Орлин Атанасов: „Любимите ми места са Габрово и морето“

СТЕФКА БУРМОВА
Орлин Атанасов е роден на 27 ноември 1977 г. в Габрово. Завършва софийската Втора английска гимназия, след което и специалността „Хидромелиорации“ в хидрофакултета на УАСГ през 2003 г. Трудовият си път започва в Столична община, по-късно е хидроинженер в „Агрокомплект“ АД, след което организира собствена инженерна компания.
В момента Орлин Атанасов е председател на Управителния съвет на Българско баскетболно общество.

Младите са важни, но всъщност, важни са всички. Ние, за да им показваме и насочваме, а те, за да носят бъдещето, казва създателят на Българското баскетболно общество
СТЕФКА БУРМОВА
Орлин Атанасов е роден на 27 ноември 1977 г. в Габрово. Завършва софийската Втора английска гимназия, след което и специалността „Хидромелиорации“ в хидрофакултета на УАСГ през 2003 г. Трудовият си път започва в Столична община, по-късно е хидроинженер в „Агрокомплект“ АД, след което организира собствена инженерна компания.
В момента Орлин Атанасов е председател на Управителния съвет на Българско баскетболно общество.

-Г-н Атанасов, какво Ви провокира да се насочите към създаването на Българско баскетболно общество и какво точно представлява то?
-Занимавам се със спорт от ранна детска възраст. Практикувал съм аматьорски баскетбол. Вярно е, че бях в ученическия отбор на Втора английска гимназия, след това в Университетския отбор по баскетбол. След това през 2001 г. участвах като национален състезател в националната студентска гарнитура, с която бях на Универсиадата в Пекин. Оттам насетне съм се състезавал в аматьорските лиги на България.
А създадохме ББО, заради усещането, че хора като мен могат да помогнат на баскетбола във всичките му форми да се развива в по-голяма степен в България, докато достигне нивото на масов спорт така, както е футбола.
Всъщност, Българското баскетболно общество е създадено от представителите на аматьорските баскетболни клубове в България, заради естествената потребност, когато правим нещо, то да има развитие. А сме аматьори, защото не получаваме пари, за да правим това което обичаме. Но пък играем истински баскетбол.
-Как виждате развитието на ББО в перспектива?
-В две посоки – привличане на все повече състезатели и отбори, и разбира се, създаване на все по-добри условия за провеждане на състезанията. Считаме, че сме способни сме да създаваме и развиваме аматьорския баскетбол сами със собствени сили и средства. Това означава, че допринасяме за развитието на баскетболната игра в България. ББО няма претенции да представлява само аматьорите, които играят баскетбол. Напротив, ние ще бъдем и сме изключително щастливи да обединим всички обичащи играта, без да ги делим на професионалисти или аматьори, на хора от провинцията или от София и т.н.
-Считате ли, че ще успеете? В България има ли почва за подобни амбиции?
-Със сигурност аз и хората около мен нямаме амбиции да направим нещо на всяка цена. Започнали сме от най-дребните неща и се опитваме да променяме, да формираме баскетболно общество у нас, което в момента, поне според мен, в България не съществува.
-Как в най-идеалистичния и от друга в най-реалния вариант считате, че баскетболното общество е възможно да се състои?
-Като официална организация създадохме Българското баскетболно общество в началото на 2016 г., макар аматьорските отбори и състезатели винаги да сме били организирани по един или друг начин. Въпреки това решихме, че е важно да имаме определена представителност, за да имаме лостове, чрез които да можем изискваме от организациите, които се занимават с баскетбол в България.
-Останалите баскетболни структури проявяват ли интерес, онасят ли се с уважение към вашата структура?
-Ние не търсим нито уважение, нито искаме да се проявява интерес към нас. Ние се опитваме да правим стъпки и неща, които считаме, че са правилни. Оттам нататък, поне за момента, е важно да не ни пречат, а за бъдещето съм убеден, че тяхната подкрепа и помощ за нас ще са от значение.
-Какви са Вашите първи стъпки в това отношение?
