Ивайло Равуцов: “Ние се стремим да дадем добрия пример”

Вела Лазарова



Ивайло Равуцов е бивш национален състезател по баскетбол. Роден е в 1968 г. в София. Завършил е Спортното училище на ЦСКА и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Играл е в почти всички големи отбори на България и три години в Португалия. За кратко е бил играещ треньор. С Константин Папазов спечелват първата шампионска титла
Вела Лазарова



Ивайло Равуцов е бивш национален състезател по баскетбол. Роден е в 1968 г. в София. Завършил е Спортното училище на ЦСКА и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Играл е в почти всички големи отбори на България и три години в Португалия. За кратко е бил играещ треньор. С Константин Папазов спечелват първата шампионска титла на БК “Левски” (1999-2000 г.). От две години е директор на Детско-юношеската школа на БК “Левски”, София. С подписаният само преди седмица договор за партньорство, БК “Чардафон-Орловец” вече е част от баскетболната академия на “Левски”. В събота и неделя Ивайло Равуцов бе в Габрово с Ратко Йоксич, главният методист и треньор на “Левски”, за първо обучение на местните специалисти.



Г-н Равуцов, съвместната работа между двата клуба започва на бързи обороти?

Наистина, нашето идване е резултат на акта за сътрудничество с ангажимент да се подпомогне методически, финансово и организационно БК “Чардафон-Орловец”. Задачата ни сега е да подготвим треньорите на по-високо професионално ниво за да може работата с децата да върви в правилна насока. Нещо много важно за да се изгради добре един баскетболист. В случая се работи по методиката на Ратко Йоксич, а това е методиката по която се работи в цял свят. Той е човек с изключително богат опит и знания от чиито баскетболисти са израснали известни състезатели. Навярно стотици са пръснати по света. От две години той е отново в София. Сега в БК “Левски” работи с децата и мъжете на главния треньор Тити Папазов. С познания във всички области на баскетбола, г-н Йоксич е полезен навсякъде.

Как започна вашият спортен път?

Отначало бях играч. Треньори са ми били Петко Маринов, Симеон Варчев, а от новото поколение Росен Барчовски. Играх активно като състезател. В отбора обикновено бях плеймейкър. Висок съм 1.78 м. Най-приятно за работа ми е било с треньора Петко Маринов. Той е човек, който може да те накара да се освободиш и да дадеш всичко от себе си. Състезател, който ми е бил кумир? Предпочитам думата конкуренция. В спорта не е хубаво да има обожествяване, а съперници, които да настигаш и да станеш по-добър от тях.

Бил съм играещ треньор в “Спартак”, но за кратко и след това само негов треньор. Последва предложение за треньор на деца на “Овъргаз”, София. След една година бях помощник треньор на националния отбор заедно с Георги Димитров. Постигнахме добри резултати и преди две години класирахме кадетския отбор в “А” група. От две години се занимавам с ученическата баскетболна школа на БК “Левски”. Такава клубът винаги е имал, защото не може да има мъжки отбор без подготвени подрастващи.

Как работи вашата школа?

Разполагаме с всички възрастови детски и юношески групи, включително и младежки отбор до 20 г. Около 150 деца са в представителните отбори. Работи се и с над 250 деца, от I до IV клас, от училищата в София. Те тренират седмично на място с учителите. Треньорите на клуба са осем и работят с 11 отбора. Клубът осигурява екипи, топки, лагери. Турнирите се организират от БФБ. Моята работа е да организирам участие в тези турнири, да подсигурявам вътрешното клубно ниво. Контролиращите функции се осъществяват от методиста Ратко Йоксич, който е и с функции на главен треньор. Участниците в представителните отбори тренират всеки ден. Когато не са на училище тренират двуразово, а когато са на училище – едноразово, но всеки ден. В УСШ децата тренират всеки ден, а всеки отбор по час, час и половина.

Когато един състезател се бори за място в отбора, треньорът трябва да го подпомага.

Какви качества трябва да притежава едно дете за да тренира в Детската баскетболна школа?

Това са комплекс от качества. Да е здраво, а освен фактора ръст, който осигурява конкуретноспособност, налице трябва е желанието да се играе баскетбол, игрова активност, трудолюбие и др. Въобще един добър играч трябва да притежава много добродетели.

Напред вече излиза и ролята на родителите?

Да, тя е огромна. Ако родителят не подкрепя детето, не го води на тренировки и то няма да има желание. В клуб “Левски” има традиция в работа с родителите - периодични срещи, индивидуални разговори. Така треньорът насочва родителя как да подходи с детето. Треньорът трябва да работи ръка за ръка с родителите.

На какво обърна внимание първото занятие от

подготовката на отборите на БК “Чардафон-Орловец”?

Бяха поканени деца от различни възрастови групи с различна степен на подготовка. Идеята е Ратко Йоксич да може да се запознае с децата, с нивото им на игра, с треньорите. Основна задача в момента е треньорите да получат методическа помощ, нещо което ще се усети в бъдещите месеци. Важно е желанието за работа да надделее. Да се накарат децата да играят. В случая желанието го има и у треньори и у състезатели. Ако то липсва в едната страна няма как нещата да се случат. Водещ в това направление е добрият треньор.

Ние се стремим да дадем добрият пример. Да има нещо, на което да се подражава. Оттук ще и стремежа за тясно сътрудничество между деца и треньори. Не искам да кажа, да ни разбират, че ние сме най-велики, но все пак “Левски” е достигнал някакво ниво на фактор в баскетбола в България. Мисля, че е добър пример за подражание.

БК “Левски” винаги е разчитал на различни видове играчи - от собствената школа, на закупени отвън. Клубът е достатъчно голям за да може да разчита на всякакви кадри.

Оформянето на баскетболна школа към клуб “Чардафон-Орловец” е лесно като структура. Въпросът отново опира до желанието. Школата трябва да е ръководен и контролен орган с изпълнители.

Тук наша цел е да започне да се работи.

Предстои зимен тренировачен лагер в Габрово, съвместно участие с наши 14- 15 годишни момчета.

С голяма надежда се гледа на вас като партньори протегнали ръка за първи път извън столицата.

Чудесно. Бих добавил, че това е прецедент в България. Отношенията са по-близки на клубно ниво.

Бяхме потърсени от Габрово за партньорство и ние казахме: “Защо не!”. Изпълнителният директор на БК “Чардафон-Орловец”, Иван Господинов, се оказа изключително деен човек. Без неговата инициативност и настойчивост в търсене на помощ, просто това партньорство нямаше да се случи. Налице е желанието. Пак казвам, това е най-важния фактор. Оттук нататък следва постоянството. Убеден съм, че нищо не става от първия път. Ако това се е получило, означава че е станало много лесно. Потърси по-трудния път!



0 коментара

Коментирай!

Към началото