Дешка Маркова: "Баскетболът е време, заредено с ентусиазъм"



Доц. д-р инж. Дешка Маркова: “Заниманието с баскетбол

бе време заредено с много ентусиазъм”



И в науката и в спорта, когато се стремиш към нещо - с много труд винаги може го постигнеш

Вела Лазарова



Доц. д-р инж. Дешка Маркова е ректор на Технически университет - Габрово.


Доц. д-р инж. Дешка Маркова: “Заниманието с баскетбол

бе време заредено с много ентусиазъм”



И в науката и в спорта, когато се стремиш към нещо - с много труд винаги може го постигнеш

Вела Лазарова



Доц. д-р инж. Дешка Маркова е ректор на Технически университет - Габрово. Неотдавна тя заслужи дадената за първи път специалната награда на Министерството на труда и социалната политика от национален конкурс за жена мениджър от бюджетния сектор за 2010 г.

Дешка Маркова е родена на 17 ноември 1948 г. в с. Престой, община Трявна. Когато е на четири години семейството се премества в “най-хубавата, Горната махала в Трявна”, близо до прочутата Даскалова къща. По-големият брат Марко (машинен инженер) в детството се увлича от безмоторното летене, стрелба. Дешка Маркова завършва Средно политехническо училище (СПУ) “Петко Рачев Славейков” в Трявна и ВМЕИ – София (ТУ), специалност автоматика и телемеханика. Играе баскетбол. Състезател е в отбора “пионери” и “девойки” на Трявна. Участва в окръжни срещи с отбора на Габрово.



Г-жо Маркова, малко изненадващо, че сериозен човек на науката с усмивка продължава да носи оптимизма и хъса на спортния дух ?

Никак не е случайно. Той е култивиран още в детството. В Трявна, в училище времето ни бе запълнено освен с учение и с интересни игри и занимания. Учителите по физкултура привличаха децата за участие в различни спортни прояви. Още в прогимназията бях с добри постижения по лека атлетика в дисциплините бягане на къси разстояния и висок скок. Веднъж на лятна лагер-школа спечелих първо място на бягане 100 м. Тогава получих и покана за участие в предстояща Балканиада в София. Не можах да отида.

Кога ви привлече баскетбола?

Стана неусетно. В моето детство баскетболът се появи като нова игра, която придоби голяма популярност. Естествено тя ни привлече. Постепенно момичетата се увлякохме по примера на по-голямата сестра на нашата съученичка Славка Мийкова, която играеше баскетбол.

В училище, в голямото междучасие, пролет и есен, изнасяхме топката навън и започвахме да играем. Освен в училищния салон и в училищния двор имаше кошове. На единия от тях хвърляха момчетата, на другия момичетата. Тогава учителят по физкултура Велико Апостолов сформира отбор на момичета. Той ни откри тайните на баскетбола. В крачка усвоявахме правилата и техниката на игра.

Как развихте умението на състезател?

Това стана, когато започнах активно да се занимавам с баскетбол от осми клас в гимназията. Треньор ни бе Борис Бойков. Тренирахме два-три пъти в седмицата. Занятията започваха винаги със загряване – бягане, гимнастика. Тогава играех с Полина Янкова, която беше една година по-малка, Добринка Кръстева, Тодорка Стоева и др.

Постепенно спорта ни направи по-организирани. Трябваше да има време на първо място за уроците, писане на домашни, кръжок по математика или биология, както и да се да се отиде на тренировка. Вкъщи също ни чакаше работа възложена от родителите, която трябваше навреме да се свърши.

Изостри ли се интересът ви към баскетбола?

Да, с подготовката и участие в състезания. Може би колективният дух си каза думата. Докато в леката атлетика, при индивидуалния спорт, всичко зависи само от теб, то в баскетбола се формира както колективния дух така и чувството за екипност. Имах добър отскок и бързина, качества които ми помагаха в играта.

Бяхме вече поизрасли, когато учителят привлече вниманието ни с разкази за прочутите харлемски баскетболисти. Пуснаха и в киното филм за тях. Гледахме го по няколко пъти. Разбира се опитвахме да прихванем някои елементи от завладяващата им игра като заден пас, прекарване на топката между краката и др.