-Като начало в нашата организация сме събрали над 20 баскетболни аматьорски клуба от цялата страна. Първата ни цел е създаване на организация на национално ниво във всички региони на България, която да е съставена от хора, обичащи баскетболната игра, които да не са професионално обвързани с нея. Да се занимават на аматьорски начала, да приемат баскетбола като свое хоби, които да са в основата на създаване на своеобразно лоби на този спорт в България от хора, които го харесват, запълват с него свободното си време, насочват децата си към него.
-Членовете на това баскетболно общество трябва ли задължително да практикуват този спорт или могат да бъдат само фенове на баскетболната игра?
-В повечето случаи самите организатори на отборите не са най-добрите играчи или най-изявените лидери, те са основно организаторите на клубовете, които отделят от времето си, за да участват заедно с приятелите си в аматьорските първенства.
-Имате ли вече изградени Баскетболни общества в различните градове на страната?
-Със сигурност клубовете, които участват в нашето общество са най-мотивираните и водещи в отделните региони на страната, а това ни дава правото да мислим и да работим за нещото, което не се е случвало и не го е имало в България въобще, а именно такъв тип организация, която координира всички тези клубове и съответно любители на баскетболната игра да я популяризират.
-Но все пак, в кои градове имате изградени структури?
-Навсякъде. Навсякъде, където има баскетболни фенове. Там се създават организации на хора, любители на тази игра, които я практикуват в свободното си време и съответно искат да практикуват организиран баскетбол с пет състезатели, със съдии, както е по правилата на баскетбола.
-В Габрово има ли вече създаден своеобразен клуб към Българското баскетболно общество?
-Да, има вече такава организация и негов представител е състезателят на БК „Чардафон-Орловец“ Десислав Дончев. Той ни помага много, включително и за реализирането на първенство в Централна България, в което той беше един от основните участници.
-Доколкото разбирам ББО има сериозна подкрепяща роля и в осъществяването на първия International Basketball Kamp, чийто домакин е Габрово?
-Такава беше идеята на главния организатор на кампа Влади Искров и с Иван Господинов от БК „Чардафон Орловец“, както и с Община Габрово. Уточнихме така да бъдат координирани събитията в дните на международния баскетболен лагер, че да възбудим възможно най-голям интерес в града и региона и да се съберат на едно място доста баскетболни хора по едно и също време. Всички те да прекарат приятно времето, в което са заедно и да се полюбуват на прекрасната баскетболна игра във всичките й форми.
-Ръководите и собствен бизнес, как успявате да откъснете от времето си, за да се занимавате с организационна дейност, свързана с изграждане на структурите на баскетболното общество в страната – все пак за всяко нещо е нужно време?
-Не мога да кажа че съм вложил толкова много време, та то да повлияе негативно върху другата част от живота ми. Но това, което разбрах е, че с много малко целенасочени усилия се получава. Хората в различните региони се нуждаят от съвсем лек подтик, за да усетят, че съществуват и други личности с подобни на техните възгледи и предпочитания. И когато ние направим контакт с тях и представим нашите идеи, те с желание подемат идеята. Така аз и другите участници в ББО, без които инициативата ни нямаше да се случи виждаме, че реализацията й тръгва като че от само себе си. Защото всеки отделя макар и малко от собственото си време, за да може тази организация да се развива.
-След като се захванахте с организирането на ББО какво сочат Вашите наблюдения – обича ли българинът спорта?
-Българите обичат спорта по принцип. А баскетболът е сред спортовете, които не могат лесно да бъдат практикувани организирано. Необходимо е да бъдат изпълнени доста условия, за да бъде реализиран той като масов спорт – нужни са игрища, за по-сериозни първенства зали, съдийска организация. Малко по-трудно е, отколкото при футбола. Но това, до което лично аз достигнах като извод е, че всички ние сами и заедно трябва да създаваме предпоставки, за да практикуваме своя любим спорт.
-Какво е нужно да направи човек за любимия си спорт, за да помогне, да съдейства за неговото развитие?
-Всеки сам определя колко енергия ще отдели от своята, но при всички случаи, за да може, независимо дали е спорта, дали е държавата ни или квартала, в който живеем е важно проявяването на съпричастност и отделяне на допълнително време от заинтересованите хора, които да подкрепят подобни инициативи. Убеден съм в това.
