на неговите думи, въобще не ме вълнуваха и след биенето на звънеца бързах към следващия час. И наистина съвсем случайно мои приятелки бяха решили да отидат и ме помолиха да бъда с тях. Никак не ми се искаше, усещах в себе си вътрешна съпротива, но те настояха и аз тръгнах заедно с тях. Явно така е трябвало. Това беше първата ми тренировка, след това дойде втората, третата и ето ме днес запалена баскетболистка. -Кое беше онова, което Ви увлече в баскетболната игра? -Забавлението. На този етап всичко беше игра, никой не мисли за конкуренцията, че трябва да се докажеш реално в спорта и в самото начало точно това ме привлече. Изпитвах огромно желание и страст да играя с оранжевата топка. -Точен ли беше мерникът Ви тогава? -Мисля, че да. За мое голямо учудване си спомням срещата с първия треньор, при който ме заведе г-н Дончо Дончев, когато за първи път изпълних наказателен удар той казал „Брей, това дете има доста хубава китка, изпълнява добра стрелба. Има данни. Явно има бъдеще“. И така тръгнах с баскетбола. -Първият ми треньор беше Павел Калчев, на който съм благодарна, тъй като той положи доста усилия за моя напредък, аз също. Той е страхотен човек и треньор. Започнах да играя и в габровския „Чардафон-Орловец“ при момичетата до 14 години. Още на втората година преминах в следващата възрастова категория - до 16 г. при кадетките. Тази година ми беше последния сезон във възрастта девойки до 18 г. в „Левски“ - София. -Как попаднахте в БК „Левски“? -„Левски“ и „Чардафон - Орловец“ още от 2014 г. имаха договорни отношения и от софийския клуб изпращаха свои треньори в Габрово да обучават децата от нашата школа. Така тук дойдоха Теди Буков и Иван Бонев, които поведоха добра подготовка с нас една пролетна ваканция. Мисля си, че точно оттам тръгнаха нещата - те имаха добра кореспонденция с треньорите от „Левски“ и явно са коментирали моята игра, тъй като ме изпратиха на подготмителен лагер с „Левски“. А това беше най-хубавото нещо за мен тогава. По-късно имахме състезания в София. Иван Бонев и Теди Буков бяха поканили и треньорите от „Левски“ да гледат мача. След като свърши мача двамата разговаряха с мен и ми предложиха да живея и да спортувам в София. -Трудно ли беше решението да се прехвърлите изведнъж от Габрово в големия град, как посрещнаха отправеното към Вас предложение родителите Ви? -В момента, в който се прибрахме от състезанието, веднаха споделих с тях предложението. Тогава бях толкова въодушевена, усещах се като че летя, тъй като година след като започнах да тренирам баскетбол реших, че искам да отида в „Левски“. Полученото предложение беше за мен като сбъдната мечта, в резултат на усилията, които съм положила до този момент. Бях удовлетворена и от себе си. Така възторжена и радостна съобщих на мама, че са ми предложили да живея, да учи и да спортувам в София. Първата фраза, която изрече с невероятно учудване беше „Моля!? В София, толкова далеч?!“, все пак бях на 14, а това за момиче е доста крехка възраст, за да се отдели от родителите си. Макар да беше доста изненадана и стресирана, вътрешно бях убедено, че моите родители ще ме подкрепят, защото виждат, че това е нещото, което искам и реално е най-доброто за мен. Те винаги са ме подкрепяли, колкото и да им е било трудно. В началото беше определен шок за тях, не толкова за баща ми, колкото за майка ми. Баща ми се занимава със спортна стрелба и има своитег постижения. Самият той отрано се е отделил от родителите си, заживял е в голям град, на общежитие и з
  • Д-р Снежина Донкова: „Христо Донков заслужава уважението на баскетболната общност“
    Д-р Снежина Донкова: „Христо Донков заслужава уважението на баскетболната общност“ СТЕФКА БУРМОВА Д-р Снежина Донкова, съпруга на невероятния габровски баскетболист и треньор Христо Донков в сряда вечерта преди старта на Международния турнир, носещ неговото име заяви: „С гордост присъствам на този турнир, защото съпругът ми заслужава уважението, което му оказва баскетболната общност“ - бяха нейните думи, след което тя пожела успех на младите баскетболисти. „Очите на д-р Донкова показаха колко силни са духа и любовта на човека, който днес е с нас по време на Международния турнир в памет на Христо Донков - развълнувано заяви кметът на Габрово Таня Христова. - Вярвам, че за поредна година това събитие ще бъде съчетано с много професионална надпревара с много емоции и с много точни попадения в коша - по възможност от линията на тройката. Едно събитие, което започва през 2011 г., набира скорост и от национално то се превръща в международен турнир, а през последните три години, благодарение и на усилията, и подкрепата както на г-н Искров, така и на г-н Господинов този турнир се провежда и в рамките на Международния баскетболен лагер, който тази година за първи път е в рамките не на една, а на две седмици. И в неговите измерение предстоят още събития. Предстоят изяви във външна среда, ще се насладим и на турнира, който ще ни покаже силата на духа и майсторството на баскетболистите, които успяват да бележат попадения, въпреки че са в инвалидни колички. Обръщам се към вас, състезатели, и към тези, които ще следят за точността, прецизността и коректността на вашата игра още веднъж с Добре дошли в Габрово. За нас е привилегия и чест да бъдете част от Международния баскетболен турнир „Христо Донков“ и ви пожелавам, наред с професионалната състезателна игра, да можете да се насладите и на интересни мигове, и на приятни преживявания“. С тези думи г-жа Таня Христова даде старт на Международния турнир „Христо Донков“. След официалната церемония по откриването на Международния турнир в памет на Христо Донков, неговата съпруга д-р Снежина Донкова сподели: „Спомням си, че когато се запознахме с Христо, габровските баскетболисти играеха на площадката на Електрониката, върху сгурията. И въпреки трудните условия бяха ентусиасти-идеалисти и успяваха. Днешните млади хора тренират при съвсем различни условия - на баскетболни площадки и в спортните зали на града. Самата аз съм горда, че моят внук във Варна играе баскетбол и се надявам той, като следващо поколение в баскетболната игра, да представя достойно фамилията“. В Международния турнир „Христо Донков“ участват отборите на България, Румъния, Украйна и сборен отбор от баскетболисти от International Basketball Camp Gabrovo 2018 и габровски баскетболисти на възраст до 16 години.
  • Виктория Маринова: „Присъствието на International Basketball Camp Gabrovo дава контакти с хора от целия свят“
    Виктория Маринова: „Присъствието на International Basketball Camp Gabrovo дава контакти с хора от целия свят“ СТЕФКА БУРМОВА Виктория Маринова е стар познайник на габровските баскетболни фенове още от времето на Първия Международен баскетболен камп, който се проведе в Габрово преди три години. Тя е била треньор в Детско юношеските школи на БК „Буба“, БК „Славия“, СК „Овергаз“, а в момента е треньор в БК „Балкан“ Ботевград. Била е шампион на България през 2007 и 2008 г. с „Овергаз“ - момчета на минибаскетбол до 12 години. За съжаление, нейните възпитаници тази година не са имали възможност да се включат в International Basketball Camp Gabrovo 2018, поради факта, че на клубно ниво са организирали собствен камп. Самата тя не пропуска издание на габровския International Basketball Camp. -Г-жо Маринова, Вие сте фен на International Basketball Camp Gabrovo, защо? -Още от първото издание на International Basketball Camp Gabrovo се чувствам като част от неговия екип. Самата аз съм една от треньорките по време на баскетболния лагер. -Според Вас, има ли талантливи млади хора, участници в тазгодишното издание на International Basketball Camp Gabrovo? -Смятам, че има изключеително талантливи момчета, което се вижда и от участниците от българска страна. А и много от децата, които попадат в Националния отбор на България вече са били част от габровския камп. Затова е приятно да ги видим вече и на национално ниво. -Когато разговарях с треньора от Англия Стивън Мороссо той заяви, че в България се играе изключително динамичен баскетбол, а не както при тях? -Не бих могла да дам точна оценка, свързана с динамиката на баскетболната игра в страната, тъй като на национално ниво все още имаме какво да работим. Може би той има по-точна представа какво се случва, тъй като е и един от членовете на Basket Embassy, които работят с националните отбори на страните от Балканския полуостров. Затова считам, че неговата преценка е реална. -Постигат ли се резултати с провеждането на баскетболните кампове? -Моята преценка е, че по време на International Basketball Camp Gabrovo се постигат значителни резултати. Лично за мен като треньор те са изключително полезни. -Какви Ви дават те? -Присъствието тук ми дава контакти с хора от целия свят. Докосвам се до различни баскетболни школи и за себе си вземам най-доброто от тях. Приятно ми е да се уча и да придобивам нови знание. Ето защо за мен присъствието на International Basketball Camp Gabrovo е възможност за допълнително израстване като знания и опит на персонално ниво. -Навярно по време на международните кампове се виждат разликите между различните школи. Ето, тук са баскетболисти от Украйна, от Румъния, от Англия, Испания , Ирландия, САЩ, има дори от Коста Рика, Гамбия и Филипините - различно ли е поведението на терена на младите надежди от отделните националности? -Не бих казала, че съществува разлика в поведението на терена, по-скоро различията идват от това, доколко един играч е концентриран и мотивиран да изпълнява правилно техническите елементи. И доколко той е готов да приеме ментално информацията, която му се подава. Ако един играч е достатъчно концентриран и мотивиран да поема допълнителна информация, а не само тази, която му се предлага на клубно ниво, смятам че това богатство, което той получава като знания е безценно. -Вашата позиция е, че тези кампове са необходими и полезни, защо? -Защото освен че дават нови знания те дават емоционално и психическо развитие на играча. Камповете имат по- различен характер от спортно-тренировъчен процес през годината на клубно ниво. Това са двете страни от подготовката и развитието на един играч на клубно ниво и на кампово ниво. Лично аз смятам, че съчетанието е прекрасно. Считам, че в баскетбола би трябвало да се сучват по този начин нещата.
  • Офелия Кънева: „Габрово да бъде символ на баскетболен сбор за млади хора“