В какви състезания сте участвали?

Това бяха различни приятелски срещи и първенства. Две запазени снимки са запечатали моменти от тях. Вече гимназистки (девети клас) гостувахме в приятелски мач на Сливен. С капитан Полина Сл. Янкова участвахме на окръжен турнир в Габрово (1964 г.). Тогава отборът девойки на Трявна се проявяваше добре. Печелеше призови места на окръжни първенства. Това ни позволяваше да отидем на зонални състезания като в Търговище. А когато играхме в Ботевград си спомням, че в състава на домакините имаше една много висока състезателка, за която си казвахме: “Я слез да си поговорим!”…

По това време в отбора (момичета) на Габрово , който не бе във върхова форма, играеха добри състезателки като Росица Стефанова (Ронгото), сега доцент - преподавател по баскетбол в НСА, Величка (Въца), Наташа и др. Изявен бе и отборът на Дряново (с високата Цеца, близначките и др.). Срещите в Габрово се провеждаха на площадката на Спортната школа (двора на Априловска гимназия). В Севлиево се играеше на игрище със сгурия до зала “Дан Колов”. Там веднъж паднах и сгурията ми се наби лошо в колената.

Друг път на окръжно първенство в Трявна играхме пак срещу отбора - девойки на Габрово. Срещата бе на игрището в двора на гимназията. Интересно, че тогава през пролетта, Росица (Ронгото), с която бяхме в едни класове, си бе донесла от Габрово учебника по физика, защото й предстоеше контролно. Заедно прегледахме въпросите. Тя също бе отлична ученичка от математическата паралелка на Априловска гимназия. По-късно избра за професионален път - спорта. Тогава много се държеше на успеха на състезателите в училище. Нашият треньор не пропускаше да ми каже: “Както си отлична в училище така те искам и с отбора на игрището”. Изграденото самочувствие на състезател носи увереност да вървиш напред, да се развиваш.

Щастлив миг в решаваща среща?

Пак е от окръжно първенство, но този път в Габрово. Две момичета от нашия отбор - Полина и Николина закъсняха. Срещата започна и се наложи да играя на по-преден пост. Като център вкарах повече кошове. Няма да забравя, че тогава победихме отбора на девойките от Габрово.

Нашата Полина Янкова бе спортист, който още тогава се открояваше като лидер в играта. Макар и по-малка бе капитан на отбора. Умееше да обединява. Имаше лек характер. По-късно завърши ВИФ. Бе състезател на отбора на спортния институт, “Академик”, “Кремиковци” и е с успешна кариерата на баскетболист и треньор.

От времето, когато играех баскетбол в Трявна ни останаха добри приятелства. Момичетата играхме с душа и сърце. В един момент, когато дряновки бяха по-добри се навивахме, че трябва непременно да успеем да ги бием. И запалено тренирахме.

Продължихте ли да играете?

Да, но като студентка във ВМЕИ – София това бе хандбала. Учител по физкултура от Трявна, вече преподавател и треньор в института, ме привлече в студентския отбор по хандбал. Участвахме в междустудентски срещи.

След завършване на висшето си образование дойдох в Габрово. След конкурс постъпих асистент (1971 г.) в катедра “Промишлена и полупроводникова електроника” във Висшия общотехнически задочен институт (ВОТЗИ, сега ТУ-Габрово). Тогава младите колеги асистенти и преподаватели се събирахме да играем баскетбол в малкия спортен салон на института (над Аулата на “Баждар”).

В катедрата по физкултура бяха Михаил Новаков, Кирил Цонев. Играехме свободни, приятелски срещи. Бе време, когато завършваше първият курс редовни студенти. С годините университетът се превърна в моя съдба. А играта, заниманието с баскетбол бе време заредено с ентусиазъм. В спорта се изграждат много ценни качества в характера, да не говорим за физическото развитие и култура. Сега се възхищавам на започнатото от Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец” с формираните детско-юношески отбори. Затова и ТУ-Габрово партнира на клуба в използване на университетската спортна база.

Убедена съм, че и в науката, и в спорта когато се стремиш към нещо - с много труд може да го постигнеш.

0 коментара

Коментирай!

Към началото