Между двата коша.Костадин Петров: “Ако искаш да играеш баскетбол – трябва много да тренираш”



Костадин Петров: “Ако искаш да играеш баскетбол – трябва много да тренираш”

Вела Лазарова



Костадин Петров Петров е роден на 19 март 1956 г. в Габрово.

В семейството на Петър и Янка Петрови израстват двама сина Дончо и Костадин. Коста завършва Текстилния техникум “Йордан Радославов”. Играе баскетбол. Участв


Костадин Петров: “Ако искаш да играеш баскетбол – трябва много да тренираш”

Вела Лазарова



Костадин Петров Петров е роден на 19 март 1956 г. в Габрово.

В семейството на Петър и Янка Петрови израстват двама сина Дончо и Костадин. Коста завършва Текстилния техникум “Йордан Радославов”. Играе баскетбол. Участва в представителния юношески отбор на Габрово, в работнически спартакиади. Работи в “Импулс” АД , механик по поддръжка на програмни машини. Член на възобновения Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец” - Габрово.



Г-н Петров, вие сте от поколението, което играе през последните години на организирания баскетбол в Габрово?

В края на 60-те –началото на 70-те години на миналия век бяхме все момчета много запалени по играта. Още в седми клас всецяло вече се бях ориентирал към баскетбола. Тогава по телевизията и на кинопрегледи можеше да се види какво правят прочутите харлемски баскетболисти. Бях ученик в Текстилния техникум, където учител по физкултура бе Ружа Лютакова. Някои по-атлетични момчета като Петър Проданов, Николай Вътков започнахме да тренираме баскетбол при Христо Донков в Ученическата спортна школа.

Кои състезатели оформиха отбора?

Все навити момчета от средните училища Светлозар Сяров, Филип Филипов, Георги Милчев (Юри), Георги (Гошо) Теохарис от Априловската гимназия, Евгени Димитров, близнаците Владимир и Валентин от Механотехникума, Костадин Петров и Петър Проданов от Текстилния техникум, момчета които учеха в Габрово Николай (от Дряново), Емил (от Разград) и др.

Как вървеше подготовката на играчите?

Тренировките бяха вътре в залата на Спортната школа и навън на игрището в двора на Априловската гимназия. Наблягаше се на физическата подготовка – клякане, ставане, който не клекне знаеше предупреждението на треньора – продължава с 50 - 60 килограма (от щангите) на врата... Редуваха се отскоци, изправяне на пръсти, патешко и кръстосано ходене. Имаше кросове, включително десет обиколки на игрището. Треньорът Христо Донков държеше много на физическата подготовка. Ясно беше, че ако искаш да играеш баскетбол тренировките са задължителни. Още по-усилени бяха те пред състезания. Донков държеше много на дисциплината и да не се пуши.

Технични играчи бяха Гошо Гърка, Светльо Сяров, Емил Димитров, Филип (Фильо) Филипов. Бях от високите момчета (1.89 м.) и играех обикновено център. На този пост много добре се проявяваше Филип, който също бе висок. А играта минава през центъра.

Често ходихме да наблюдаваме мачове на мъжкия отбор по баскетбол с участието на Иван Драганов, Иван Шумков, Иван Тосунов, Цоньо Ботев, Петьо Василев, Дончо Дончев, Илинко Вълчев и др.

Нашият юношески отбор старша възраст бе с добре изграден екип с много добра физическа подготовка. Понеже в Габрово нямаше подходяща зала за тренировка и състезания, то тактико-техническата подготовка на отбора не бе толкова добра.

В какви състезания участвахте?

В градовете на окръга, в Русе и др. Един спомен ме връща към участие в Севлиево. Обядваме преди мача в ресторант. Светльо и Гошо ги няма. По едно време се появяват. “Елате при мен момчета”, извика им Христо Донков. Гошо си седна, а Светлозар Сяров отиде при треньора, който му свали очилата, последва шамарче. После бръкна в джоба му и взе цигарите с думите: “Повече такова закъснение да не случва!”.

Христо Донков бе взискателен, авторитетен треньор. Умееше да ръководи, да ни сплотява с желание за игра. Разбира се, много го слушахме.

Най-често съдии бяха Иван Драганов, Иван Шумков, Иван Войсков.

Какво е важно за един баскетболист?

На първо място мотивацията, желанието за игра. Да има воля и хъс за победа. Да реагира бързо на възникнали ситуации. Баскетболът е атрактивна игра, която редовно играх до завършване на Текстилния техникум (1976 г.). Бе време, когато по ред причини организираният баскетбол замря в града. Играеше се само в училище и на работнически състезания.

А когато служихте в армията?

Не, не съм играл. Като войник, в щаба, в Горна Оряховица кавалът ми изкара казармата. Свирех от ученик. Разбира се поддържах връзка с някои момчета от баскетболния отбор. Спомням си за един весел случай. В щаба сме с телефониста и му предлагам да потърсим по телефона Иван Господинов, приятел, по-малък ученик в отбора, който вече служеше във военна школа в София. Речено, сторено. Телефонистът издири поделението. Звъни и се представя за полковник Симеонов, който търси старшина-школник Господинов. Вече сме нарушили всички правила и няма отказване… Докато от другата страна изпратят за школника идва въпрос към пол. Симеонов: “Кога ще се изпращат молбите за смяна на гарнизона?” Добре, че в настъпилата пауза отсреща уточняват, че миналата година това е било през април. Моят човек включва веднага и бодро уверява, че ще се обадят в края на май. В това време на телефона е вече старшина-школник Господинов, който веднага ме разпозна по гласа. Макар и кратък разговорът внася съмнение в школата в София и на моя съотборник службата малко му се стъжнява…

Втора година действа БК “Чардафон-Орловец”. Как напредват нещата?

Усилията са насочени баскетболът отново да започне да се развива в Габрово. Стартът е с децата. Стараем се да помагаме, бившите баскетболисти, които се включихме в клуба. От особено значение е постигнатото партньорство с водещия БК “Левски” от София. В края на ноември бе първото методическо обучение в Габрово на треньорите и детските отбори с участието на сръбския специалист Ратко Йоксич и Ивайло Равуцов, директор на Детско-юношеската школа по баскетбол на клуб “Левски”. Предстои съвместен зимен тренировъчен лагер в началото на януари. Постепенно нещата се задвижват, но предстои много работа. Важното е, че децата вече спортуват организирано. От сега мисля да насоча малката дъщеричка след време да спортува. Като ученици ние много спортувахме. Училищните площадки бяха арена на спортни срещи. Започнал работа в завод “Импулс” също играх баскетбол. Днес няма и следа от такива изяви.

0 коментара

Коментирай!

Към началото