Самият аз имам семейство, съпруга и две деца дъщеричка на 8 години и син на 5, които вече се насочват към спорта. Не е задължително това да е баскетбола, въпреки че ще ми бъде много приятно, ако синът ми тренира именно този спорт. Но няма нищо задължително. Дъщеря ми, без да съм я насочвал вече тренира баскетбол, макар все още няма амбиции да се реализира като състезателка. Според мен, по-скоро е важно да има отношение към спорта.
-Какви качества изгражда спорта у младия човек?
-Лично за мен е важно това, което аз съм получил от баскетбола. Той оформя човешкия дух и желание за постигане на победа, на резултати. Тук не говорим за олимпийски медали, а за победата в една игра, дори в житейски план. Спорта изгражда дисциплина, отношение към съотборниците, възпитава колективния дух, който ми допада най-много. Това е смисъла на спортните занимания.
-Самият Вие екипен или индивидуален играч сте?
-Това биха могли моите приятели и познати да кажат как е точно.
-Вие как го усещате?
-В живота ми така се е получавало, че винаги съм бил в ролята да водя отбора си. Дори често съм бил упрекван в индивидуализъм, но хората, които ме познават достатъчно добре са оценили моите качества, считам. Защото в един отбор трябва да има водач и за всеки човек мястото, което той да намери за себе си в зависимост от своя характер, личността си и това, което търси. Така че най-добре е по този въпрос да имат мнение хората, които са около мен. Те най-добре могат да оценят моето присъствие.
-Но самият Вие как преценявате себе си, макар да е ясно, че човек винаги е склонен да дава положителна оценка на своите действия в повечето моменти, а в други е способен да унищожи сам себе си.
-Със сигурност съм човек, който поема ангажименти и е готов да поема отговорността за колективни грешки и решения.
-Не прехвърляте отговорността върху другите?
-Да, при мен е така. Когато поема даден ангажимент към хора, които уважавам, съм длъжен да изпълня своето задължение.
-Вероятно самият Вие сте заобиколен от хора, които умеят да поемат отговорност за своите действия?
-Радвам се, че има много такива хора в България, независимо от трудните обстоятелства около нас. Това откритие направих след като се захванах с изграждането на баскетболното общество. Започнахме чисто идеалистично и с позитивни намерения по отношение на баскетбола. В процеса на реализация на този замисъл срещнах много подобни хора, с които в момента продължаваме да работим заедно.
-Извън спорта какви са амбициите Ви, към какво се стремите?
-Човешкото око винаги е ненаситно. Самият аз имам стремления и поставени цели като всеки млад човек – да създам добро семейство, децата ми да получат добро образование. Да имаме повече позитивни мисли и преживявания, които да остават в нас и ни поддържат в добро настроение и хармония. Да си осигурим съвременен и модерен и в същото време простичък, изпълнен с позитивни чувства живот.
-Обичате ли да пътувате?
-Да. В България и извън страната ни. В последните години ни беше трудничко, заради малките ни деца, но вече и те могат да пътуват. Така че, със съпругата ми имаме планове да им показваме света.
-Кои са любимите Ви дестинации за пътешествия?
-Едно от любимите ми места е Габрово. Това е родният ми град и винаги с радост се връщам в него. И естествено морето. Планината и морето са ми любимите места за отдих. С планината съм свикнал още от дете, а на морето винаги можем да ходим и се чувстваме със семейството ми добре.
-Любопитен ли сте да разкривате нови светове пред себе си и семейството си?
-Разбира се, всеки млад човек търси да се докосне до непознати места, да изпита нови усещания и възхита от естествената природна красота, появила се съвсем неочаквано пред погледа му. А и работата ми е свързана донякъде с това. Посетил съм доста държави и си мисля, че ще имаме възможност да се докоснем до още много. Но, за момента мисля, са най-важни децата ми и да мога да им отворя очите за света около нас, за да имат възможност да избират, да откриват самите те най-доброто.
-Като специалист по хидромелиорации как оценявате състоянието на хидромелиоративното строителство днес, обръща ли се внимание върху него?