    Офелия Кънева: „Габрово да бъде символ на баскетболен сбор за млади хора“ СТЕФКА БУРМОВА Офелия Кънева вече трета година проявява съпричастност към провеждането на International Basketball Camp Gabrovo и неизменно присъства на откриването на всяко едно от неговите издания. Тя е говорител по правата на детето в Евроазиатския съюз със седалище в Сингапур и преподавател в няколко висши учебни заведения в страната. Третото издание на International Basketball Camp Gabrovo беше открито в събота и ще продължи до 22 юли. Тази година, успоредно с баскетболния лагер вчерабеше открит и традиционният вече турнир „Христо Донков“. Ще има турнир по streetball, BaskIN, както и турнир за Купата на Българската баскетболна федерация по баскетбол на колички. За това какво е за Офелия Кънева габровският баскетболен лагер и каква е нейната оценка за провеждането му е разговорът с нея. -Г-жа Кънева, работата Ви като говорител по правата на детето в Евроазиатския съюз вероятно разширява пълномощията Ви във връзка с положението на децата в България? -Това е представителен ангажимент, който определено е свързан с много публични изяви и с много сериозна публична отговорност. Като натовареност не е нещо повече от това, с което обичайно съм била ангажирана. Безспорно имам възможност като българка, като човек, който е минавал през много изпитания, за да постигне нещо за страната си, да стоя по-стабилно в Евроазиатския съюз. Реформите, които се правят в България, са качествени, защото хората ги правят със сърце. -В Габрово сте по повод третото издание на International Basketball Camp Gabrovo 2018? -Голямо събитие е. Изключително качествена организация за провеждането му и за мен е чест, че съм поканена отново за откриването му. Гордея се, че съм част от историята на кампа и се надявам всички хора, които са помагали, наистина с гордост да споменават че са част от историята на кампа. Това е много голямо събитие и надали има дете, което е било част от кампа и да си е тръгнало с непроменена съдба. Всяко дете, което попада в това събитие си тръгва обновено, пораснало, по-мъдро, с нови приятелства и с много желания за успехи. Отново повтарям, че наистина това е много голямо събитие, което съчетава тази година девет националности, 400 участника. Адмирации за организаторите на баскетболния лагер. Наистина цялото спортнто събитие като мащабност е, според мен, от най-големите в страната за годината, а не само за Габровска област. -Определяте го като най-голямото спортно събитие за годината в страната, но бихте ли коментирали факта, че една наистина качествена и с мащабна организация проява и то с международен мащаб не намира отклик в централния печат? -Вие сте представител на медиите, но самата аз определено считам, че медиите цензурират добрите новини. А тук няма само една новина. Тук има 400 добри новини всеки ден. Владо Искров е голяма личност. Голям е екипът, с който работи. Сърцето му е огромно и прави това събитие с много опит. То е организирано на световно ниво. Неслучайно идват треньори от Англия, от САЩ, от Испания. Те са тук не само да преподават своите умения на нашите баскетболни надежди, но и да се учат от нас. За този лагер, за това събитие и организацията му може да се говори само добро. Вероятно това е причината да не до стига информация за него до централните медии. -Усещам по думите Ви, че наистина се гордеете с факта, че сте част от International Basketball Camp Gabrovo 2018? -Много се гордея. Няма дете, което да е било част от този лагер, което за цял живот да не носи баскетбола в сърцето си. Може да не бъде баскетболист, след като си тръгне оттук. Но то ще разбира от баскетбол, ще има екипна грамотност, ще умее да работи в екип, ще умее да се съобразява с другите деца. Това са много сериозни житейски уроци. -Ще бъде балансьор и в живота, ще носи в себе си амбицията за напредък? -И ще бъде наясно каква е цената на успеха. -Какво ще пожелаете на International Basketball Camp Gabrovo 2018? -Ще пожелая нови приятелства. Много ми се иска да заръчам на децата нещо. И то е всяка баскетболистка да има за задача за следващия камп да привлече по един баскетболист и всеки баскетболист да има грижата да привлече по една баскетболистка. Така наистина от догодина Габрово да бъде символ на баскетболен сбор за млади хора.
  • Стивън Мороссо: „Интензивността на тренировъчния процес в Източна Европа е много по-голям, отколкото в Англия“
    Стивън Мороссо: „Интензивността на тренировъчния процес в Източна Европа е много по-голям, отколкото в Англия“ СТЕФКА БУРМОВА Стивън Мороссо доведе в Габрово 30 баскетболни надежди от Англия за участие в третото издание на International Basketball Camp Gabrovo 2018. Пред „100 вести“ той заяви, че за първи път идва в страната ни и е останал удивен от радушния прием в Габрово, както и от вълнуващото откриване на баскетболния камп в събота. - Г-н Мороссо, каква е предисторията на решението Ви да се включите в третото издание на International Basketball Camp? - Бях поканил г-н Владо Искров да участва заедно с деца от България в баскетболен камп в Англия. Тогава стана дума, че и в България провеждате такива лагери за обучение на младите баскетболни надежди. И ето ме тук. -Колко баскетболни надежди доведохте на обучение в Габрово? -Дойдохме тук заедно с 30 състезатели - 18 момчета и 12 момичета, между които е и едно момче от Гамбия, момиче от Испания, както и двама млади баскетболисти Коста Рика и от Филипините. Може да се каже, че тези две седмици в Габрово са млади хора от цялото земно кълбо. -Самият Вие от кога започнахте да тренирате, кога преминахте от баскетболен състезател към треньорската професия? -Започнах да играя когато бях на 12 години. След това бях част от националния отбор на Англия по баскетбол. В момента играя професионално в Бирмингам, но имам и два сезона в Унгария. Едва след Унгария започнах да работя като треньор. Ще кажа още, че не съм бил голмайстор, но моята работа на терена беше останалите играчи да се представят по- добре, като им подавам в подходящия момент топката и да правя така, че другите да дават най-доброто от себе си. -Нима добрата отборна игра не се нуждае от точно такива хора като Вас? -Вероятно /смее се/. -А сега в Габрово как се чувствате? -Много съм щастлив, че съм тук и всеки ден научавам по нещо ново. Но ми прави впечатление, че интензивността на тренировъчния процес в Източна Европа е много по-голям, отколкото в Англия. Затова се надявам тази наситеност да бъде предадена и на нашите играчи, за да успеят и те да повишат своето ниво. -Преди да отпътувате към Габрово интересувахте ли се какви са забележителностите на нашия град, знаехте ли, че в Габрово е единствения на Балканския полуостров музей Дом на хумора и сатирата? -Честно казано, не знаех. Освен баскетболните занимания в Габрово много бих се радвал да видя и културните забележителности на града и на страната и очаквам с нетърпение този момент.
  • Елис Клифтън: „Харесва ми динамиката в баскетбола“
    Елис Клифтън: „Харесва ми динамиката в баскетбола“ СТЕФКА БУРМОВА Треньорът Елис Клифтън е участвал в тренировъчни лагери, организирани от Българската баскетболна федерация в страната. Но за първи път се докосва до Габрово, както и за първи път участва като треньор в третото издание на International Basketball Camp Gabrovo 2018, което беше открито в събота в Спортна зала „Орловец“. Баскетболният лагер събра 400 млади баскетболни надежди от страната, от САЩ, от Англия, Испания, Ирландия, Молдова и други държави по света. За играта баскетбол, за динамиката в него, за екипната игра, е разговорът с Елис Клифтън от Сан Атнонио, щата Тексас в САЩ. -Г-н Клифтън, откога заобичахте баскетбола, как се насочихте към треньорската професия? -Аз съм от щата Тексас в САЩ и живея в Сан Антонио. В началото се занимавах с американски футбол, но впоследствие с група от моите приятели решихме да започнем да играем баскетбол. -Защо точно баскетбол, с какво Ви привлече този спорт? -Много ми харесва динамиката в баскетбола, защото в другите американски спортове играеш няколко секунди и спираш, след което отново започваш да играеш. Докато в баскетбола през цялото време ива движение в нападение и в защита. -Играчът не остава и за секунда спокоен, така ли? -Абсолютно. -И непрекъснато човек е в напрежение, мозъкът на спортиста трябва да е нащрек и да командва движението на тялото, на ръцете? -Точно така. -Случвало ли Ви се е да усещате, че дори за секунда да загубите кондиция, като че всичко се срива около Вас? -В такива моменти давам сигнал за тайм аут. И понеже доста често се случват подобни моменти и именно поради това използваме тайм аут-ите. -Освен с тайм аут-ите как излизате от подобни ситуации, как успявате да се мобилизирате? -През цялото време екипът от треньори, които са ми помощници, дават своите идеи как би могло да се излезе от конкретната ситуация. Понякога, разбира се, идеите са добри, но има и случаи, в които те не водят до търсените резултати. -Психологическото състояние и концентрацията на състезателя ли са най-важни на терена? -В мачове, които са вързани като резултат и когато противниците са равностойни наистина тогава психологията е от огромнто значение. Другото много важно нещо е дали са изградени добри и правилни навици на състезателите чрез много повторения по време на тренировките преди това. -Кои са най-важните навици за състезателя, на които треньорът се опитва да научи своите баскетболисти? -За мен най-важното е играчите да не са егоцентрични и първо да мислят за отбора си и едва след това за себе си. -Колко години сте бил състезател по баскетбол? Кога точно решихте да станете треньор? -Осемнадесет години играх баскетбол и на деветнайстата станах треньор, какъвто съм и досега. -Кога състезателят разбира, че не е достатъчно полезен на терена и решава да се оттегли от активната състезатерлна дейност? -В повечето случаи казват, че потенциала на състезателя е приключил и е време да се занимава с нещо друго. -Труден ли е преходът от активна състезателна дейност към други занимания? Все пак, не всички имат Вашето щастие да поемат по пътя на треньора? -Има много ситуации, в които играчи, които не са били на високо ниво стават прекрасни треньори и обратното. Има и много долбри състезатели, които не успяват да се реализират на треньорското поприще. -Вие от кои сте? -Бях добър играч, но не достатъчно добър, че да достигна нивото на истински професионалист. И реших да се оттегля. -На колко години бяхте, когато посегнахте за първи път към баскетболната топка? -На шест години. В квартала имаме баскетболно игрище и първите си стъпки в баскетбола направих точно там. -Харесват ли Ви България и Габрово? -Бил съм няколко пъти в България. Много харесвам Габрово и го обичам. Обичам Европа. В България съм бил на организираните от Българската федерация по баскетбол кампове, но Габрово виждам за първи път.
  • Владимир Искров: „Условията в Габрово са прекрасни за баскетбол“
    Владимир Искров: „Условията в Габрово са прекрасни за баскетбол“ СТЕФКА БУРМОВА За трета поредна година младият български баскетболен треньор Владимир Искров е вдъхновител и организатор на International Basketball Camp Gabrovo 2018. За провеждането на третото издание на баскетболния камп, за организацията му, за участието на състезатели и треньори от чужбина е разговорът с него. -Г-н Искров, как ще се проведе тази година Международния баскетболен камп, кои ще бъдат основните фигури в него? -Тази година продължаваме да разширяваме нашите партньорства. Вече имаме хора, които идват от Англия, от Германия, от Испания, скаути от Ирландия, от Италия. Общо взето се опитваме да го правим с по-голямо международно участие, мултимащабно и мултинационално. Очакваме около 400 състезатели. Освен това успоредно с кампа ще има стрийтбол, баскетбол на колички, международен турнир. Общо взето всички форми на баскетбола сме включили в това събитие. -Тоест, в продължение на две седмици Габрово ще бъде баскетбол? -Абсолютно, да! -Какво очаквате от домакинството на Габрово -Както всяка година условията в Габрово са прекрасни за баскетбол. Затова смятам, че това е пример, който трябва да се дава и на другите градове - като спортни бази, като външни площадки. Именно затова правим тук кампа. Мястото е прекрасно за това събитие. -Като възрастови групи има ли разширяване на участието в баскетболния камп? -Ние сме разширили възрастовите граници максимално - от 8 до 18 години момчета и момичета са включени в Международния баскетболен камп. Няма накъде повече да разширяваме - оттам насетне те са мъже. Или бебета /смее се/. -Но в международен план, разбирам, участието е много по-широко? -Да, определено. Като националности тази година имаме 60 участника от Англия, а от Молдова - 25. Треньори имаме от Ирландия, от Италия, от САЩ, от Молдова. По-известните имена от тях са на Крис Дийл, който е от Щатите и е част от международната организация Basketball Embassy. Той има най-голям опит като треньор и работи с играчи от NBI, така че смятам е и най-изявеният сред групата на международните треньори в третото издание на кампа в Габрово.
  • Антонио Станков: „Баскетболът ме научи да се справям с всичко сам“

