Гергана Иванова: „Знанията и уменията, които придобиваме в International Basketball Camp са незамени

СТЕФКА БУРМОВА

Гергана Иванова е от Севлиево. Нейният старт в баскетбола е свързан с БК „Раковски“, след което тя играе в БК „Чардафон Орловец“, по-късно е в софийския „Шампион“. Днес тя е състезател на „Левски“ и в националната гарнитура за кадетки. Учи в 57-мо Спортно училище „Наум Охридски“ в София.
СТЕФКА БУРМОВА

Гергана Иванова е от Севлиево. Нейният старт в баскетбола е свързан с БК „Раковски“, след което тя играе в БК „Чардафон Орловец“, по-късно е в софийския „Шампион“. Днес тя е състезател на „Левски“ и в националната гарнитура за кадетки. Учи в 57-мо Спортно училище „Наум Охридски“ в София.

Гергана Иванова е една от участничките в габровския International Basketball Camp. За баскетбола, за наученото тук и за бъдещето е разговора с Гергана Иванова.

 

-Гергана, как стана така, че се влюбихте в баскетбола?

-Бях в четвърти клас и в училище трябваше да ни изпитват по баскетбол.  Знаех, че баща ми е играл баскетбол и го помолих да ми покаже някои основни движение в този спорт, защото имах нужда от висока оценка по физкултура. Той ме научи. Явно в часа по физическо съм се представила добре - учителят, който беше треньор на БК „Раковски“ ме заведе в залата и оттогава се влюбих в този спорт.

-А след това къде играхте, кои са ценните за Вас постижения до този момент?

-След „Раковски“ бях половин година в БК „Чардафон-Орловец“. На едно от републиканските първенства в Самоков ме искаха от три клуба „Шампион“, „Левски“ и от Варна. Тогава направих своята първа голяма крачка – избрах софийският „Шампион“. А най-голямото ми постижение считам участието си в състава на  Националния отбор на България за кадетки. И вече трета година съм национална състезателка.

-Как се чувствате като национална състезателка?

-Много обичам да играя за Националния отбор. Удоволствие за мен е да участвам в европейски първенства, защото се трупа повече опит. Конкуренцията там е голяма, а и виждаме нивото на баскетбола в Европа.

-Според Вас, на какво ниво е родния баскетбол?  

-Със сигурност е на по-ниско ниво от отминалите години, но има надежда да го върнем на старото положение и да съживим тази прекрасна игра. Стига да има желание у всички, от които зависи това, включително и от нас, състезателите.

-Участията Ви в международните надпревари на какво Ви учат?

-Освен, че трупаме опит, участията ни в състезания, а и спорта като цяло ни учат на дисциплина, да бъдем организирани, да не се разпиляваме.

-Освен преодоляването на конкуренцията, освен закаляването на волята при участията си в чужбина успявате ли да създадете и приятелства със състезатели от други отбори?

-О, да. Много ми е хубаво, когато се сприятеляваме с баскетболисти от другите отбори, защото когато участваме в контролни мачове в Румъния или Македония например, ни е приятно да се срещаме с нашите приятелки. С тях споделяме случки от живота си, някои новости в баскетболната игра, които сме усвоили междувременно, веселим се заедно. Въобще, чувството че отиваш някъде, където знаеш, че те очакват, е прекрасно.

-Как се чувствате сега в International Basketball Camp, какво е той за Вас, удовлетворена ли сте от участието си в него?

-Сама изявих желание да участвам в в International Basketball Camp и много ми харесва. Той дава шанс за израстване в баскетбола, тъй като има треньори от други държави. Те ни показват различен стил на игра, от всеки треньор научаваме по нещо ново, което надгражда опита, който сме натрупали до момента и считам за изключително полезно за развитието ми. Според мен знанията и уменията, които придобиваме тук са нещо незаменимо. Чрез работата с чуждестранните треньори се докосваме до големия спорт.

Тук се научихме на доста нови техники, на различни финтове. Треньорът ни Теди Буков, треньорите от Италия и САЩ ни учат на неизвестни досега за нас модели на поведение, на позициониране в игралното поле, на различни действия, с които да преодоляваме защитата на противниковия отбор. Въобще, всеки ден е много различен и полезен за оформянето ни като състезатели.

-Кое беше най-сложното движение, което Ви беше най-трудно да усвоите?

-Може би, техниката на стрелба. Считам, че напредвам, макар да имам още много да уча в това отношение. Предпочитам стрелбата от далечни разстояния.

-Най-трудния противник?

На европейското първенство това бяха Германия и Швеция. Ние играем в „Б“ дивизия, в който са по-слабите европейски отбори. А в „А“ дивизията са корифеите в бранша – Испания, Италия Франция.  

-Как виждате себе си оттук нататък?

-Стремежът ми е да продължавам да усъвършенствам своята игра, да израствам като състезател. През септември се връщам в София и продължавам да работя върху себе си.

-Тоест, очите Ви са насочени към европейски, а защо не и към световни върхове?

-Това е стремежът ми?

-Тъгувате ли за родния си град, когато сте в София?
-Да. Много ми липсва Севлиево, но за жалост рядко се връщам в къщи.

-Съжалявате ли, че се впуснахте с цялата си енергия в баскетбола?

-Не. Дори много се радвам, че избрах баскетбола. Бях буквално на косъм да не тръгна в тази посока – щях да кандидатствам езикова гимназия. И щях да направя голяма грешка. Защото спорта не ми пречи да уча и чужди езици, тъй като в момента ходя на уроци по английски.

0 коментара

Коментирай!

Към началото