-Само две години от живота си съм работил в тази сфера и то основно за проекти, свързани с чужбина. Тази специалност е една от умиращите в университета за архитектура, строителство и геодезия, тъй като много от функциите й са иззети от други специалности, според мен. Със сигурност това е много обширна тема, а и аз не съм човек, който би могъл да съди. Но от специалисти в тази област има нужда. Всеки знае какво е състоянието на язовирите в страната, корекциите на реките. Селското стопанство има нужда от напояване. До 1990 г. българското стопанство е било изградено върху тип напояване чрез електричество, което е било субсидирано от държавата и всъщност в момента голяма част от площите в България не могат да бъдат напоявани, заради високата цена на тока. Това прави всички изградени хидромелиоративни съоръжения непотребни. Но след влизането ни в ЕС, и възможността за кандидатстване по оперативните програми за финансиране на проекти и в тази област считам, че лека полека се намира решение за всичко. А българското селско стопанство намира възможности да бъде печелившо, въпреки.
-Държавата, общините, населените места какво трябва да направят, за да предпазят хората си от драмите на големите наводнения, на които бяхме свидетели през последните години в страната, включително и със загинали хора?
-Дейността ми в последните години не е в тази сфера. Но това, което като гражданин ми е направило впечатление е, че е важно дейностите в тази насока да бъдат превантивни. Докато у нас винаги се изненадваме, когато се случи неприятното. Така е с язовирите и с речните корита. Много съм щастлив, че последният път, когато идвах в Габрово видях, че се почистват коритата на Янтра и другите реки. А това дава резултат. Но за всичко това са нужни финанси, което не е проблем само на общините, а основно на държавата.
-Считате ли, че съвременникът трябва да промени своето мислене? Чувала съм турци да казват, че ако имат на българина дирния акъл биха могли да покорят света. Тоест, ние се сещаме какво е трябвало да направим едва след като ни е сполетяла бедата?
-Така е. Явно това е елемент от нашата характеристика, от възпитанието, което имаме и точно по тази причина, може би, аз и хората около мен тръгнахме да се занимаваме с популяризирането на баскетболната игра. Точно защото тези негативни ефекти върху младите поколения, вследствие на абсолютната липса на спорт, ще ни доведат тепърва да събираме отрицателните резултати. Поради това ние искаме да популяризираме този интелигентен спорт, какъвто е баскетбола основно сред подрастващите. А част от възпитанието винаги е подражанието. Така че, показвайки им нашето отношение към спорта, независимо в коя възраст навсякъде по света ние всъщност учим децата си и ги тласкаме те да спортуват.
-Не само към спорта, а и към всички дейности в живота човек трябва да се отнася с отговорност?
-Точно такава е идеята ни.
-Вашите и на семейството Ви мечти?
-Мечти е много силно казано. Но животът през последните 20-ина години в България, когато съм придобил и своя съзнателен житейски опит, е бил винаги на приливи и отливи. Това, към което се стремя - говоря за себе си и своето семейство – е то да има устойчиво развитие и път нагоре. И то чрез труд и постоянство. Това е основното, към което се стремя. А в последните години си давам сметка, че това е и една от характерните черти на габровците.
-Да разбирам ли, че Вашият девиз е като девиза на Габрово „Труд и постоянство“?
-Вярвам в това. И съм убеден съм, че няма как да поведем младите, децата да правят нещо, ако ние самите не отделяме време да практикуваме любимия спорт, да подкрепяме организациите, които го промотират и развиват. Защото можем да ползваме клишетата, че най-важни са младите и т.н., но всъщност важни са всички. И по тази причина много хора в България не могат да ни разберат защо ние развиваме тази аматьорска лига за хора, които вече не могат да станат състезатели. Всъщност те не могат да схванат идеята, че популяризирането на спорта става чрез създаване на съвременен, модерен интерес към него. Няма как да кажа на детето си: „Спорта е много хубаво нещо. Аз не го практикувам, но ти трябва да спортуваш!“ Как без да покажа да насоча и да изисквам от детето си. Така че, на моменти ние ползваме клишета. Да, младите са важни, но всъщност, важни са всички. Ние за да им показваме и насочваме, а те, за да носят бъдещето. Важно е да се прави това, което изпълва душата на човека с хармония. Защото когато обичаш нещо, трябва да му отделиш време и отношение.

0 коментара

Коментирай!

Към началото