    - Кое Ви привлече към баскетболната игра, г-н Станков?
    - Започнах още от четвърти клас. В деня преди да се запиша да тренирам баскетбол, бях на тренировка по футбол, но не ми хареса. По-късно мой приятел реши да ме заведе в спортната зала на тренировка по баскетбол. Още първия ден, в който влязох в залата, усетих привличане към този спорт, а и треньорът се отнесе много добре с мен, което беше доста мотивиращо. Оттогава не съм излизал от залата. На следващия ден той ми каза, че ако желая, мога да стана баскетболист. А ако реша още на следващия ден бих могъл да отида на тренировка. Бях много радостен и щом се прибрах вкъщи, казах на родителите си, че искам да тренирам баскетбол. „Добре! – отговориха те. – Щом така си решил, ти трябва да знаеш какво искаш“. Две години тренирах във Видин, след което сам реших, че трябва да отида другаде за да израстна в този спорт.
    И до ден днешен ми е странно, че на 12-годишна възраст заявих това на родителите си - че искам да се справям сам със съдбата си, да имам голяма дисциплина, за да мога да успея след време. Майка ми реши, че това е полезно нещо. Баща ми беше против, но с течение на времето, след като преминах с отличие изпитите за спортното училище, и той даде своето съгласие. Така и двамата решиха да ме пуснат да уча в Плевен, това са 240 км между двата града, а аз бях само на 12 години – седми клас. Беше много трудно, почти всяка седмица трябваше да се прибирам. Абсолютно всичко ново - нова среда, нови приятели, нов треньор, нов отбор. Отделно сам трябва да се справям финансово – да разпределям отпуснатите ми парици за цялата седмица или за месеца. Този период беше голяма школа за мен. През втората година вече бях на общежитие – познавах само един приятел там, който беше със специалност футбол. Имаше моменти, в които исках да се прибирам, да се откажа. Но майка ми и баща ми заявиха, че сам съм направил своя избор и трябва да се опитам да преодолея този свой страх от това, че съм далеч от семейството си.
    Замислих се и си казах, че съм длъжен да успея. А и треньорът ми от това време – Мариян Костадинов, за когото и до днес мога да кажа, че е час от моето семейство, ме „хвана“ от 7-ми клас и до ден днешен общуваме пълноценно. Но и досега никога не му говоря на „ти“, винаги на „Вие“, а в седмицата се чуваме поне по два пъти.

    - Гергана Иванова от Севлиево, която без състезател и на „Чардафон-Орловец“, от който премина в „Шампион“, ми беше казала, че в първите години в София най-много й е липсвала гозбичката на мама, на Вас какво Ви липсваше, докато учихте в Плевен?
    - Честно казано и на мен тя ми липсваше, но най-вече тъгувах за семейството си. Защото за първи път се отделях от него и то едва на 12 години. За първи път излизах от Видин, и то сам. Това беше ново начало, което ме научи да се справям сам. Радвам се, че това свое решение взех сам, а и родителите ми го подкрепиха и бяха зад мен. Затова и в днешния ден ми е много по-лесно. Сменил съм доста градове, но считам, че моето решение тогава е било правилно. Защото, ако си бях останал във Видин, със сигурност нямаше да бъда толкова организиран, за да успявам да се справям сам с живота.

     - Тази самостоятелност какви други качества Ви помогна да развиете?
    - Да развия тази самостоятелност ми помогна и моят треньор. От него съм научил, че най-важни са дисциплината и уважението към възрастните хора. Има ли ги, човек може да се справи сам при всякакви обстоятелства. Винаги може да прецени кога какво да направи, какъв подход да избере. Така че за мен дисциплината е сред най-важните качества. След нея вече са добрите оценки в училището, на трето място е самият спорт – баскетбол или нещо друго. Затова повтарям и на децата, които тренирам, че за да успяват, трябва да изпълнят тези три неща.

     - Къде поставяте подкрепата на семейството?
    - Независимо къде си, много е важно да знаеш, че семейството ти те подкрепя.

     - Имахте ли моменти, в които се нуждаехте от окуражаване в поетия от Вас път?
    - О, да, още от самото начало, когато наистина ми беше много трудно.

     - Ако не бяхте получили подкрепата на родителите си, щяхте ли да успеете да извървите пътя си дотук?
    - Изключително е важна подкрепата на родителите. В първите ми месеци в Плевен им казвах, че не познавам никого, че има много големи ученици, които не се отнасят добре с нас и т. н., а аз бях един от най-малките и от най-далече. Семейството ми и треньорът ми много ме подкрепиха. Треньорът още от самото начало показа, че иска да бъде до нас, да изгради един хубав отбор. И това се случи.

     - Освен доброто отношение, какво още оказа силно мотивиращо въздействие върху Вас?
    - Цялостното отношение на треньора към децата – начина, по който той обясняваше и показваше методиката на играта баскетбол събуждаше и насочваше сетивата ни именно към този спорт. Освен това доста мои приятели участваха в тренировките, което заедно със създаваната позитивна атмосфера в залата, с прекрасната среда, в която се потапяхме ежедневно, също беше от значение. Всичко това се случи благодарение на неговата загриженост за нас.

     - Как попаднахте в Габрово?
    - Още докато бях състезател в „Спартак“ (Плевен) през 2014 г. ми се обади треньорът Влади Искров, който тъкмо беше започнал да прави младежки отбор на Габрово. Реших да дойда и опитам новото предизвикателство – с нов отбор и нов треньор. Така се отзовах в Габрово.

     - Какво Ви хареса в Габрово?
    - Начинът на мислене. В габровския клуб няма лъжи и тук искат да изградят така наречената пирамида и Габрово да има наистина баскетбол на високо ниво, с много деца. Когато идвах да играя, нямаше много запалени по баскетбола деца. А и след като се запознах с ръководството на клуба, с Иавн Господинов, доста се промени мнението ми и реших да не оставям Габрово на заден план. След като приключи участието ми в отбора на младежката лига, създадоха нов отбор „Черноморец 2014“, който се водеше към Бургас, чийто треньор беше Влади Искров, и реших да приема участие в него. За съжаление, този отбор не се задържа по финансови причини. На следващата година получих предложение от Иван Господинов и семейство Крушеви, които са тук - това са хората, заради които дойдох. Споделих с родителите си за това предложение, както и че виждам бъдеще тук, че треньорите са ми помагали и те подкрепиха моето решение. Така от миналата година съм треньор в Габрово, а от тази и от лятото на тази година и в Дряново, където искам да запалим любовта на децата към баскетболната игра.

     - Разбрах, че в Дряново тренирате и деца от детските градини?
    - Първоначално ходехме почти всеки ден в училището, но решихме да опитаме и с деца от детската градина. Нещо, което никой не беше правил досега в Дряново – да занимава със спорт от ранна възраст децата. Иначе в Габрово тренираме над 100 деца в детските градини.

     - Как посрещат децата от детската градина, а и техните родители възможността да играят баскетбол?
    - Първоначално учителите в детските градини ме гледаха с недоверие поради младостта ми. А и защото не познаваха самия мен, начина ми на работа, подходите ми. Отначало се записаха 5-6 деца. Тогава предложих на директорката на детска градина „Детелина“ да организирам занимания с всички деца от 5-та и 6-та група, на които и госпожите да присъстват, за да видят как провеждам игрите, дали децата се забавляват и остават ли доволни. След тези занимания още на следващия ден ми се обади директорката, за да ме информира, че са се записали 33 деца. В момента тренирам 34 деца на 5 и 6-годишна възраст в Дряново, които разделяме на две групи и са доста запалени. Но най-много оценявам факта, че и родителите се свързаха с мен, за да изкажат своето задоволство от тренировките на децата им. Достатъчно ми е, когато ми се обаждат, да ми кажат: „Детето ми е много запалено по тренировките, благодаря Ви“.

     - Това ли е най-голямата награда за един треньор?
    - Лично за мен това е най-голямата награда. Както и когато получавам подаръци във вид на рисунки или само един надпис: „Тренер, обичам Ви!“

     - С какво грабвате сърцата на децата?
    - Навярно с това, че се опитвам да бъда техен приятел. Да, поддържам и респекта, който трябва да съществува между треньора и децата, но има моменти, в които те имат нужда да се отпуснат - дали като ги заведа на пица или като хапнат по един сладолед. Важно е да разберат, че ние сме като едно семейство, че сме едно цяло, че сме Отбор.

     - Да разбирам ли, че Вие ги учите освен на играта баскетбол и на дисциплина и как се изгражда стабилно приятелство, на уважение, взаимопомощ?
    - Те трябва да знаят, че на терена да си помагат - да са отбор, че извън терена също могат да разчитат един на друг - каквото и да се случи. За мен това е много важно, защото не всички ще станат спортисти, но държа всички да се изградят като хора.

     - Кои са основните качества, които се опитвате да възпитате у децата?
    - В днешно време е много трудно. Технологиите се развиват с невероятни темпове, а децата не са виновни, че са родени и живеят в такъв свят. Затова, когато говорим за дисциплина и уважение, не бива да забравяме, че един човек се възпитава не само вкъщи, а там, където е най-често и най-продължително като време. И това са детската градина, училището, тренировките. Много зависи и от треньора - дали той работи с любов и държи на основните морално-етични норми, характерни за българина. Защото родителят няма това време, в което да обърне по-голямо внимание на децата си. Разбира се, всеки сам знае как възпитава детето си, но когато то дойде при мен, трябва да разбере, че има правила. И когато те не се спазват, ще бъде наказан не само нарушителят им, но и целият отбор, който е едно цяло. Така се изграждат характерите. Самите деца се променят и гледат на света по различен начин. А и родителите забелязват това, разбират, че спортът дава много.

     - Не е ли уморително по цял ден да се занимавате с деца, всяко от които има свое мнение, свои желания, как успявате да ги обедините, така че нито едно от тях да не бъде засегнато?
    - Винаги ще има някое от тях, което да се счита за пренапрегнато или че не му е обърнато достатъчно внимание. Но за мен е много важно работата, която вършиш, след като си я поискал, да я работиш с желание, да влагаш всичко от себе си. Независимо с кои деца, независимо откъде са те, от кой отбор са, щом са дошли при мен, те трябва да знаят, че правя всичко с голямо желание и голяма любов. Във всяка тренировка, във всяко едно излизане на състезателния терен влагам всичко от себе си.

     - Но не се ли уморявате, все пак?
    - Уморявам се, разбира се. И то много. Единствените дни, в които мога да се прибера да видя моето семейство, са по Великден и по Коледа. В събота и неделя бих могъл да кажа: „Не, няма да има тренировка“ или „Няма да участвам в контрола или в даден мач“. Но не мога да го направя. Защото тези деца са се доверили точно на мен. Ръководството се е доверило на мен. Самият аз искам да постигаме успехи, а те идват с много тренировки. Затова съм длъжен да преодолявам умората. Работя всеки ден поне по 10 часа. В съботните и неделните дни са мачовете.

     - Самият Вие играете ли?
    - Играя. В събота бях с моите деца в Силистра – отидохме, играхме, върнахме се. На другия ден станах и отидох в Бургас, защото самият аз имах мач – играя в „Делфин“ – и се върнах отново за тренировки с децата. Това е моето ежедневие.

     - Как си почивате?
    - Почивам си вкъщи с любимия ми човек, споделяме си как е преминал моят ден и нейният. Разтоварва ме семейният уют. Или излизаме с нея да се срещнем с приятели. Живеем на квартира и се чувстваме прекрасно. Така бързо се върти времето, че не усетих как измина година и няколко месеца време в Габрово. И се чувствам удовлетворен – за това време успях да привлека доста деца за баскетбола, а при нас има и деца, които не са от Габрово.

     - Баскетболът без подкрепата на обществеността в града би ли могъл да съществува?
    - Би могъл само да съществува, без да се развива. Мога да кажа, че габровският баскетбол доста добре върви напред – като брой деца и като отбори. В момента в клуба има 300 деца.

     - Тоест, родители, училище и общественост вървят ръка за ръка за развитие на габровския баскетбол?
    - Наистина е така. Без да се подкрепят взаимно родители, училище, общественост, без пълното взаимодействие между треньорите и децата, не само баскетболният спорт няма да може да се развива, а и другите видове спорт, културата на града ще тъпчат на едно място и ще линеят.
    Самият аз много обичам да поддържам контакти с родителите на децата, защото съвместно с тях можем да решим всички проблеми. Прекрасно е, когато родителите на децата идват да гледат техните изяви. Скоро пътувахме до Силистра – 11 деца и 8 от родителите. Това е голям успех – все пак, до Силистра са 260 км, но те дойдоха, за да гледат играта на децата си. Правят плакати в училищата, защото просто харесват поведението на нашите деца. За последното ни участие деца, които не тренират баскетбол, а футбол, хандбал и др., направиха 3-4 плаката за нас. Всичко това ме радва, защото и директорите ни подкрепят. Наистина сме като едно семейство и с действията си всички като че ни казват, че „ние ще бъдем тук, с вас, работете, развивайте се“.

     - Някога укорявал ли сте се за поетия път, че сега сте в Габрово, в Дряново?
    - Не, никога. Удовлетворен съм от своя избор. Имал съм супер предложения, но тук се чувствам добре, заедно с клубното ръководство и неговия президент, с останалите треньори, със състезателите. Всички ние говорим на един език и преследваме една цел – в Габрово да има баскетбол и той да се развива. Защото има много деца, които се интересуват от спорта и вместо да стоят непрекъснато пред компютрите си, те могат да дойдат при нас, в залата. Да разберат, че не само компютърът е важен, но и играта, спорта са важни и необходими за всеки човек и за неговото пълноценно развитие.

     - Наблюдаваме нарастваща агресия сред децата, как според Вас обществото ни би могло да се пребори с нея?
    - Всички наблюдаваме нарастващата агресия навсякъде, но ние сме длъжни да я преодолеем. Децата трябва да разберат, че самите те са едно цяло, че някой мисли за тях. А не всеки ден да ги натоварваме, да ги заливаме с все повече нова и нова информация.

     - Според Вас, голямото натоварване на децата ли отключва агресията сред тях?
    - Да, убеден съм, че прекаленото затрупване с нова и различна информация води до различните изкривявания в личностното поведение. Те са прекалено натоварени с учене, с ходенето на тренировки и участието в различните форми на извънкласна работа. Не искам да коментирам прекалено тежките чанти. Понякога се питам как тези невинни и устремени към знание малки същества успяват да се справят с огромното натоварване. Понякога техният работен ден далеч надхвърля 8 часа – по цял ден са на училище, идват при нас на тренировка с желание. 8-9 часа са били над учебниците и тетрадките. След това идват при нас и ние искаме от тях да са концентрирани. А децата имат нужда за известно време да излезят навън, да отидат някъде, да се повеселят и отклонят мисълта си от уроците и домашните, да дадат възможност мозъка да си отпочине. Затова често казвам на родителите, че днешните деца са по-заети отколкото ние, възрастните. Те работят повече от нас. Затова е важно да ги разбираме. Казват за някое дете че не слуша, но никой не си задава въпроса „Защо?“. Трябва да им обръщаме повече внимание, да бъдем с тях, да говорим, да общуваме с тях. Може от първия път то да не се промени, но на втория, третия път детето ще бъде различно. И покажи на всички останали, че това дете може и че не иска да живее изолирано.

     - Децата страхуват ли се от това, че някой ще ги укори или че ще бъдат отхвърлени?
    - Мога да кажа със сигурност, че се притесняват и болезнено изживяват, ако не успеят да отговорят правилно на даден въпрос, че ще получат лоша оценка или няма да се представят добре на тренировка и че като се приберат в къщи и направят някоя беля родителите ще им се карат. Техните притеснения са многократно повече, отколкото на големите хора.

     - Имайки предвид всичко това, не Ви ли се струва, че днешните деца са твърде самотни – често онова, което ги вълнува остава несподелено, преглътнато от тях?
    - Те го затварят в себе си, както и ние, големите задържаме нещо, което не бива в определен момент да кажем, а после не сме искали. И идва момент, в който всичко избухва. Всеки човек може да избухне. И едва тогава родителят вероятно може и да разбере, че нещо се случва с детето му. Не трябва да търсим грешките на децата, а път към тях, към техните сърца.

     - Всъщност грешките на децата са наши, нали?
    - Така считам, но уви, не всички са на това мнение.

    - За какво мечтае треньорът и човекът Антонио Станков?
    - Да се чувствам щастлив с човека до себе си и моето семейство да е здраво. Всичко останало бих могъл да постигна, без да мечтая и да бленувам за него. Живея в днешния ден и затова се стремя той да бъде пълен не само за мен, но и за хората около мен, за децата, които тренирам и на които искам да покажа колко шарен е животът. И че има толкова интересни, красиви и непознати неща, до които си струва всеки да се докосне, За да бъде щастлив и удовлетворен от себе си.

  • Гергана Иванова: „Знанията и уменията, които придобиваме в International Basketball Camp са незамени
    СТЕФКА БУРМОВА

    Гергана Иванова е от Севлиево. Нейният старт в баскетбола е свързан с БК „Раковски“, след което тя играе в БК „Чардафон Орловец“, по-късно е в софийския „Шампион“. Днес тя е състезател на „Левски“ и в националната гарнитура за кадетки. Учи в 57-мо Спортно училище „Наум Охридски“ в София.

    Гергана Иванова е една от участничките в габровския International Basketball Camp. За баскетбола, за наученото тук и за бъдещето е разговора с Гергана Иванова.

     

    -Гергана, как стана така, че се влюбихте в баскетбола?

    -Бях в четвърти клас и в училище трябваше да ни изпитват по баскетбол.  Знаех, че баща ми е играл баскетбол и го помолих да ми покаже някои основни движение в този спорт, защото имах нужда от висока оценка по физкултура. Той ме научи. Явно в часа по физическо съм се представила добре - учителят, който беше треньор на БК „Раковски“ ме заведе в залата и оттогава се влюбих в този спорт.

    -А след това къде играхте, кои са ценните за Вас постижения до този момент?

    -След „Раковски“ бях половин година в БК „Чардафон-Орловец“. На едно от републиканските първенства в Самоков ме искаха от три клуба „Шампион“, „Левски“ и от Варна. Тогава направих своята първа голяма крачка – избрах софийският „Шампион“. А най-голямото ми постижение считам участието си в състава на  Националния отбор на България за кадетки. И вече трета година съм национална състезателка.

    -Как се чувствате като национална състезателка?

    -Много обичам да играя за Националния отбор. Удоволствие за мен е да участвам в европейски първенства, защото се трупа повече опит. Конкуренцията там е голяма, а и виждаме нивото на баскетбола в Европа.

    -Според Вас, на какво ниво е родния баскетбол?  

    -Със сигурност е на по-ниско ниво от отминалите години, но има надежда да го върнем на старото положение и да съживим тази прекрасна игра. Стига да има желание у всички, от които зависи това, включително и от нас, състезателите.

    -Участията Ви в международните надпревари на какво Ви учат?

    -Освен, че трупаме опит, участията ни в състезания, а и спорта като цяло ни учат на дисциплина, да бъдем организирани, да не се разпиляваме.

    -Освен преодоляването на конкуренцията, освен закаляването на волята при участията си в чужбина успявате ли да създадете и приятелства със състезатели от други отбори?

    -О, да. Много ми е хубаво, когато се сприятеляваме с баскетболисти от другите отбори, защото когато участваме в контролни мачове в Румъния или Македония например, ни е приятно да се срещаме с нашите приятелки. С тях споделяме случки от живота си, някои новости в баскетболната игра, които сме усвоили междувременно, веселим се заедно. Въобще, чувството че отиваш някъде, където знаеш, че те очакват, е прекрасно.

    -Как се чувствате сега в International Basketball Camp, какво е той за Вас, удовлетворена ли сте от участието си в него?

    -Сама изявих желание да участвам в в International Basketball Camp и много ми харесва. Той дава шанс за израстване в баскетбола, тъй като има треньори от други държави. Те ни показват различен стил на игра, от всеки треньор научаваме по нещо ново, което надгражда опита, който сме натрупали до момента и считам за изключително полезно за развитието ми. Според мен знанията и уменията, които придобиваме тук са нещо незаменимо. Чрез работата с чуждестранните треньори се докосваме до големия спорт.

    Тук се научихме на доста нови техники, на различни финтове. Треньорът ни Теди Буков, треньорите от Италия и САЩ ни учат на неизвестни досега за нас модели на поведение, на позициониране в игралното поле, на различни действия, с които да преодоляваме защитата на противниковия отбор. Въобще, всеки ден е много различен и полезен за оформянето ни като състезатели.

    -Кое беше най-сложното движение, което Ви беше най-трудно да усвоите?

    -Може би, техниката на стрелба. Считам, че напредвам, макар да имам още много да уча в това отношение. Предпочитам стрелбата от далечни разстояния.

    -Най-трудния противник?

    На европейското първенство това бяха Германия и Швеция. Ние играем в „Б“ дивизия, в който са по-слабите европейски отбори. А в „А“ дивизията са корифеите в бранша – Испания, Италия Франция.  

    -Как виждате себе си оттук нататък?

    -Стремежът ми е да продължавам да усъвършенствам своята игра, да израствам като състезател. През септември се връщам в София и продължавам да работя върху себе си.

    -Тоест, очите Ви са насочени към европейски, а защо не и към световни върхове?

    -Това е стремежът ми?

    -Тъгувате ли за родния си град, когато сте в София?
    -Да. Много ми липсва Севлиево, но за жалост рядко се връщам в къщи.

    -Съжалявате ли, че се впуснахте с цялата си енергия в баскетбола?

    -Не. Дори много се радвам, че избрах баскетбола. Бях буквално на косъм да не тръгна в тази посока – щях да кандидатствам езикова гимназия. И щях да направя голяма грешка. Защото спорта не ми пречи да уча и чужди езици, тъй като в момента ходя на уроци по английски.